Йосиф Аструков

IMG_0238

 

На 4 юни 2018 в галерия Synthesis се откри фотоизложбата „Разказ за Несебър“ на арх. Николай Попов (1914–1973). Създадени в периода 1957–1965 година, черно-белите снимки ни пренасят в една отдавна забравена епоха от средата на миналия век. Изложбата включва над 70 фотографии, копирани от самия автор по класическия сребърно-желатинов метод и предоставени от неговия син Боян Попов. Георги Лозанов в придружаващия текст към изложбата нарича автора „класик на българската фотография“[1]. Действително, макар и архитект по образование, а може би именно поради това, усетът на Николай Попов към композиция, детайл и значим обект е невероятен. В кадрите му няма нищо излишно – всичко е много прецизно и добре кадрирано, окото на зрителя самò отива към това, което той иска да ни покаже. Зрителят се чувства като ням свидетел на живота около морските градчета Несебър и Созопол. В снимките няма нищо пресилено, манипулирано или изкуствено. Хората са хванати в своето естествено ежедневие, фотографът е сякаш невидим наблюдател, който предава усещането и на нас. За този тип документална фотография важат думите на Сюзан Зонтаг: „докато картините или стиховете не стават по-добри, по-интересни само защото са остарели, всички снимки са интересни и вълнуващи, когато са достатъчно стари“[2]. Днес, когато крайбрежието е безвъзвратно променено, тези снимки ни пренасят като в една приказка на пусти плажове, прашни безлюдни улички между старинните къщи, дървените лодки и старите рибари, прането по просторите, зад които прозира морето и островите… Един свят отдавна загубен. След първото носталгично усещане, което ни дават тези документални снимки, идва и една особена безметежност, която осезаемо присъства във всеки кадър. Морето, хората, риболовът… фотографиите издават едно спокойствие и естественост, която също отдавна загубихме. Работата му е оценена още приживе, за което получава няколко отличия – през 1951 година е удостоен със званието „фотограф художник“, а през 1961 получава EFIAP – екселенц на Международната федерация за фотоизкуство. Бих определил снимките като особена смесица между документално наблюдение и морска поезия, която можеш да наблюдаваш с часове. Онова медитативно усещане, което изпитваме вечер, наблюдавайки морския хоризонт и залязващото слънце. Но за съжаление, все по-често ни се случва да изпитваме тези емоции на чуждите плажове, запазили именно този чар. В това своеобразно пътуване във времето, част от „Месец на фотографията“, можете да се потопите до 19 юни 2018 в галерия Synthesis, София, бул. „Васил Левски“ 55.

[1] https://photosynthesis.bg/statia/razkaz_za_Nesebur_izlojba_fotografii_na_arh_Nikolai_Popov.html [8.06.2018].

[2] Зонтаг, Сюзан. За фотографията. София: Изток-Запад, 2013, с. 175.

IMG_0247 IMG_0244 IMG_0239 IMG_0243 IMG_0242 IMG_0241 IMG_0240 IMG_0246 IMG_0245