Ставри Ангелов

Операта „Кармен“, създадена по едноименната новела на френския писател Проспер Мериме (либрето Анри Мейяк и Лудовик Халеви)[1], на премиерата в Париж претърпява неуспех. Скоро след това композиторът умира и не става свидетел на изключителния успех на следващата премиера във Виена. Ернест Гиро – близък сътрудник на Бизе, прави нова редакция на „Кармен“, в която вмъква откъси от музикалната сюита на Бизе „Арлезианката“ и заменя говорните диалози с речитативи[2]. В новия си облик операта е представена отново в Париж осем години по-късно и има успеха, с който е изнасяна във всеки оперен театър по света до ден днешен.

„Кармен“ е доста популярно заглавие в България – поставяна е в 35 различни редакции у нас, 11 от които са в София. От 3 ноември 2017 г. отново можем да се насладим на френския шедьовър на сцената на Софийската опера, макар впечатленията ми да са от третия спектакъл – на 5 ноември.

7R8A3928_1

Режисьорът на спектакъла акад. Пламен Карталов съзнателно бяга от натрупани през годините клишета, като се стреми към симбиоза с „традиции от древногръцкия театър и японския театър НО“[3]. В тази постановка са върнати говорните диалози от първоначалната версия на Бизе. Освен това четирите действия по композитор са представени като две части с един антракт според новата версия на Карталов.

7R8A3925_1

Още увертюрата поставя в центъра на събитията любовния триъгълник между Кармен, Хосе и Михаела. Създаден е колективен образ на трите Мойри (изпълнявани от балетни солисти), които обвързват тримата с невидими връзки (а в случая – с въжета). Мълчаливото присъствие на трите Мойри има особена важност за цялостното излъчване на спектакъла. Те се появяват във важни за съдбите на тримата герои моменти, а когато Дон Хосе обещава сърцето си на Кармен (в края на първо действие), Мойрите ги оплитат в своите въжета. Присъстват и във финалния дует между двамата преди убийството. Но като че ли драматургичната роля на Мойрите във финала не е достатъчно убедителна. Възможно решение би могло да бъде ритуалното обвиване с въжета на Дон Хосе и Кармен или пък самият Хосе да се опита да свърже с въжета Кармен, докато тя се освобождава от тях. Но така или иначе тяхното неподвижно присъствие при последния дует на Кармен и Хосе натежава, тъй като и в предишни появи те просто стоят. Редно би било на финала те да действат по-активно в оплитането и разплитането на въжетата.

Освен това не съм убеден, че статичната роля на Мойрите трябва да бъде поверена на най-добрите солисти на балетната трупа на Софийската опера – Росен Канев, Кирил Иванов, Матю Уитъл. Или пък, ако се избират именно те, би трябвало тяхното сценично присъствие да бъде облечено в достатъчно запомнящата се пластична (и танцова) форма.

7R8A3921_1

Много интересна подробност в режисурата е вмъкването като интермедия между трето и четвърто действие на балетна сцена, изобразяваща Душата на Кармен (Катерина Петрова). Сцената представлява балетна версия на убийството на Кармен. Тук също участваха Мойрите, които отново използваха своите въжета, така както и във финала на операта, макар да изглеждаха малко „излишни“ в този момент.

За съжаление, Карталов третира Ескамилио като епизодичен герой. И това лишава повествованието от втория любовен триъгълник. Дори и мизансцените на Ескамилио се разиграват в сценичното пространство около кръга, но не и на него, и така Карталов още веднъж подчертава епизодичността на Ескамилио спрямо основния конфликт. Все пак по замисъла на либретист и композитор, Ескамилио е достатъчно категорична опозиция на Хосе, а в постановката това не пролича. Затова и в някаква степен лиши финалното убийство от основание. В прочита на Карталов образите на Ескамилио, Данкайро, Ремендадо, Фраскита и Мерседес, заедно с епизодичните Моралес и Цунига, са само част от общата картина, създадена от коментиращия хор. В този прочит разделителната линия е между централните герои – Кармен, Хосе, Микаела, които действат активно на кръга и бездействащия хор коментатор наред с бездействащите Мойри.

7R8A3909_1(1)

Карталов има нетрадиционна концепция и за сценографията, неразривно следваща генералния му замисъл: „Кръгът като геометрична фигура, наследство заедно с квадрата от древногръцкия канон в скулптурното мислене за пропорциите на човешкото тяло, е основната ни и повдигната сцена. Тя е определена и като хармонична връзка за трите основни действащи лица, вплетени в трагедията на либретото“[4].

