Мартина Апостолова: Свободният артист може да намери перфектния начин да „излекува“ пострадалите – ментално и физически, от настоящата пандемия.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Мартина Апостолова учи актьорско майсторство в Нов български университет, София. Актрисата играе в повече от 20 постановки на съвременни пиеси в различни градове на България. Дебютът й в киното е с ролята на Ирина в едноименния филм на Надежда Косева – за това изпълнение Мартина получава осем награди „Най-добра актриса“ от различни международни филмови фестивали. Тя участва в няколко телевизионни продукции, както и в късометражния филм „Брак“ на Слава Дойчева и в пълнометражния „Lament for the Silent Fool“ на Димитър Кутманов. Мартина Апостолова е Европейска изгряваща звезда на Берлинале 2020 г.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Започнах няколко курса за личностно развитие. Уча италиански език и гледам майсторски класове за актьорско майсторство пред камера. Отделих няколко книги, които искам да прочета отдавна и направих примерен списък – коя докога да съм прочела. Опитвам се да действам по график. Също така спортувам много интензивно – всеки ден. И, разбира се, гледам много филми, възползвам се от излъчванията на опери и представления.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Предстояха ми две премиери през април месец – на едно танцово представление и на един голям музикален спектакъл. Също така трябваше да снимам късометражен филм. Предстоеше церемонията по връчването на наградите на Фондация „Стоян Камбарев“, където тази година съм номинирана за награда „Полет в изкуството“. Може да се каже, че тъкмо когато настъпи извънредното положение, аз като творец бях в един абсолютен пик – освен премиерите, предстояха ми пътувания за професионални срещи, както и фестивали, на които да представяме филма „Ирина“. Също така редовните представления, в които участвам, трябваше да имат своите изигравания. 

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Из основи, тъй като графикът ми бе абсолютно планиран и пълен за идните пет месеца от март нататък. Но това време ми даде възможност да създам нови творчески планове, да открия различни ценности и да потърся нови форми на изкуствата. Решенията към този момент нямат почти никакво значение, защото докато Светът е спрял – никой не напредва, нито някой изостава. Идеята за мен е да се държа на „нисък старт“, абсолютно подготвена за новото начало, за да не ми е нужно време за адаптация.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Макар да ми се наложи да живея с родителите ми през първия един месец от извънредното положение, намерих начин да се изолирам и да мога да извършвам всички дейности, които планирах, още през първата седмица на карантината.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Отношението на хората към изкуствата като цяло. Нека си признаем – много малък е процентът от хора, които признават и осъзнават, че изкуствата ги спасяват в тази ситуация. По-скоро се неглижира важността на изкуствата и нуждата от тази така наречена „духовна храна“. В началото ми се искаше да вярвам, че именно трите професии, които изискват призвание и абсолютна любов, и отдаденост, за да бъдат практикувани – лекарската, учителската и артистичната – ще бъдат издигнати на пиедестал. Уви, това не се случва, а напротив. Може би съвсем леко се усети сред родителите, на които им се наложи да помагат на децата си в електронното обучение и си дадоха сметка на какъв стрес са подложени учителите и каква огромна отговорност носят. Не на последно място поради нуждата на артистите, които останаха напълно без работа и всякакви доходи, се наложи мобилизиране на екипите от Министерство на културата. Това бе повод да разберем къде в техните сметки се намират т.нар. „независими“ артисти и даде подемна сила да се организират работни групи, които да съставят регистър на нещатните творци, както и да се повдигнат много наболели теми, за които не е оставало време за коментар. Нито е давана възможност за него от страна на властимащите. Жалко е, че министри на икономика, здраве, както и генерали, а и някои „творци“, омаловажиха и унижиха безпределно значението на изкуството пред голямата публика, която е лесно манипулируема. По този начин артистът загуби възможност да заяви ясна позиция, тъй като за масата авторитетът е различен.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Както положително, така и отрицателно. Изолацията действа различно при всяко човешко същество. Някой може да бъде креативен по време на подобна ситуация, за друг пък е абсолютно невъзможно да канализира творческата си енергия. Другият момент е страхът на зрителите да се върнат обратно в залите и салоните, галериите и музеите. Също и невъзможността да си позволят посещение на културни събития поради финансовата криза, която предстои. Тъй като все още е напълно неизвестно кога изкуствата ще се върнат към нормалния си живот (аз не приемам изобщо като възможност варианта с 30% публика), ситуацията предстои да стане още по-изострена и кризисна.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

От никъде, ако говорим за държавни институции, министерства и пр.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Независимо в какви обстоятелства, изкуството винаги е имало своя терапевтичен ефект. Някои хора го откриват по принуда, други по собствено желание, за трети срещата е случайна. Рано или късно всеки човек опира до някоя форма на изкуството – за разтуха или пък размисъл. Понякога съзнателно, понякога напълно неволно. Едно е сигурно – единственото „средство“, което може напълно да терапевтира и подпомогне предстоящите интровертност, асоциализация и депресии, без да има нужда човек да инвестира хиляди в лечението си – това са всякакви форми на изкуството. А изкуствата със сигурност ще имат нужда от всякаква подкрепа.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Културният живот в страната така или иначе не е бил напълно възстановен и преди пандемията. Въпреки това някакъв огън гореше. Възстановяването на културния живот зависи от потребителите. Зависи от нуждата и осъзнаването на публиката. Тъй като всеки ще е изплашен по различен начин, ще бъде деликатен моментът, в който да поканиш някого на театър или концерт. Не всеки ще има смелост и желание да се озове на едно място с друга публика. Аз смятам, че колкото може по-скоро трябва да се разреши на снимачните екипи да започнат работа, както и на останалите артисти – да започнат репетиции. Така, когато комбинираме идеи, ще стигнем до правилния извод – каква инжекция е нужна и къде да я намерим, за да вдигнем културата на крака. За да се предизвика креативност, трябва да се намери начин да бъдат отворени повече програми за финансиране на културни продукти, на изкуства. Трябва да се даде стимул на всички творци. Както и възможност да бъдат чути. Да, прекалената демокрация не води до особено добри резултати, но пък свободата за артиста е нещо безценно и тъкмо свободен, той може да намери перфектния начин да „излекува“ пострадалите – ментално и физически, от настоящата пандемия.

Мартина Апостолова: Свободният артист може да намери перфектния начин да „излекува“ пострадалите – ментално и физически, от настоящата пандемия.

Close Menu