(за „Албена“ на Красимир Спасов в Театър „Българска армия“)

 

 Камелия Николова

Съвместна публикация с в. „Литературен вестник“

Albena1

Гергана Данданова (Албена) в „Албена“ от Йордан Йовков, режисьор Красимир Спасов, Театър „Българска армия“, фотограф Иван Дончев

 

Албена“

от Йордан Йовков
Режисьор 
Красимир Спасов, сценография Красимир Вълканов, костюми Мария Диманова, музикално оформление Сашо Младенов;
Участват 
Гергана ДандановаАсен КобиларовВеселин АнчевЛуизабел НиколоваИван РадоевАлександър ДойновСтойко ПеевРадосвета ВасилеваПетър ДимовСимеон ДамяновСтанислава НиколоваВладислав ВиолиновТигран ТоросянМимоза БазоваЕвелин КостоваИван НалбантовЙордан АлексиевКалин Иванов

Премиера 13 и 16 март 2018 г., Театър „Българска армия“

 

В доста амбициозния и разнообразен през последните няколко месеца столичен театрален афиш преди броени дни се появи следващо провокативно заглавие. След премиерите на „Танцът „Делхи“ от Иван Вирипаев в Народния театър в сценичния прочит на Галин Стоев (директор от началото на тази година на театъра в Тулуза), на „Чамкория“ по едноименния нов роман на Милен Русков в Театър 199 и на „Пияните“, отново на Вирипаев, в МГТ „Зад канала“, поставени от Явор Гърдев, на новите британски пиеси „Палачи“ от Мартин Макдона и „Петел“ от Майк Бартлет, въведени за първи път в страната от режисьорите Стоян Радев и Стайко Мурджев и реализирани от тях съответно в Театър „София“ и в Младежкия театър, и не на последно място на силния моноспектакъл в стила на stand up комедията „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова в Театър 199, Красимир Спасов постави на сцената на Театър „Българска армия“ Йовковата „Албена“ – един от най-значимите и най-сложните текстове от българското драматургично наследство.

Спектакълът добре допълва описания разнообразен репертоар на днешната софийска сцена в две посоки. От една страна, той убедително представя в него професионално и майсторски направения традиционен театър, разкриващ света на драматургичния текст, в случая – на емблематична пиеса от българската драматургична класика. (Тук е важно да уточня, че инертните и рутинни спектакли, направени в естетиката на традиционния театър, възпроизвеждащ драматургичен текст, у нас са много, но истински добрите му прояви са рядкост и Красимир Спасов е един от безспорните им създатели). От друга страна, постановката – и това всъщност е и най-важното ѝ качество – предлага нов и неправен досега прочит на Йовковата пиеса, въпреки че тя привлича през десетилетията вниманието на повечето от най-значимите български режисьори (Николай Масалитинов, 1929 г., Крикор Азарян, 1969 и 1975 г., Любен Гройс, 1975 г., Пламен Марков, 1980 г., Иван Добчев, който я поставя няколко пъти, последният от които е през 2002 г).

Най-общо казано тълкуванията на поетичната и многопосочна драма на Йовков за хубавата Албена, магнетично привличаща всички погледи, и за нейната греховна любов, довела до престъпление, от първата ѝ постановка през 1929 г. на Николай Масалитинов в Народния театър до най-новите ѝ интерпретации се движат от по-натуралистично или по-условно възпроизвеждане на един далечен патриархален бит и тлеещите в него напрежения между индивида и общността и между свободата и установения ред до откриването на основни архетипни ситуации и начала на човешкия живот и общество. Красимир Спасов, също определящо име в българската режисура, днес, в края на второто десетилетие на ХХІ в., намира в текста друг важен пласт, останал почти незабелязан досега. Бих го определила като социологически. В интерпретацията на режисьора и на неговия екип хубавата Албена е преди всичко колкото реалния, толкова и въобразявания, горещо мечтания образ на новия, модерен, свободен и икономически успешен свят. Разбира се, това не отменя еротизма на нейното присъствие, проявяващ скритите либидни енергии, които движат човешкото съществуване в балансирането му между инстинктивното желание и разумния избор. По-скоро този изначален еротизъм е допълнен с въжделенията на хората около нея за обществен просперитет и личен успех. В подобен социологически прочит сложното отношение на общността към Албена, изградено едновременно от неустоимо привличане и трезво дистанциране, достигащо понякога до омраза (т.е. от полярни, взаимно изключващи се чувства, които обаче се изпитват и преживяват заедно, в трагично единство), добива нова яснота. Инстинктивно доловили (и достроили чрез собствените си копнежи) в красивата, свободна и различна Албена полъха на друг, мечтан живот, всички спонтанно се стремят към нея, но на рационално ниво те повече или по-малко се завръщат към установеното си съществуване, даващо им сигурността на наличното и провереното.

