Симеон Венциславов: Въпросът не е само как да се възстанови културният живот в страната, а как да се развива в дългосрочен план.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Симеон Венциславов е завършил специалност „Драматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на сценарии за пълнометражни и късометражни игрални и документални филми. Водил е майсторски клас в Чешката филмова академия FAMU и в рамките на Talents Sarajevo 2019 г. Преподава сценарно писане във FilmForge, Ню Бояна. Негови са сценариите на „Посоки“, „Ненужен герой“ и „В кръг“ на Стефан Командарев, „Ага“ на Милко Лазаров, „Любов“ на Боя Харизанова и други.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Така и не разбрах, защо много хора си мислят, че сега всички имат повече свободно време и се чудят какво да правят с него. Такива хора явно не познават работата на сценариста. Прекарах първите месеци на годината в доброволна изолация, която преля в принудителна. Не усетих сериозна промяна, въпреки че не е приятно да не можеш да излизаш когато и където си поискаш.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Докато работех по нови шест проекта, някои от тях със заплашително наближаващ краен срок. Разбрах, че светът е в пандемия месец по-късно от останалите.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

За съжаление бяхме принудени да отложим второто издание на Сценарния клас, който водя в Ню Бояна. Първоначално насрочен за края на март, сега датата е променена за 22-ри юни. Надявам се, че дотогава нещата ще се нормализират. Световна криза като тази те провокира да се замислиш за много неща и в личен, и в професионален, и в духовен план. Какви житейските и творческите решение ще произлязат от това, престои да видим. Примамливо ми звучи да стана агроном.  

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Обичам да работя от вкъщи и в този смисъл извънредната ситуация не засегна с нищо процеса ми на работа. Разполагам с необходимото пространство, спокойствие и техническа обезпеченост, за да не се налага да излизам.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Културният живот не може да спре. Спират културните мероприятия. Културният живот е начин на мислене, отношение към света. А това няма как да бъде засегнато от една пандемия. Ти или го носиш или не. Всеки, който до сега го е било страх да остане за кратко насаме със себе си, сигурно вътрешно вие от болка докато светът бавно забавя ход в последните два месеца. Абстиненцията от бързото живеене удря първо по ниско духовните хора.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

В емоционален план – надявам се всички да са много по-мотивирани и заредени с енергия. Във финансов – зависи колко разум има в главите на хората, от които зависи финансирането на тези процеси.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Целенасочената държавна политика за подпомагане на изкуството и културата трябва да се възприема като дишането – не трябва да се мисли дали е нужна или не, просто трябва да се прилага, иначе обществото спира да диша. Тази подкрепа е свързана с възможността на един творец да съществува физически. Но за неговото емоционално съществуване е нужна публика, а тя днес отсъства. Въпреки това има механизми, с които всеки един от нас може да подкрепи творците. Кината, театрите и концертните зали няма да са вечно затворени. Проявете търпение и вижте желания филм на голям екран, а не изтеглен от мрежата.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Високото изкуство се движи със скорост, която е  невидима с просташко око. То не е някакво фантастично същество, което обикаля от вратата на врата и пита хората, кой иска да бъде излекуван и кой не. Човек или го търси, или не. Това е въпрос на вътрешна нагласа. Тези, които преди са ходили на концерти, кино, театър и изложби, ще продължат да го правят; тези, които не са, ще останат залепени на дивана пред телевизора. Не знам дали има сила, която да промени това.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

На всички хора да се раздадат ваучери от по 100 лева за кино и театър… Шегувам се, разбира се. Въпросът не е само как да се възстанови културният живот в страната, а как да се развива в дългосрочен план. Единственият шанс за някаква позитивна промяна в страната минава през целенасочена и упорита работа в три основни направления – култура, образование и психично здраве. Жизненоважно е, не само за артистите, а за всички нас като нация, в тези области да се инвестира сериозно внимание и средства. Друг е въпросът кой има сметка от едно функционално неграмотно общество.

Симеон Венциславов: Въпросът не е само как да се възстанови културният живот в страната, а как да се развива в дългосрочен план.

Close Menu