Два конгреса, посветени на Античността: септември 20171

Стела Ташева, Саша Лозанова

1. XIII Конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност“, Казанлък, 3–7.09.2017

Конгресите по тракология започват през 1972 г. в София, което съвпада с основаването на Института по тракология към БАН, който днес е в рамките на Института за балканистика с Център по тракология на Академията. Събитията се провеждат както в столици като София, Москва, Виена, така и в градове като Истанбул, Ротердам и Констанца. От тази година към тях се присъедини и Казанлък – избран изключително удачно от организаторите на конгреса. (А сред тях са колеги от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център по тракология, БАН, Национален археологически институт с музей, Нов български университет и Исторически музей „Искра“, Казанлък). Основната заслуга за финансирането на този значим научен форум е на ЮНЕСКО. Разбира се, не следва да подценяваме усилията на колеги от общината и културните институции в града.

Тематичните насоки на конгресите по тракология се съотнасят с широките времеви, регионални, етнически и културни полета на изследванията в тази област. Така историци, археолози, етнолози, езиковеди, нумизматици, изкуствоведи и др. дискутират проблемите на Древна Тракия в локален (балкански) и/или глобален (евразийски) план.

Впечатляващо беше количеството на участниците в XIII – последен засега конгрес: 180 учени със 140 доклада и 40 постера. Сред тях изпъкваха както знакови личности – „пионери“ в историята на траколожките проучвания (проф. Мария Чичикова), така и представители на средното и на най-младото поколение изследователи. Това възрастово разнообразие на обучени в различни школи специалисти обнадеждава. Радва и присъствието на колеги, които са защитили магистърски и докторски тези в престижни западни университети и се завръщат да работят в България – например д-р Христомир Христов (Военноморски музей, Варна) и д-р Весела Атанасова (НБУ и Институт за балканистика).

Сред специалистите от Европа, Азия и Африка преобладаваха автори от балканските страни: България, Румъния, Гърция, Турция, Македония. (Официалните езици на конгреса бяха английски, френски и немски). Високата научна активност показа развитието на интереса към тракологията и популяризирането ѝ сред все повече специалисти.

В подобен научен форум жанровото разнообразие е неизбежно: от пространни пленарни лекции до докладване на отделни теренни проучвания; от тесни научни съобщения до интердисциплинарни доклади в различните археологически направления, включително антропология и геофизика. В многообразието от гледни точки и тези всеки присъстващ можеше да извлече полезна информация за себе си. Ето защо дискусиите не се ограничаваха в залите на паралелните сесии и в рамките на официалния регламент.

Впечатляващо беше включеното в програмата посещение и запознаване на място с поредицата разкрити култови обекти от т.нар. Долина на тракийските царе. Други маршрути с антични гробници и комплекси (в Александрово, Стрелча, Хисар, Старосел и пр.) предизвикаха интерес в екскурзиите след края на конгреса. За високото научно качество на поднесената информация в тях се погрижиха лично изследователи, участвали в разкопките: археолозите Диана Димитрова и Митко Маджаров.

В сесиите повдигнаха дискусии някои сравнителни анализи на тракийски образци на материална култура и техни еквивалентни образци от съществуващи „по-далечни“ цивилизации в Египет, Палестина, Скития и др. Присъстваха и класически гледни точки за изследване на паралели в изкуствата между синхронно развиващите се римски провинции (например в областта на скулптурата от д-р Марина Колева, ИИИзк, БАН).

1

И според присъстващите изборът на града домакин за конгреса беше много сполучлив – както поради разположението на селището в сърцето на древнотракийските земи, така и заради богатството на местната култура, архитектура и природа. Казанлък пази изящни възрожденски сгради и комплекси – църкви и джамии. Срещат се елегантни жилищни и обществени постройки от края на XIX и първата половина на XX век. За историците на архитектурата и изкуството интерес представляват и образците на късния модернизъм в центъра на града – Дом на културата „Арсенал“ и хотел „Казанлък“, а дори и ефектният новопостроен Музей на розата. Част от гостите намериха време и за посещения извън програмата – например на руинирания (за съжаление) Дом-паметник „Бузлуджа“, превърнал се в своеобразна запазена марка на българската архитектура от късния XX век.

