Йосиф Аструков

 

IMG_0003

Отворената човешка уста на испанската фотографка Кристина Гарсия Родеро (Cristina Garcia Rodero) е като червена нишка, свързваща представените от нея черно-бели снимки в Националната галерия в София. Тя е емоцията, състоянието на духа, ситуацията, в която е попаднало човешкото същество. Последните години като че ли все по-рядко се представят подобни фотоизложби у нас, които да бъдат репортаж и улична фотография в техния най-чист вид. Много от изложените снимки на Кристина Родеро са от 90-те години, когато все още технологията не бе направила този остър завой към обработката и монтажа. Личат си както нейната безкомпромисна школовка от лентата, така и усетът към ситуацията, обекта и драматично важното в случващото се. За професионалистите, струва ми се, ясно личи и подборът на кадрите, както и желанието за представяне на уникален запечатан момент. И макар да липсват някои обяснения, които да дават яснота на зрителя за контекста на някои снимки, повечето имат изчистеното красноречие на документ. Онази завладяваща сила на документалната фотография, която все повече липсва днес. Дигиталната технология все повече сякаш подлъгва фотографите да „насилват“ кадъра, опитвайки се да извлекат несъществуващи връзки и емоции, които едновременно стоят прозаично ежедневно и претенциозно натоварени от автора. Документалната достоверност на кадъра е това, което ни кара да не откъсваме поглед от него и да сме на границата да не вярваме на собствените си очи и все пак да осъзнаваме, че това е реалността. Много от фотографиите тя създава по време на различни фестивали и ритуали, които отразяват определени състояния в обществото и реакциите на индивида. Самата тя казва: Искам да говоря за човешкото същество, за дуализмите и противоречията в живота; старите традиции и новите ритуали, естественото и свръхестественото, религиозност и езичество, болка и удоволствие, хора и богове, дух и тяло, вода и земя, живот и смърт. [1]

IMG_0005

Като единствената испанска фотографка, част от агенцията „Магнум“ (http://pro.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=CMS3&VF=MAGO31_10_VForm&ERID=24KL53Z0AE), всичко казано дотук придобива още повече смисъл и яснота за подхода ѝ, отношението към репортажа и работата като цяло. В сайта на агенцията могат да се видят много от проектите ѝ – http://inmotion.magnumphotos.com/essay/between-heaven-and-earth. В рамките на изложбата тече и документално видео, което посетителите могат да изгледат и да разберат повече от самата Кристина Родеро за мотивацията и отношението ѝ към фотографията. „С отворена уста“ може да се посети до 23 юли.

 

[1] http://inmotion.magnumphotos.com/essay/between-heaven-and-earth

 

IMG_0006

IMG_0004IMG_0002