Стела Ташева, Саша Лозанова

 

Обществото за интелектуална история (International Society for Intellectual History – ISIH) е създадено през 1994 г. Традиционно, под понятието „интелектуална история“ се разбира разпознаването и анализът на „интелектуалните традиции, дисциплини и практики, съгласно развитието им във времето, техните вътрешни връзки, както и отношенията им с историческия контекст“ (ISIH, 2017). Президент на изпълнителния комитет на международното общество понастоящем е английският професор Майкъл Хънтър – Лондонски Университет, Колеж Бъркбек (Executive Committee President, Michael Hunter (Birkbeck College, University of London). Последните четири конференции на тази изследователска общност се провеждат в Принстънския университет, Ню Джърси (2013); колежа Виктория на Университета в Торонто (2014); Критския университет (2016) и Американски университет в Благоевград (30.05 – 1.06.2017).

Тук ще споделим някои впечатления като участници в последния научен форум, проведен в полите на Рила.

Очевидно тематиката на конференцията „Преосмисляне на религията в създаването на модерността“ днес е особено актуална – в светлината на технологичните изменения, политическите събития и свързаните с тях глобални процеси: военни конфликти, регионална депопулация, миграция, екологични проблеми и пр. Интересът към нея определи и големия брой на докладите. В тях религията във всичките ѝ исторически и локални разновидности се разглеждаше като пресечна точка на редица икономически, социални, културни процеси и явления. Представителите на историческите, философските и богословските дисциплини бяха доминиращи. По-малката група участници бяха политолози, филолози, етнолози и изкуствоведи. Изследователският профил на участниците предопредели широко разгърнатия интердисциплинарен обхват на конференцията.

Съобразно тематичната насоченост на форума, повечето доклади се фокусираха в Новото време (XVII – XX век) с акцент върху развитието на западната философия  (вкл. изследвания върху идеите на Мартин Лутер, Самуел фон Пуфендорф, Джон Лок, Исак Нютон, Джордж Бъркли, Анри дьо Сен Симон, Огюст Конт, както и върху по-късните – Карл Маркс, Хайдегер, Бенямин и др.). Преобладаваха теми, свързани с развитието и преосмислянето на католицизма, протестантството и в по-малка степен с православието, както и разработки относно другите религии от Авраамическия цикъл (вкл. юдаизъм и ислям). Друга част от колегията представи свое виждане по въпросите (и модернизацията) на индуизма, будизма и шинтоизма. В рамките на форума историографските изследвания имаха превес. Отделни автори извършваха оценка и преоценка на големи и малки личности и религиозни идеи в разнороден исторически и/или съвременен контекст. Лично за нас, като представители на страна с православна култура, по-голям интерес предизвикаха докладите на: Ицхак Вайсман, Израел, „Създаването на ислямската модерност: салафическата мисъл между предците и Запада“ (Itzchak Weismann, Haifa University, Israel, The Making of Islamic Modernity: Salafi Thought between the Forefathers and the West), Анна Ближденщайн от Холандия с „Юдаизъм и ислям: нови версии на религията в идеите на Просвещението“ (Anna Blijdenstein, University of Amsterdam, Netherlands, Judaism and Islam: Remaking Religion in Enlightenment Thought) и Мик Денекерке, Белгия, с „Японският истински „будизъм на непорочната земя“ и модернизацията на Япония“ (Mick Deneckere, Ghent University, Belgium, Japanese True Pure Land Buddhism and the Modernisation of Japan). В тези доклади видяхме преодоляване на европоцентричната гледна точка, която (според нас) ограничава работата на част от съвременната научна общност.

Интригуващи българистични изследвания предствиха Маркус Виен – „Захвърлени в модерността? Ново определяне на еврейската идентичност в следосманска България“ (Markus Wien, American University in Bulgaria, Thrown into Modernity? Re-defining Jewish Identities in Post-Ottoman Bulgaria) и Евелина Држевиецка с „Разбиране на религията: случаят с българската модерност“ (Ewelina Drzewiecka, Polish Academy of Sciences, Poland, Understanding Religion: The Case of Bulgarian Modernity).

Темата на нашия доклад беше: „Религиозното начало в архитектурата на европейските тоталитарни режими“ (Tracing Religion and Cult in the Architecture of European Totalitarian Regimes of the XX Century). Архитектурният обект на изследване не беше типичен за дисциплинарната насоченост на форума, но може би точно заради това предизвика дискусия.

 Останалите български участници бяха в унисон с общата насоченост и третираха философско-религиозна проблематика. Такива бяха: Йордан Аврамов, БАН (Iordan Avramov, Intellectual Curiosity and Religious Diversity: Henry Oldenburg and Communication of Knowledge Within and Across); Йордан Детев, СУ „Св. Климент Охридски“ (Jordan Detev, In the Footsteps of a Lost Spirituality); Петър Чолаков, БАН, (Petar Cholakov, Bulgarian Academy of Sciences, From Suspicion to Political Right: The Evolution of Locke’s Views on Toleration); Ива Манова, БАН, (Iva Manova, Bulgarian Academy of Sciences, Thomas Aquinas vs. Karl Marx: Neo-Thomists and Marxist-Leninists on Religion and Atheism (1950s – 1960s).

От самото начало конференцията беше отразена в регионалните медии. Участниците бяха впечатлени както от стриктните лимити на времето за доклади и обсъждания, така и от великолепните условия на работа и пролетната младежка атмосфера на Благоевград.