Росен Методиев

След премиерата на балета „Лебедово езеро“ бургаската публика има възможността и удоволствието да се наслади и на втория балет от великата трилогия на Пьотр И. Чайковски – „Спящата красавица“ – един от бисерите сред световното класическо балетно наследство!

2

В Държавна опера – Бургас хореографията на Мариус Петипа е в редакцията на Хикмет Мехмедов. Похвална е инициативата на хореографа и директор на Бургаския балет – Хикмет Мехмедов – да представи в Бургас шедьоврите на балетната класика. Още повече в брилянтните изпълнения на гост-солисти от Софийския балет.

По исторически сведения, след несполучливата първа поява на първия му балет „Лебедово езеро“ през 1877 година в Москва, Чайковски дълго време не се решава да пише балетна музика. Нищо не е в състояние да провокира композитора, докато Иван Всеволжски, тогава директор на императорските театри, не споделя с Чайковски идеята си да напише либрето на „Спящата красавица“ по приказката на Шарл Перо: „Тук може да се разиграе музикалната ви фантазия и да съчините мелодии в стила на Люли, Бах, Рамо и пр. В последното действие задължително ще е нужен кадрил от всички приказки на Перо – тук трябва да са и Котаракът в чизми, и Палечко, и Пепеляшка, и др“[1].

Чайковски е увлечен от идеята и повторно се обръща към белетната тематика. Всеволжски изработва либретото заедно с хореографа Петипа. А Петипа и Чайковски прецизират заедно изискванията за музикалния материал. Музиката е завършена през зимата на 1889, а през август Чайковски приключва и оркестрацията.

Премиерата на балета „Спящата красавица“ в хореографията на Мариус Петипа е през 1980 в Петербург, в Мариински театър. Оттогава „Спящата красавица“ е чест гост на големите балетни трупи и винаги, независимо от частичните промени при поставянето ѝ, в афиш се изписва името на Мариус Петипа като хореограф.

В сценичната реализация на бургаска сцена е запазен почти целият хореографски текст на Петипа, с малки съкращения и редакции. Например, неизвестно защо, в спектакъла липсва прочутият „Голям валс“ от първо действие, емблематичен за този балет, но такова е решението на постановчика Хикмет Мехмедов. Малко неясен остава и моментът на срещата на фея Люляк с принц Дезире, който танцува с „въображаемата“ Аврора. Може би трябва да се потърсят още акценти в сценографията, осветлението или режисьорското решение, за да стане видимо случващото се в тази картина. Защото то е важно за фабулата – именно срещата между фея Люляк, Дезире и сянката на Аврора във второ действие провокира Дезире да тръгне да търси спящата принцеса, возен в седефената лодка на фея Люляк.

19125971_10213299007019816_872333967_o

Сценографията на Иван Токаджиев създава приказна дворцова атмосфера, където героите се чувстват (както е и било намерението на Всеволожски) като от времето на крал Луи XIV. За отбелязване е, че всички костюми – художник Цветанка Петкова-Стойнова – са нови, ушити специално за спектакъла. Красиви, удобни за танцуване и изящни като форма, те безусловно допринасят за разкриване на образите, но създават и комфорт и самочувствие на самите изпълнители.

Принцеса Аврора е прелестно невинна, лъчезарна и грациозна в изпълнението на Веса Тонова, която както винаги е в отлична форма и с прецизна техника.

Емил Йорданов (в ролята на принц Дезире) пресъздава един влюбен и търсещ неоткритата любов младеж. Дългогодишни партньори на сцената, двамата гастрольори са израбтили своя екипност, която възхищава наред с прецизната им техника, и бургаската публика винаги ги посреща с овации.

Сред феите най-добро впечатление прави Адриана-Мария Манасиева в ролята на фея Смелост. Много добро е и изпълнението на Яна Овчарова (възпитаничка на НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ – Бургас) в ролята на феята на безгрижието. Приятна изненада е и очарователното изпълнение на младата Ива Овчарова в ролята на Червената шапчица – нежна и закачлива (също възпитаничка на НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ – Бургас).

Примабалерината Галина Калчева, доказана балерина с великолепни качества, пресъздава с много чар и величествено присъствие ролята на фея Люляк.

19126174_10213299002899713_1857722955_o

Впечатляващо беше и представянето на Даниел Тичков в ролята на Синята птица – уверен и стабилен в скоковете си, пластичен и с много добро сценично присъствие. За съжаление, тъмният цвят на долната част на костюма му не даваше възможност да се проследи техниката на изпълнителя и брилянтните му иначе скокове. Освен това странно е решението на художника, в което, за разлика от всички други редакции, тук птицата няма криле. Това според мен пречи на полета, съзнателно търсен и в хореографията на Петипа, но и в първоначалното костюмно решение от Петербург.

Спектакълът радва с красивия си щастлив край и изящната хореография. Една симфония от танци на приказните герои на Шарл Перо. Едно радостно изживяване за бургаската публика.

 

[1] Сагаев, Любомир. Книга за балета. С.: ИК „Братя Сагаеви“, 2006, с. 365.