Сценографията на Миодраг Табачки[5] включва извисен в центъра на сцената червен кръг (където действат само протогонистите[6]), заобиколен от три трибуни (където е разположен хорът – коментатор на събитията). В първото действие трибуните са точно около кръга, а в следващите сценични картини се разместват и разчленяват на няколко части. Подобно сценично решение имаше и в „Пръстенът на нибелунга“.

7R8A3868_1

Образът на кръга като символ на обречеността на главните герои често се появява в постановките на Карталов – например във финала на операта „Турандот“ именно на въртящия се кръг е срещата на китайската принцеса с Лиу.

Както се наблюдава напоследък в постановки на Карталов, главните герои не умират, а сякаш минават в друго измерение. Така се случи и в „Кармен“. Беше особено ефектно използването на розата и вглъбяването на главната героиня в нея. Сякаш тя самата се превръща в роза или душата ѝ отива в нея.

Розата е важен символ в цялата постановка. За първи път на сцената я внася Кармен по време на първата си поява. После тя я поставя изправена на кръга и така розата остава до финала на операта, когато героинята отново я взима в ръце. Струва ми се, че въвеждайки този символ, Карталов би могъл да го обиграе и в останалите епизоди, а не само в началото и финала на оперното повествование.

7R8A3867_1

Диригент на спектакъла беше японецът Кейтаро Харада[7]. Искам да изтъкна постигнатата мекота на звученето и една особена пластичност на фразите. Детайлната работа с оркестъра и съединяването с останалите компоненти на спектакъла беше на най-високо ниво. Приветствам направените от Кейтаро Харада размествания в оркестрината – валдхорновата група бе поставена в дясната част на оркестъра при останалите медни духови[8], макар в първата част на спектакъла те да заглушаваха певците. За радост, след антракта това беше преодоляно.

Относно костюмите на Християна Михалева-Зорбалиева бих искал са подчертая тяхната ненатрапчивост. В по-ярки цветове, но без ясно изразена националност са костюмите на Кармен, Дон Хосе и Михаела. Останалите са в черно и златисто – хорът е изцяло в черно, с маски на лицата, Ескамилио в златисто. Така и на костюмно ниво е изведен конфликтът – Кармен – обичаща и свободна (в ефектно червено бюстие и разкроена пола), е противопоставена на общата маса на хора, чиито лица са скрити от маски и символизират бездушието и апатичността на обществото.

Специално искам да обърна внимание на пищността на женските балетни костюми. Но те със своята яркост сякаш останаха единично явление сред костюмите в постановката. Всъщност хореографията на Антоанета Алексиева (работила с певците от хора и автор на хореографията на Душата, Бохемската сцена, танците, свързани с Ескамилио) много успешно обиграваше дългите шлейфове на жените. Принос за общия ефект имат и пластичните решения на хора, с разнообразни пластични реплики, акцентиращи отделни смислови фрази в действието. За което искам да поздравя Антоанета Алексиева. Светлин Ивелинов е хореограф на женския бой във фабриката – динамичен и въвеждащ и на танцово ниво образа на Кармен. Всъщност в постановката на Карталов Кармен присъства в три различни разновидности – основно пеещата Кармен, но така също и скандалджийката Кармен, биеща се във фабриката и изпълнявана от балерина, а и Душата на Кармен – пресъздавана от примабалерината Катерина Петрова.

Една от изпълнителките на Кармен е световноизвестното мецосопрано Надя Кръстева. Това не е първата среща на Пламен Карталов с Кръстева в тази роля – преди 15 години тя дебютира с нея в Старозагорската опера отново със същия режисьор и хореограф. В днешно време Надя Кръстева вече има зад гърба си 14 превъплъщения в тази роля по целия свят. Неслучайно световната критика твърди, че Кармен е визитната картичка на Кръстева[9]. Според нейния прочит, който съвпада с този на Карталов[10], акцентът е върху вътрешните преживявания на Кармен. Според Кръстева-Кармен „на пръв поглед се вижда нейната игривост, чувственост, повърхностност в характера, но ако се вгледаш повече, откриваш този мистичен и повече тъжен човек, който търси нещо висше в любовта, търси нещо, което не е открил, търси себе си. Тя и така умира, без да открие това, което търси“[11]. Кръстева изгражда една неспокойна Кармен, със свой усет за случващите се събития, което я оставя в позицията на самотна и неразбрана, но отстояваща правата си героиня. В ролята на Кармен, Кръстева е не само брилянтна като вокално изпълнение, но и съвършена актриса. Нейното пластично присъствие, особено в Хабанерата и Сегидилята, беше забележително.

