Радостина Нейкова

През пролетта на 2018 година излезе от печат книгата „Българските евреи: жива история“ с автори Клайв Левиев-Сойер и Имануел Маркус (Leviev-Sawyer, Clive and Marcus, Imanuel: Bulgarian Jews: Living History, Organization of the Jews in Bulgaria Shalom, Sofia Globe Media Ltd, 2018).

В тази книга-хроника обект на осмисляне и многоаспектно представяне са важни исторически и културологични аспекти от живота на евреите в България. Съществено качество на текста е набелязването на ключови моменти за формирането и развитието на българската еврейска общност. Авторите коментират и анализират множество примери от българската и световна история, свързани пряко с еврейския народ.

Зачетох се в книгата не в ролята на изследовател и учен, а с голяма доза съпричастност и любопитство към живота на българските евреи. Любопитство към фактите от една отминала, но силно влияеща и върху съвременния ни живот история. Любопитство към постулатите, които са изградили и продължават да изграждат живота на една толкова обединена и емоционално сплотена общност днес.

Стилът е лек и увлекателен. Разказът – изразителен, но в същото време  и емоционално наситен – животопис за историята на българските евреи. Усещането е именно за запознаване с един жив организъм, който сякаш диша и продължава да се променя и развива. Независимо от множеството исторически факти и проследяване на голям брой исторически събития, наративът увлича читателя с филигранността си. Една от интересните страни на книгата е именно външната гледна точка върху процесите от историята на българските евреи. По този начин се проследяват събития и явления не само от първо лице, но и техният отзвук и възприятието за тях по света.

Книгата съдържа единадесет глави. Започва с коментари на менората – фрагмент от мозайка в синагогата в Пловдив с датировка от III в. – и с позоваване на указа на римския император Теодосий I до управниците на Тракия и Илирия през 379 г. за преследването на евреи и унищожаването на синагоги. Разказът достига в широта до нашето съвремие. Експонира надеждите за бъдещето на българската еврейска общност в лицето на хилядите еврейски деца и младежи, с тяхната жива енергия, познанието за историята, пазенето на традициите и разбирането за света.

Историята на общността е представена с хладнокръвно отношение към детайла и опит за прецизност в интерпретацията на факти и събития, като се избягва емоционалното визиране и хиперболизирането на различни документални моменти. Търсени са фактологическите основания за изясняване на различни, ключови за българската еврейска общност исторически моменти. Разглеждането и анализирането на събития в тяхната цялост и контекст, а не в единични и спорадични примери. Разбира се, не може да се предполага, че този обемен контекст ще се експонира в пълнота в текст от 216 страници. И именно затова подбраните възлови и значими моменти от историята са важни. Независимо от дребни проблеми, които, надявам се, ще бъдат изчистени в изданието на български език.

Наративът на книгата преминава през коментара на еврейския живот като „ключов индикатор“[1] за присъствието и влиянието на юдаизма в българския живот през IX век; представя миграцията към територията на днешна България през периода на Византийската империя и приемането на българските земи за убежище на много евреи от други части на Европа; акцентира върху периода на царуване на Иван Александър и неговата жена Теодора-Сара и детайлите от преселението и живота на сефарадските евреи в Османската империя; експонира съпричастието на българите срещу депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Холокоста и достига до времето на преломннте дни на октомври и ноември 1989 г. В наши дни се отбелязват събитията около честванията на стогодишнината на Централната синагога в София през 2009 и духовните, социални, образователни и благотворителни насоки в развитието на еврейската общност в настоящето.

Няма как да се споменат всички разгледани ключови моменти от историята, отбелязани в книгата. Това е немислимо в подобна кратка анотация. Но важно е, че в текста те са разгледани от авторите при спазване на фактологичната документалност и така е постигната целта да се предизвика интересът на различни читатели, които по-късно ще продължат да търсят нова информация. Намерени са множество исторически и културологични примери, които бележат тенденции в живота на евреите в България. Четейки книгата, човек подсъзнателно съпоставя различните исторически явления или събития със собствения си живот днес. Интересни са разказите за мигрирането на евреи от различни места по света към България и откриването на свидетелства за конкретни хора с техните имена, а не статистика за множество безименни мигранти и бежанци. И това е отбелязано в периода между IX и XV век. Днес, когато целият свят е разтърсен отново от преселението на различни народи и етноси и когато очевидно е по-достъпно да се събират исторически сведения, е времето да се запитаме, прави ли се това пълноценно от съвременните културолози, изследователи на историческите процеси.

В книгата „Българските евреи: жива история“ авторите спират вниманието си върху интересни личности, родени или живели в България, като талмудиста и поет Товиа бен Елиезер от IX век (роден в тогавашния български град Костур, днес в Северна Гърция), писателя на трудове по метафизика и еврейска граматика от XIV век Леон Юда бен Моше Москони, равин Йосиф Каро, ключова фигура от времето на османското владичество в България и автор на книгите „Бет Йосеф“ и „Шулхан Арух“. Пловдивските български евреи, изявили се също в борбата срещу османското владичество – Елиезер Калев и Мошон Гарти. Интересната история на семейство Арие или братя Бакиш. Съдбите на членове на революционното движение в България Йосиф Аструков, Емил Шекерджйиски, Израел Майер и др. Равините Йосиф Каро, Ашер Хананел, Давид Пипано, Габриел Алмоснино, Маркус (Мордехай) Еренпрайс и др. Или съвременните значими творчески личности като поета Валери Петров, композитора и пианист Милчо Левиев, писателя, сценарист и режисьор Анжел Вагенщайн, виртуоза Панчо Владигеров, писателя Елиас Канети, художника Жул Паскин и много, много други. Невъзможно е да изброя всички имена на споменатите и отбелязани тук ключови личности с еврейски произход, които развиват в исторически и културен план постиженията на България. Но мисля, че книгата обръща нужното внимание и уважение на значителен брой от тези изключителни личности. Наистина няма как да се изброят всички. Но за това са справочниците и каталозите.

IMG_0687

Библиографската справка включва 35 заглавия на различни езици. Изключително богатият визуален и архивен материал сам по себе си представлява „живо“ снимково богатство, запазило историята на еврейския народ в България. (Използвани са голям брой прекрасни фотографии на Соломон Франсес, снимки в отделните глави от Неделина Нешев, Имануел Маркус, Алекс Рингер и др.)

Още с излизането си книгата „Българските евреи: жива история“ подбуди множество дискусии и коментари, показвайки, че никой не остава безразличен към съдържанието ѝ. Затова нека завърша с думите на Роналд С. Лаудер, председател на Световния еврейски конгрес: „Тази книга трябва да се чете на фона на историята. Тя хвърля светлина върху една еврейска общност, която винаги е изпъквала като неразделна и горда част от еврейския народ“[2].

 

[1] Leviev-Sawyer, Clive and Marcus, Imanuel: Bulgarian Jews: Living History, Organization of the Jews in Bulgaria Shalom, Sofia Globe Media Ltd, 2018, p. 27.

[2] Ibid., p. 15.