Общи фестивални впечатления след отзвучаването на последните акорди

Диана Данова-Дамянова

 

Сред сериозната конкуренция на паралелно случващи се в столицата музикални фестивали и проекти 49-ото поредно издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ (провеждан ежегодно след 1970 година)[1] предложи интригуващи срещи с изпълнители, автори и творби. Въпреки по-широкото му разпростиране във времето (с включени събития от 2 март до 6 юли), най-концентрираните му прояви бяха както винаги в края на май и през целия юни. Фестивалът имаше тържествено откриване със славянска програма и химна-емблема „Върви, народе възродени“ – традиционно в навечерието на 24 май, с участието на Софийската филхармония под диригентството на Марк Кадин, с чудесните солисти Минчо Минчев и Лиляна Кехайова, и грандиозен финал – рядко изпълняваната (и поради необходимостта от огромен изпълнителски апарат) Осма симфония на Густав Малер[2]. Обединил оркестровите и хоровите формации на Софийската филхармония и Българското национално радио, с осем австрийски солисти, концертът на 27 юни в Зала 1 на НДК представляваше и официално закриване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. За втори път софийската публика стана свидетел на респектиращия диригентски прочит на Емил Табаков на внушителната „Симфония на хилядата участника“. Не липсваше и запомняща се фестивална кода – концерт от съпътстващата програма с премиерно за България изпълнение на Симфония № 13 от Дмитрий Шостакович в оригиналната авторска версия за солист, мъжки хор и два рояла.

3

В съответствие с принципите, заложени още от самото му основаване и следвани през годините на неговото съществуване, фестивалът почете юбилейни годишнини на композитори и изпълнителски състави[3], даде подиум на любими на българската публика световно утвърдени инструменталисти (Минчо Минчев, Жени Захариева, Атанас Куртев, Мила Георгиева и др.), но и на млади таланти, постигна богато жанрово разнообразие, като сред симфоничните, камерните и хоровите концерти се откроиха рядко изпълнявани произведения, в това число и премиери, оформи се и блок със съвременни музикални творби.

На 30 май в камерна зала „България“ Георгита Бояджиева и Росен Идеалов с чудесното партньорство на Александър Василенко за пореден път предизвикаха възторга на публиката, като очертаха и разшириха (с представянето на нови творби и с изключителния начин на тяхната интерпретация) звуковите пространства на съвременната музика. Това е територия, в които от десетилетия търсят и успешно намират своята пълноценна изпълнителска изява – и в знакови творби, и в премиери, много от които – посветени им с любов от значими композитори. Добре структурираната сериозна програма съчетаваше различни стилови направления, включваше световна премиера, българска премиера, творба в памет на почитан български изпълнител.

6

Триото за кларинет, виолончело и пиано (1973) от Нино Рота, разкриващо по-слабо позната страна от творчеството на известния с филмовата си музика композитор, беше отразено в програмата като първо изпълнение в България. За първи път пред публика прозвуча посветената на Георгита Бояджиева двучастна Соната за виолончело и пиано (2017) на Васил Казанджиев, с чиито сериозни предизвикателства изпълнителите се справиха в завидно творческо единомислие, умело извайвайки прекрасния диалог, залегнал в основата на опуса. Пиесата на Йордан Дафов “…sed tibi gloria in vitam aeternam…” (Hommage a G. BADEV/F) за кларинет, виолончело и пиано, в която е вплетена криптограма от името на Бадев, е създадена преди година (2017) и вече е имала своята премиера от същия изпълнителски състав на фестивала „Варненско лято 2017“. Отново се насладихме на изключителната интерпретация на Domains от Пиер Булез във версията на творбата за соло кларинет – едно от върховите изпълнителски постижения на Росен Идеалов. Като централна творба в програмата беше замислено мащабното Трио за кларинет, виолончело и пиано на Александър фон Цемлински, различаващо се от останалите изпълнени произведения с късноромантичната си изразност и даващо възможност за пълноценна изява на тримата превъзходни инструменталисти.

Концертът на 12 юни в камерна зала „България“ представи селекция от репертоарни творби – „запазена марка“ на струнния квартет „Фрош“ (Негина Стоянова – цигулка, Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола, Атанас Кръстев – виолончело). Напълно очаквано изпълнението им беше белязано от присъщия им висок професионализъм, майсторство, усет за стил и прекрасна ансамблова споеност. С много заряд и позитивна енергия, която предаваха на публиката, изсвириха посветения им миналата година Струнен квартет № 7 от Васил Казанджиев, “… van” от Драгомир Йосифов, „Три пиеси и танго“ от Игор Стравински и Струнен квартет № 1 от Дьорд Лигети.