2

2. VI Международен конгрес „Причерноморска античност“ – „Гърците и римляните в Черно море и значението на Понтийския регион за гръко-римския свят: VII в. пр.н.е. – V сл.н.е“ (Black Sea AntiquitiesThe Greeks and Romans in the Black Sea and the Importance of the Pontic Region for the Graeco-Roman World, 7th BC:5th AD): 20 Years On (1997:2017), Констанца, Румъния, 18–22.09.2017

Основа заслуга за организацията на този научен форум, както и предшестващите го конгреси в направлението (например в Истанбул 2009 и Белград 2013) има проф. Гоча Цекладзе (Gocha Tsetskhladze) от колежа „Линакр“ в Оксфорд. Организацията на събитието отново стана възможна благодарение на неговата инциативност, активност, широки контакти и сътрудничество на глобално ниво – с колеги от източния и западния свят, включително Австралия.

Конгресът в Констанца беше посветен на 90-годишния юбилей на проф. Джон Бордман от университета в Оксфорд. Регистрираните участници бяха 145, а сборниците с изследванията им по традиция излизат в Archaeopress (Oxford). В рамките на пет дни беше предложена последователна програма на докладване (без паралелни сесии), съпътствана с постоянна изложба на постерите.

4

Форумът се проведе в Овидиевия университет – през септември свободен от учебни занятия. Румънските колеги домакини организираха посещения в Историко-археологическия музей на Констанца и екстериорните му експозиции с крепости и антични мозайки. В архитектурен план любопитството на туристите предизвикват множество църкви на различни конфесии, джамиите от края на XIX век, руините на Синагогата и Казиното. През последните десетилетия селището бурно нараства и повишава значението си като пристанищен и курортен център. Градът притежава значими колекции, пазени в Художествената галерия и в Музея за народно изкуство.

5

Познавателни за участниците в конгреса бяха пътуванията извън града – в Централна и Северна Добруджа, район с чиста природа и богато културно наследство, приютил деветнадесет етнически групи от древността до днес. За мнозина удоволствие беше и корабното пътуване по делтата на река Дунав.

6

Част от колегията на Конгреса по тракология (преимуществено археолози) изнесе свои проучвания и в Причерноморския форум. Причината беше частичното препокриване на проблемните и регионални зони, както и близкият времеви обхват на зададените конгресни направления. Представените в Констанца изследвания на Черноморския регион обаче бяха обогатени с проучвания в областта на зоо-археологията, подводната археология, както и с нови теми в етно-археологията.

Дискусиите не затихваха както в залата с докладите, така и в експозицията на постерите във фоайето пред нея. Обичайно високо научно ниво показаха българските археолози. За изкуствоведите по-специален интерес представляваха постерите с открития на:

  • Мария Рехо, Маргарит Дамянов и Кристина Панайотова „Преразглеждане на непубликувани материали – късна класическа гробница в Аполония Понтика“;

  • Теодора Богданова (с колектив – Маргарита Попова, Димитър Недев и Милена Крумова) – данни с новооткритата през 2016 г. „Елинистична семейна гробница от Аполония Понтика“.

Докладът на Здравко Димитров „Каменните изделия от региона на Анатолия и Западния понтийски регион: внесени модели и техники в архитектурната декорация на ранния Принципат“ и постерът на Мила Чачева „Защита от злото? Антропоморфни „изтеглени“ стъклени висулки и мъниста от гръцките колонии в Западна Понтика“ представиха художествен материал, свързан с архитектурната декорация и нателните изделия от стъкло. Тук отбелязваме техните участия заради богатството на намерените образци и високото художествено качество на изделията. Редките находки и анализи на антично стъкло с апотропейни и декоративни функции в текстовете им също заслужават внимание.

Датата на следващия Причерноморски конгрес е вече фиксирана – Солун, 2021 (International Hellenic University).

Можем да заключим, че масовото участие на изследователи от различни дисциплини във форумите, посветени на Античността в региона на Балканите и Черноморието, отразяват не само еволюцията и обогатяването на тези области, но и потенциала на бъдещите открития и находки. Вярваме, че в този контекст проучванията на българската колегия получават нов тласък и заслужено признание.

1 В двете събития авторите на този текст участваха със съвместни постери на теми съответно: Architectural Images on Antique Coins from Bulgarian Lands (Roman Empire) и Ancient Pottery from the Balkans: Architectural Motifs.