 

Albena2

Иван Радоев (Сенебирски) и Гергана Данданова (Албена) в сцена от спектакъла,

фотограф Иван Дончев

 

За да изведе на преден план и да направи максимално ясен подобен преди всичко социологически прочит на пиесата, Красимир Спасов измества историческото време на действието от годините преди войните от началото на миналия век в края на 30-те години на ХХ в. Това е период на бурно икономическо развитие в Добруджа, когато патриархалното земеделско минало бързо започва да се измества от индустриалната и градската култура. Албена като символ на този (колкото реално проникващ в стария бит, толкова и въобразяван и желан) нов свят на машините, красивите дрехи и насладата на ежедневието вече е носителка на друг вид хубост. Тя не е толкова природната изключителна хубавица (еманация на женското), облечена в традиционното местно облекло като всички останали, което обаче още по-силно разкрива нейната красота, а е преди всичко любопитно и отворено към новото момиче, което е достатъчно свободно и уверено, за да се стреми да се облича, според възможностите и представите си, в крак с модата на 30-те. Албена в постановката на Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска армия“ е стройна, висока и елегантна млада жена, облечена в характерните за онова време свободно падащи копринени рокли с ниска талия, допълнени с кокетно малко чадърче за слънце (което е обичайно за градските жени и за дъщерите и младите родственици на заможните земевладелци). Непременно трябва да бъде подчертан тук вкусът и мярката при тази важна, бих я нарекла историческа смяна на (трайно утвърдената представа за) костюма на Албена на изпълнителката на ролята Гергана Данданова и на художничката Мария Диманова.

Тълкуването и изграждането на отношението на общността, на мъжете и жените от селото, към Албена е определящият интерпретативен ключ към пиесата. И тук Красимир Спасов е точен и лаконичен. В светлината на своя преди всичко социологически прочит той подлага на своеобразна проверка пред погледа на зрителите различната вътрешна потребност и стремеж на всеки от персонажите към свободен и успешен живот в модерен, икономически развит и отворен свят, както и неговото трезвомислие, чувството му за дълг, но и страха му да се откъсне от установеното и познатото чрез близостта му до Албена. Тук режисьорът акцентира на още един малко коментиран детайл от взаимоотношенията между нея и влюбените в нея мъже от общността. В различен период от време тя е била по някакъв начин близка с всеки един от тях (отказала е да се омъжи за Нягул преди седем години, Гаврил е искал да се ожени за нея, но се е вслушал в забраната на близките си и т.н.), след което тази близост е прекъсната и после е продължена или е възстановена в друга степен. Нягул, който е най-успешният и най-активно устременият към новия модерен индустриален свят, е в тайна любовна връзка с Албена, но в ежедневието продължава да се придържа към своя установен живот, докато не е принуден след престъплението да заяви избора си. Гаврил пък, след направения компромис, е избрал двойственото съществуване в таен копнеж по Албена и външно сдържано съществуване в рамките на света, който го заобикаля. Този анализ на степента на близост до Албена като лакмус за вътрешната раздвоеност на всеки един от персонажите е превърнат в основен център на спектакъла и е особено добре направен от  Веселин Анчев като Нягул, Асен Кобиларов в трудната роля на Куцар и Иван Радоев (Сенебирски). Внимателни и точни в изследването на линията на близост-отдалеченост от Албена са и Луизабел Николова, Владислав Виолинов, Иван Налбантов, Йордан Алексиев, Станислава Николова.

Провокативен и неочакван прочит на Йовковата „Албена“, който не само ни връща към виталността и драматизма на една бързо развиваща се и устремена към модерния свят България отпреди Втората световна война, но прозвучава особено актуално и днес.