Мина Милева и Весела Казакова: Изкуството помага да останеш „нормален“, освен че изпълнява абсолютно необходимата роля на регулатор на историческите процеси.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява в културния живот на страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Мина Милева и Весела Казакова от „Активист 38“ вече заявиха своето място в българското кино с документалните си филми „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“, както и с алтернативната платформа за разпространение на документално кино КинеДок. Техният дебютен игрален филм „Котка в стената“ направи своята световна премиера в конкурсната програма на Фестивала в Локарно, получи наградата на международната критика във Варшава, както и наградата за най-добър дебют на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза“ 2019.

Мина Милева

Весела Казакова

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Надявахме се малко да си починем, но никак не стигна времето. Продуцентската работа, която поглъща 90% от креативното време, е като лавина. Изринеш десет лопати, засипват те още 10. И тъй като съществото на работата ни е онлайн, нямахме оправдание за почивка, нямаше как да отложим днешната работа за утре.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Работим над филм, чийто продукционен процес трябваше да спре и това го забави с три месеца. Филмът ни „Котка в стената“ беше по кината, после котката влезе в дупка за три месеца и сега отново се върна в салоните. От друга страна дистрибуционното ни бебе КинеДок доби ново измерение и бяха направени доста интересни технологични опити за промяна. Това е много ценен опит за бъдещото ни онлайн споделяне на културно съдържание. Научихме, че „говорещите глави“ депресират хората и че трябва да мислим за други методи на споделяне на информация, каквото в същината си е самото правене на кино. Отхвърлихме проекти, чието развитие беше належащо. Като цяло доста творчески и иновативно ни подейства кризата.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Пандемията усили интуицията ни за приоритетите. Толкова се беше засилило и забързало времето, че спирането се усети като глътка свеж въздух. Дадохме си сметка, че може да се наложи да прекопаваме градината и да гледаме кокошки, за да се изхраним. От друга страна луксът да бъдеш „творец“ и да градиш културни пясъчни кули винаги е бил ефимерен. Това за нас стана ясно още преди пет години, след бурята около филма ни „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ – тогава бяхме на косъм да се срутим. С други думи, пандемията засили нашата увереност да вървим по същата пътека, но послужи и за сигнал, че в един момент може да се наложи да променяме курса.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Глобално светът се подпали. В Англия, където живея, хората вече излязоха по улиците в подкрепа на започналия в Америка процес на преосмисляне на исторически ценности, за да не го нарека „събаряне на паметници“. У нас хората изхабиха много енергия с въпроси като „Що е то Ковид-19 и има ли той почва у нас?“, но да кажем, че историческите ценности у нас винаги са били под въпрос. Расизмът и ксенофобията изплуваха на повърхността и с това и интересът към последния ни филм „Котка в стената“.

Какви според вас ще бъдат последиците за творческия процес?

Както казаха колеги от Германия: акулите навлизат в малките басейни. Корпорациите ще сложат ръка на малките фондове за изкуство – това вече се случва в киното. Разнообразните източници на финансиране ще изчезнат и скоро ще трябва да козируваме на Netflix и YouTube. В национален план също – телевизионерите и Ню Бояна посягат на средствата в Националния филмов център, докато Националната телевизия вече три години не участва в копродуциране на българско кино, с което то изгуби около 15 милиона, дължащи му се по закон.

От къде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Честно казано: Бог да ни е на помощ!

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Оттук нататък идва ерата на психолози и психиатри. Вече има бум на психически заболявания според специалисти. Изкуството помага да останеш „нормален“, освен че изпълнява абсолютно необходимата роля на регулатор на историческите процеси.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Ще продължим да пускаме КинеДок филми на странни и необичайни места, като по този начин ще се опитваме да комбинираме забавния и образователния аспект. Селекцията е много силна тази година – виж kinedok.net. Вярваме, че ще се получи добре, тъй като на много хора им писна от безобразния кич и риалити, които ни заливат от екрана. Имаме и документално съдържание от телевизия ARTE през ноември. Документалното кино изплува в тези времена на засилено политизиране, което е нашата основна цел в Активист38. Наскоро международни филмови експерти се изказаха, че анимацията ще се съвземе най-бързо. Там дори и Ковид-21 не би спрял 50 аниматора на по два метра един от друг да произвеждат филм след филм. А пърформативните изкуства, по последни данни на VR експерт oт Венецианския фестивал, ще придобият дигитално аватарски вид. Интересно ще става в световен аспект, а ние не мислим да се затваряме само на територията на България, защото наистина всички сме в една лодка (без да става дума за котката).

Мина Милева и Весела Казакова: Изкуството помага да останеш „нормален“, освен че изпълнява абсолютно необходимата роля на регулатор на историческите процеси.

Close Menu