7

„Точки на пресичане“ на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров (16 юни, зала „България“) беше предшестван от вълнуваща среща с живеещата в Англия и радваща се на световна популярност композиторка Добринка Табакова. Поводът беше премиерното за България представяне на нейния Концерт за виолончело и струнни инструменти (2008), чиято световна премиера е осъществена преди 10 години на Amsterdam Cello Biennale от Кристина Блауман с Amsterdam Sinfonietta.

Както винаги „Солистите“ завладяха публиката с майсторското си изпълнение, с интересното съчетаване на творби и на тембри. Заедно с виртуозните Атанас Кръстев (виолончело), Красимир Щерев (акордеон) и Георги Василев (китара) ни направиха съпричастни на много силен концерт, в който се пресякоха различни стилове и епохи – „Интродукция и фанданго“ от Луиджи Бокерини, Концерт за китара, акордеон и струнни от Астор Пиацола, Струнен квартет в сол минор, оп. 27 (във версия за струнен оркестър на Пламен Джуров) от Едвард Григ (по случай 175-годишнината от рождението на композитора) и Концерт за виолончело и струнни инструменти от Добринка Табакова.

16

Изложбата „Александър Танев – дух и слово“, концертът с негови творби в чудесните изпълнения на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ с диригент Теодора Павлович, духовият квинтет „Пилекадоне“ и съвсем младите Кирил Михайлов (цугтромбон) и Инес Симеонова (пиано), както и прожекцията на телевизионния филм-портрет на Александър Танев (БНТ, 2003, режисьор Моника Якимова), състояли се на 2 юни във фоайето и концертната зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, представляваха софийската част от множеството събития в различни градове, посветени на 90-годишнината от рождението на големия български композитор, педагог и общественик.

Запомнящо се събитие беше и представянето (за втори път след неговото създаване) на практически непознатия Концерт за виолончело и оркестър на Марин Големинов в интерпретацията на Лиляна Кехайова на откриването на „Софийски музикални седмици“ в съзвучие с юбилейната годишнина на композитора. А по случай 70-годишнината на Стефан Драгостинов „Камерата Орфика“ на НБУ под диригентството на Владимир Кираджиев предложи премиерно изпълнение на специална обработка на създадената през 1974 година „Лятна сюита за струнен оркестър“ (28 май, зала „България“).

Концерта на мандолинния квартет „Сезони“ (Йоана Димитрова и Евдокия Бобоцова – мандолини, Николай Петров – мандола, Славчо Николов – китара) възприех като колоритен оазис в многообразието на фестивала (31 май, камерна зала „България“), където прозвучаха и български творби от Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, както и посветени на състава произведения от Ценко Минкин, Славчо Николов, в това число и премиерни – от Дора Драганова.

Богатата съпътстваща програма включваше изложби, разговори с композитори, представяне на компактдискове и нови книги (тук не мога да пропусна задълбочения труд на Росица Бечева „В света на електронната музика на Симо Лазаров“, издание на НБУ, чието представяне на 28 май в студио „Музика“ прерасна и в интересен диалог с композитора; на 23 юни по време на юбилейния концерт, посветен на 50-годишнината от основаването на Камерна капела „Полифония“, беше представена и книгата на Божана Димитрова „Ивелин Димитров и „Полифония“. „Песни пред олтара на времето“).

Фестивалните събития (поне тези, които успях да посетя) преминаха на високо изпълнителско ниво, при добър зрителски интерес. Гъвкавостта,  опитността, добрият вкус и мениджърски умения на организаторите в лицето на директора на „Софийски музикални седмици“ проф. Пламен Джуров и програмния мениджър доц. д-р Момчил Георгиев (въпреки скромния фестивален бюджет, чрез спонсорства и многобройни колаборации с различни институции, за което заслужават адмирации) направиха отново възможна на софийска територия срещата на Изтока и Запада, Севера и Юга – като изпълнители, като автори и творби, като пресечна точка на различни стилове и епохи, като разкриване на нови звукови пространства…

 13 (1)

 

 

[1] Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ е член на платформата на Европейската фестивална асоциация „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“ и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 година. Организатор е фондация „Софийски музикални седмици“ в съорганизаторството на Министерство на културата, Столична община, Софийска филхармония.

[2] В София симфонията е имала две предишни изпълнения – през 1984 година под диригентството на Константин Илиев и през 1991 – с диригент Емил Табаков.

[3] 175 години от рождението на Едвард Григ, 125 години от смъртта на Пьотр Илич Чайковски, 110 години от рождението на Марин Големинов, 100 години от смъртта на Клод Дебюси, 90 години от рождението на Александър Танев, 70 години от рождението на Стефан Драгостинов, 85 години от създаването на Академичен хор „Ангел Манолов“, 50 години от създаването на Камерна капела „Полифония“, 50 години от създаването на Хора на софийските момчета.

 

17