Кристина Грозева и Петър Вълчанов: Настоящата ситуация ясно показва, че хората са жадни за култура и изкуство.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов са житейски и творчески тандем. Кристина Грозева завършва СУ „Св. Климент Охридски” и работи като журналист в различни български телевизии. Завършва Кино и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ. Петър Вълчанов е завършил Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив, а след това Кино и телевизионна режисура в класа на акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. Тандемът стои зад филмите „Урок“, „Слава“, телевизионния сериал „Островът на сините птици“. Предстои премиерата на филма „Бащата“, който получи Голямата награда „Кристален глобус“ на Международния филмов фестивал в Карлови Вари 2019 г.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Правим всичко онова, което сме искали да направим преди, но не ни е оставало време в забързаното и натоварено ежедневие – гледаме стари филми, които вече сме гледали и искаме да гледаме пак; гледаме нови филми, които не сме гледали и сега имаме възможност да наваксаме; четем и препрочитаме книги, гледаме и слушаме концерти.

Вчера например около 2 часа слушахме Прелюдия на Рахманинов в Сол минор, опус 23, №5 в изпълнение  на Юджа Уанг, Валентина Лисиця, Евгений Кисин и Ланг Ланг. Чудехме се чие изпълнение ни допада най-много. Така и не можахме да решим, но засега стигнахме до извода, че най-ярки и въздействащи са изпълненията на Юджа Уанг и Ланг Ланг… Ако не беше извънредното положение и социалната изолация едва ли щяхме да имаме време за това.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Предстоеше премиерата на новия ни филм “Бащата”.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Премиерата отпадна, разбира се. Но свободното времето, което ни се отвори ни позволи да възкресим една наша стара идея и сега сме с един нов сценарий напред.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Изолирали сме се на село. Това освен към различни творчески занимания ни подтиква и към земеделска дейност, която се оказа много вълнуваща и приятна за нас. 

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Темата за свободата, темата за отговорността, темата за смисъла на живота ако щете. Преди бяхме ли по-свободни от сега например? И какво изобщо е свободата? Да си ходиш където си искаш?! Да работиш от 9 до 5?! Или да посветиш време на себе си, на мислите си, да изследваш вътрешните си светове?

Как според вас кризата ще се отрази на творческите изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Това в голяма степен зависи от самите творци и изследователи. Ние предпочитаме да гледаме на това, което ни се случва не като на ограничение, а по-скоро като на предоставяне на възможности. Дори ни се струва, че настоящото положение е много благодатно за част от творческите процеси. То дава възможност за обръщане навътре, за съзерцание и време за осмисляне. Полезно е.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

От никъде.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Четенето на литература, гледането на филми, слушането на музика, разглеждането на картини винаги има терапевтичен ефект и помага в обогатяването на личността, помага да разбираме по-добре света и себе си. Така че изкуството винаги помага. То помага и в настоящата ситуация на социална изолация. Вярваме, че ще помогне на хората и след това.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Настоящата ситуация ясно показва, че хората са жадни за култура и изкуство, това не е нещо излишно в живота ни, а напротив – то дава смисъла. Мисля, че тази криза може да се окаже много полезна в преосмислянето ценностите и осъзнаването на важните неща. Вярваме, че след отпадането на ограниченията, културният живот ще се възстанови от само себе си. Театрите, оперите и галериите отново ще отворят врати и, надяваме се, посещаемостта да е много по-голяма от преди. Шегуваме се, че времето вече няма да се дели на преди и след Христа, а на преди и след Ковид 19. Така че живеем в повратен исторически момент и се надяваме обществото да преживее своя катарзис, както става в добрата драматургия.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов: Настоящата ситуация ясно показва, че хората са жадни за култура и изкуство.

Close Menu