Диана Данова-Дамянова

Аудио-визуален/мултимедиен спектакъл-маратон с куратор Михаил Големинов, осъществен с участието на Анжела Тошева (пиано), Михаил Големинов (пиано, електроника) и Биляна Вучкова (цигулка, вокал). Гьоте-институт, София, 14 юни 2018

 

Поредният провокативен замисъл на известните с популяризирането на съвременна музика изпълнители отново предизвика любопитството на многобройна публика – този път изпълнила залата на Гьоте-институт. Мултимедийният спектакъл-маратон „Магистрали на мълчанието“, състоял се на 14 юни 2018, даде началото на поредица концерти, обединени в проекта „Пиано Плюс“. Предвижда се те да експонират художествени и комуникационни възможности на пианото, поставяйки инструмента в различни ситуации и интерактивни форми, а в основата им (според оповестената концепция) е идеята за раждането на музиката „върху тишината и мълчанието“ в празно акустично пространство.

1

Гьоте-институт не от днес създава гостоприемна среда за инициативи, представящи съвременни музикални произведения (припомням само поредицата концерти „Нова музика“/Forum Neue Musik през 90-те години на ХХ век, осъществени съвместно с активно работещото тогава Дружество за нова музика в България). Миналата година институцията започна и нова програма за съвременна музика, като първият ѝ концерт „на живо“ също беше на Анжела Тошева и Михаил Големинов (21 април 2017) с опуси на Лудвиг ван Бетовен, Дьорд Лигети, Паскал Дюсапен, Карлхайнц Щокхаузен и Луиджи Ноно.

„Магистрали на мълчанието“ е необичайна, многосъставна форма на представяне на музикални творби, обединени от новаторския подход към звука. Почти четиричасовият музикален маратон включва разнородни музикални компоненти от различни жанрове, структурирани в три основни части.

Прожекцията на първия български арт филм с клавирна музика – „Тринайсет прелюдии на Клод Дебюси“ (режисьор – Моника Якимова),[1] представи селекция на 13 от 24-те прелюдии на френския импресионист в оригиналната интерпретация на Анжела Тошева, съчетана с изящни визуални допълнения. Въпреки че е заснет през 2012 година в зала „България“ по повод 150-годишнината от рождението на композитора, според изпълнителката именно сега се случи неговата реална премиера, защото съпреживяването с публиката е от различен порядък (действително филмът наскоро бе показан по БНТ 1 във връзка със 100-годишнината от смъртта на Дебюси, но целенасоченото, с концентрирано внимание възприятие в подходяща зала, с качествена озвучителна и презентационна техника е несравнимо с фрагментарното слушане и гледане пред малкия екран в домашна обстановка).

Пиететът на Анжела Тошева и Михаил Големинов към творчеството и делото на Андрей Букурещлиев (1925–1997) намери израз и в настоящия проект. Пианистката предложи майсторски, интригуващ прочит „тук и сега“ (съобразен и с особеностите на инструмента в залата) на сложната графична партитура на „Шест етюда по Пиранези“. Тази композиция в отворена форма, даваща простор на фантазията и предизвикваща разнопосочни асоциации, е създадена от Андрей Букурещлиев през 1975 година, вдъхновена от офортите на венецианския фудожник Джовани Батиста Пиранези (1720–1778). Паралелното мултимедийно презентиране на гравюрите на Пиранези допринесе за пълноценното осмисляне на Le Carceri d’inventione („Въображаемите затвори“) на френския композитор от български произход.

Михаил Големинов превърна виртуозния клавирен триптих на Морис Равел „Нощният Гаспар“ (1908) в силно въздействащ, дори на моменти достигащ предела на сетивното възприятие мултимедиен пърформанс. Изписването преди всяка част – „Ундина“, „Бесилка“, „Призрак“, на стиховете в проза на Алоизиус Бертран от сборника Gaspаrd de la nuit, залегнали в основата на творбата, визуализацията и допълнителната електроакустична музика „на живо“, отвеждаха въображението в посоки, предзададени от оригиналния музикален текст, надградени с умело използваните възможности на лайв-електрониката и мултимедията.

2

В памет на създателя на понятието „конкретна музика“ станахме съпричастни на още един пърформанс на Михаил Големинов – „В търсене на корените/Паметник на Пиер Анри“. 12-минутната композиция е изградена под формата на аудио-визуален колаж от творби на Пиер Анри (1927–2017), съчетан с визуализация и генеративна звукова среда, създавана в реално време от специално разработена за случая компютърна програма.

Финалът на мащабното музикално събитие беше премиерата на импровизационния пърформанс „Магистрали на мълчанието“/Highways of silence на Биляна Вучкова (цигулка, вокали) и Михаил Големинов (смесени медии). Изключително силно въздействащата интуитивна композиция съчетава безупречното владеене на акустичните инструменти с мултимедия, лайв-електроника (авторски генеративен софтуер), вокали, игра на сенки – осъществена и чрез пластични движения на тялото, допълнени с изразителен лицеизраз. Постигането на експресията се случваше благодарение на пълното сливане с инструмента, сякаш с особена лекота, отвъд виртуозността. Извличането на максималното от възможностите на цигулката в темброво и техническо отношение (разнообразни щрихи, всевъзможни технически похвати) е подчинено на концепцията на съвместната над 40-минутна творба – специфичното отношение към звука, реализирано като спонтанно общуване на двамата превъзходни импровизатори, базирано на фиксирана композиционна структура.

3

Анжела Тошева, Биляна Вучкова и Михаил Големинов успяха и този път да провокират с оригиналните си идеи, да осъществят един много специален, нетрадиционен концерт-спектакъл за ценители на съвременната музика, но и за по-широк кръг публика. Обединяването на творческите и артистични енергии на тримата ерудирани, виртуозни инструменталисти, отворени за експерименти и поемащи различни предизвикателства, оправда предварителните очаквания. Необичайната, разгърната форма – музикален маратон (който не „дотежа“ въпреки продължителността си), с взаимодопълващи се компоненти, с много висока степен на въздействие, се превърна и в спонтанна комуникация, в свободно общуване на различни нива.

 

[1] „Тринайсет прелюдии на Клод Дебюси“ е отличен с голямата награда на фестивала на музикалния филм „Николай Гяуров“ във Велинград през 2014 г.

 

12 11 10 9 8 7 6 5-2 4