Младият виолончелист Михаил Петров с Нов симфоничен оркестър в зала „България“

 Диана Данова-Дамянова

 

Първият за 2018 година концерт на Нов симфоничен оркестър с диригент Петко Димитров (24 февруари 2018) привлече в зала „България“ както приятели на оркестъра, така и професионална публика, изкушена от включените в програмата рядко изпълнявани и дори премиерни за България творби. Събитието беше посветено на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (и проведено под почетния патронаж на вицепремиера и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева). В този смисъл подборът на произведения на композитори от различни национални култури[1] и изборът на млад български солист с успешна световна кариера бяха повече от подходящи. Диригентът Петко Димитров беше замислил втората част на концерта като своеобразен триптих от творби на Ян Сибелиус, Арво Пярт и Бедржих Сметана. Идеята трите оркестрови опуса от втората част – „Завръщането на Леминкайнен“ (от сюита „Леминкайнен“, оп. 22), „Силуанска песен“ и „Бланик“ (из „Моето отечество“), да прозвучат „на един дъх“, без паузи между тях, имаше своите драматургични основания и една от целите ѝ вероятно беше превръщането на българската премиера на сътворената през 1991 „Силуанска песен“ в своеобразна тиха кулминация.

éÓÛþóá¡ÑÔ« ¡á Guildhall Gold Medal - ¡«Ñ¼óÓ¿ 2017

Като цяло станахме съпричастни на наситен и като емоционалност, и като съдържателност концерт, в който всеки от слушателите е открил за себе си различен смислов и емоционален център. Аз обаче в този кратък текст избирам да поставя акцента върху едно очаквано от мен завръщане на българска сцена на младия, но вече уверено стъпващ по световните сцени виолончелист Михаил Петров – и като солист, и като член на триото Isimsiz. През 2016 година той завършва най-високата степен Аrtist Diploma in Performance на училището за музика и театър „Гилдхол“ (Guildhall School of Music and Drama) в Лондон, а междувременно е лауреат на редица престижни конкурси в България и в чужбина. След концертно изпълнение на Концерт за виолончело и оркестър № 1 от Дмитрий Шостакович през 2014, Михаил Петров е награден с високото академично отличие за изключителни постижения Guildhall Gold Medal, което му е връчено лично от лорд-кмета на Лондон сър Андрю Памли през ноември 2017. Концертите му са обхванати от програмата RISING STARS от European Concert Hall Organisation и YCAT агенция в Лондон.

New_24_02_2018

Слушала съм негови изпълнения още в зората на обещаващата му кариера като ученик в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и очакванията ми, че ще се появи отново в София с произведение извън традиционния виолончелов репертоар, се сбъднаха. Михаил Петров е интересен, сензитивен музикант, защитаващ собствената си интерпретационна концепция, но вслушан в оркестъра и отзивчив към диригентския жест. Съчетанието на дълбока емоционалност и виртуозност го прави особено чаровен за публиката. Така беше и с премиерното за България представяне на Концерта за виолончело, оп. 22 от Самуел Барбър. Създадената през 1945 година за прочутата Рая Гарбузова по поръчка на Сергей Кусевицки творба (посветена на Джон и Ан Браун) е рядко изпълнявана поради специфичните си технически трудности (и направените от Гарбузова редакции, съобразени с нейните индивидуални качества). Михаил Петров с лекота се справи с предизвикателствата и в хубав синхрон с оркестъра успя да пресъздаде особения лиризъм на творбата, да внуши богатото ѝ емоционално-образно съдържание.

Съдейки по споделеното след концерта, срещата със софийската публика е била очаквана и вълнуваща и за младия виолончелист: „За мен бе огромна чест да изсвиря в зала „България“ концерта от Самуел Барбър с Нов симфоничен оркестър под палката на Петко Димитров. Тази творба не е често изпълнявана може би заради високата си трудност – както за солиста, така и за оркестъра. Нов симфоничен се справи страхотно, а за мен, както винаги, публиката решава! Концертът от Барбър е един от любимите ми. Той е интересен от самото начало, уникален с втората си част и изобилства от мечтателни мелодии и нестихващи ритми. Много се зарадвах, когато маестро Димитров се съгласи да го изпълним в зала „България“. Нашата публика винаги е била една от най-топлите и най-интелигентните. Още по-голямо удоволствие усетих, когато получих шанса да се срещна с много от учителите ми от времето, когато учех в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, с изтъкнати музиканти, творци, личности, приятели и близки, а така също и с моите бивши съученици, които в този момент са повече от достойни колеги! Почувствувах се щастлив, защото още от малък имах възможност да заобичам тази сцена. Надявам се по-често да се срещам с българската музика и култура и да имам възможността да свиря отново в родината си, защото там винаги е най-хубаво!“.

[1] Фантазия върху тема от Томас Талис от Ралф Воън Уилямс (1872–1958), Концерт за виолончело и оркестър, оп. 22 (премиера за България) от Самуел Барбър (1910–1981), „Завръщането на Леминкайнен“ (от сюита „Леминкайнен“, оп. 22) от Ян Сибелиус (1865–1957), „Силуанска песен“ (посветена на архимандрит Софроний, премиера за България) от Арво Пярт (р. 1935), „Бланик“ из симфоничната поема „Моето отечество“ от Бедржих Сметана (1824–1884).

 

24_02_2018-1