Йосиф Аструков

Без много шум или медийно отразяване на 4-и октомври 2018 в пространството пред централния вход на НДК се откри изложба фотографии, посветена на събитията в Чехословакия през 1968 година. И по-специално на конкретната дата – 21 август, когато фотографът Ладислав Биелик запечатва запомнящия се кадър на Емил Гало, застанал пред дулото на танка с разтворена риза. Действието се развива в Братислава, а от събитията тази година се навършват 50 години.

IMG_0418

Върху няколкометровите пана, освен разгънати черно-бели снимки, има и кратка биография на двамата, за съжаление, житейският им път не е лек. Така отпечатани, самите архивни снимки създават особено документално усещане. Самият черно-бял материал от онова време при това увеличение неизбежно придобива голяма зърнистост, което днес е основна имитативна практика в дигиталната постобработка, но тук е просто органична част от самото архивно изображение. Снимките показват насилствената реалност през онези дни – войници, танкове, тълпи… като така зърнистите черно-бели изображения ни връщат някак естествено в епохата и времето.

IMG_0419

Централният кадър с мъжа пред танка се приема за емблема на Пражките събития и още тогава е публикуван многократно. Днес неизбежно правим аналогията с образа на студента, спрял танковата колона на площад „Тянанмън“ в Китай, но тази случка всъщност се развива 20 години по-късно – на 4-и юни 1989 година. Дали и доколко са повлияни и свързани, можем само да гадаем. Мен лично ме наведе на мисълта за универсалните човешки борби, които циклично се пораждат в историята на човечеството. И двете показват отчаяната крайност, до която довежда безизходицата на системата. Без значение от раса, време или място. В класическия трактат за войната Сун Дзъ постулира простия принцип никога да не се притиска врагът до стената, никога да не се поставя в безизходица. Защото тогава той е способен на чудеса от храброст и героизъм. Именно това виждаме в тези емблематични кадри – героизма на безизходицата.

IMG_0420

Колкото и да е компрометирана фотографията днес, тя все още остава универсален документ на времето, когато е истинна. И дори само няколко подобни образа могат да ни върнат назад, както и да ни подтикнат към размисли за това какво се промени, докъде стигнахме и къде отиваме. Особено за нас, които сме също част от тази система и преход. Днес все повече си задаваме въпроса от къде на къде преминахме и дали. Все по-често чувам да се предричат още подобни събития в близко бъдеще. Но си задавам въпроса имаме ли идея, дори не идеология, за която да се борим? Имаме ли също така социум, сред който това да се случи. Все повече виждаме плодовете на култа към индивидуализъм, който доведе до общество от самотни индивиди, оцеляващи поединично. А дори да се появи идея, дали ще има въобще хора, готови да застанат днес пред дулото на танка?!

 

IMG_0421

IMG_0423