Поли Ангелова: Изкуството е неотменимият градивен елемент на човешката цивилизация, а не лукс, хоби или забава.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Поли Ангелова е завършила Филмова и телевизионна режисура в НБУ. От 2008 г работи като продуцент в Screening Emotions. Във филмографията си има над 12 късометражни филма, сред които „Минутите след това“, „Три дни в Сараево“, „Преди да заспя“, „Нина“. Като копродуцент стои зад филми като „Урок“ и „Слава“, изпълнителен продуцент е на филма „Бащата“. Продуцент е на документалния филм „Формулата на Тео“, който вече една година продължава да пълни залите.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

За мен това е едно подарено време, един невероятен лукс! Правя всичко прекрасно, за което преди това не ми достигаше времето – прекарвам повече време със семейството, радвам се, уча и играя с децата, чета книги, гледам филми, онлайн представления, концерти и изложби. Работя, но дистанционно, не всичко е възможно да се свърши.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Готвехме се да снимаме един независим проект, на който много, много, много държим.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Тази изолация и намаляването на скоростта, с която живеех преди нея, на мен лично ми донесе много. Осъзнах, че съм имала нужда някой да ми удари спирачката. Помогна ми да подредя приоритетите си и да бъда наясно, какво наистина ми е важно в живота.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Не деля работата и семейството. Децата никога не са ми били пречка да работя. От тях се уча всеки ден. А сега имам екстра уроци – какво по-добро?!

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Темата за смисъла, за това как да живеем, за това какво ни е истински нужно. Мисля, че настоящата ситуация обогати културния живот на хората. Отвориха се нови начини произведения да достигат до нас. Разбира се, липсват някои много важни неща – личният контакт, „дишането на един въздух“, да се усетиш част от нещо много по-голямо от теб самия, да преживееш обща емоция… Но аз приемам възможностите, които ни се подаряват сега като подготовка за срещите ни с изкуството, които предстоят.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Надявам се положително. Дори един процент от създаващите изкуство да се замислят върху смисъла на това, което правят, ще е от полза.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

От хората, които са осъзнали необходимостта си от култура.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

По същия начин както и преди това – помагайки на хората да усещат трепетите на човешката душа – своята и на другия.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Идеята, която със сигурност си заслужава да се отстоява е, че изкуството е именно това, което ни прави хора. То е неотменимият градивен елемент на човешката цивилизация, а не лукс, хоби или забава.

Поли Ангелова: Изкуството е неотменимият градивен елемент на човешката цивилизация, а не лукс, хоби или забава.

Close Menu