За ролята на Кармен е поканена от Карталов и Саня Анастасия – мецосопрано[12]. Третата изпълнителка на Кармен е сопраното Гергана Русекова[13].

7R8A3807_1

Дон Хосе бе Костадин Андреев – може би най-добрият тенор в момента в Софийската опера. Той изгради един чудесен образ на влюбения войник. В първо действие имаше пасажи, в които като че Андреев надцени възможностите си. Но цялостното впечатление е за една перфектно обмислена, репетирана и изиграна роля.

Веселин Михайлов в ролята на Ескамилио лично за мен не беше достатъчно убедителен като участник в действието. Може би това се дължи и на режисьорското виждане за неучастието му в централния кръг. Но и на неубедителното му вокално присъствие в спектакъла.

Микаела се показа като крехко и невинно създание, но достатъчно силна духовно, за да може да се престраши да потърси Дон Хосе първо в казармата, после в кръчмата и накрая – в леговището на контрабандистите. Цветана Бандаловска в тази роля беше запомняща се и според мен я изгради много убедително.

Останалите персонажи – Ремендадо, Данкайро, Цунига, Моралес, Мерседес и Фраскита – макар и второстепенни, бяха изиграни от достатъчно силни солисти и пролича детайлната режисьорска и мизансценна работа с тях.

В много важен за постановката персонаж се превъплъти хорът на Софийската опера под диригентството на Виолета Димитрова. Изпълненията на хористите бяха интонационно чисти, плътни и наистина въздействащи.[14]

Като обобщение бих могъл да кажа, че Софийската опера и балет все повече и повече се доближава до световните оперни театри – не само с качеството на постановките, но и с възможността да се видят и чуят на нейната сцена световни певци, диригенти и артисти. Самочувствие ни дава и фактът, че именно тази премиера ще бъде представена и на поредното турне на Операта в Япония през 2018.

7R8A3991_1

Вижда се, че макар и с минимални средства за култура от държавата, е възможно високо качество на оперните представления. Доказателство за това е, че около седмица преди премиерата на „Кармен“ бяха свършили билетите и за шестте спектакъла, предвидени за ноември. И поради нарасналия зрителски интерес се обявиха допълнителни спектакли. Факт, който припомня и допълнителните спектакли и виковете „търси се“ за оперните представления на Карталов на откритата сцена пред бившия мавзолей. Сигурен съм, че това се дължи не само на дългото отсъствие на заглавието „Кармен“ от репертоара, а и на умелата репертоарна политика на ръководството на Софийската опера.

[1] Анри Мейяк и Лудовик Халеви сътрудничели в някои заглавия и на създателя на оперетата Жак Офенбах.

[2] Виж „Книга за операта“ – https://chitanka.info/text/8501/22#textstart.

[3] Виж сайта на Софийската опера – https://www.operasofia.bg/novini/item/6068-karmen-edna-refleksiya-na-tragichna-vina-ot-drevnogratzka-tragediya.

[4] Пак там.

[5] Карталов не работи за първи път с Миодраг Табачки.

[6] Но без Ескамилио.

[7] Диригентът Кейтаро Харада е роден в Токио, Япония. Завършва Академията на изкуствата „Интерлохън“ и Университета на Мъсър. Сред най-известните му учители са Лорин Маазел и Фабио Луизи. В момента работи предимно в САЩ.

[8] Всъщност в България подобно преместване са правили представители на диригентското изкуство като Влади Симеонов и Росица Баталова, но то така и не навлиза в практиката.

[9] https://www.operasofia.bg/novini/item/6121-v-duma-tri-primi-presazdavat-karmen-v-sofiiskata-oper.

[10] https://www.operasofia.bg/novini/item/6095-s-karmen-predi-premierata-nadya-krasteva-otblizo.

[11] Пак там.

[12] Сръбското мецосопрано Саня Анастасия завършва Университета за музика и изпълнителски изкуства в Грац и Виена, получава и много международни награди. Гастролира по цял свят в международно известни оперни театри и е солист на авторитетни оркестри. Ролята на Кармен тя изпълнява и в Сараевския национален театър.

[13] Гергана Русекова е позната от ролята на Кундри в сценичната мистерия „Парсифал“ от Рихард Вагнер. Тя посещава много майсторски класове, специализира в Университета Дюкейн в Питсбърг. Участва в множество български и световни конкурси за изпълнителско изкуство.

[14] В четвърто действие хорът не присъстваше на сцената. Хористите пееха зад кулисите, като запазиха основната си функция на коментатори, но на събития, ставащи не пред очите на зрителя.