Диана Данова-Дамянова

 

В рамките на “Natura Naturans”/„Природата на изкуството“ (19.12. 2018 – 2.02.2019) на 24 януари в столичната галерия „Структура“ се състоя звуковият пърформанс на Олаф Николай „В гората има птица…/In the Woods There is a Bird…, 2018“ с участието на автора и цигуларката Биляна Вучкова. Изложбата на седемте съвременни художници от Германия – Норберт Биски, Михаел Зайлщорфер, Алисия Кваде, Анете Келм, Флориан Майзенберг, Олаф Николай и Йоринде Фойгт с куратор Мария Василева е съвместен проект на галерия „Структура“ и Гьоте-институт България. В основата на концепцията ѝ е възприемането на природата като активен елемент в динамична система от взаимовръзки, а не като пасивна даденост, водещ е стремежът за преминаване отвъд външната форма и достигане до същината.

Изпълнена за първи път на documenta 14 в Атина (2017), музикалната пиеса на Олаф Николай “In the Woods There is a Bird…” е замислена с възможност за доразвиване и обогатяване в сътрудничества от различен формат – радио предавания, пърформанси на живо, инсталации, в които да се генерира ново съдържание. За създаване на електронния саунд е използван архивен аудио материал от многобройни радио репортажи. Вплетени са и автентични звуци от протести, демонстрации и митинги, документирани на различни места по целия свят (изредени в дълъг списък в съпътстващите материали), сред които присъства и българската столица със записи от антиправителствените протести през юли 2013 година. Според официалната информация част от проекта е и книга, съдържаща индекс с местата и датите на събитията. В София дообрисуването на 30-минутната звукова картина на немския концептуален художник, в която радиото е в ролята на източник, а не на предавател, беше поверено на цигуларката Биляна Вучкова.

DD-10

Събитието имаше двуделна структура с коренно различни дялове – експресивен пърформанс и камерно-интимна импровизация. Въпреки че първият включваше много компоненти – визията на работите от “Natura Naturans”, електронно генерираната композиция на Олаф Николай и реално звучащия акустичен инструмент, а вторият представляваше самостоятелна изява на Биляна Вучкова, според мен фокусът и в двата случая попадна именно върху нея.

Ситуирана сред неформално разположените зрители, в центъра на звуковия съраунд, в първата част изпълнителката, използвайки цигулката, тялото и гласа си, успя да овладее в максимална степен преизпълненото с публика галерийно пространство. Участието ѝ беше пълноценно вписване в аудио-визуалната среда с ярко артистично присъствие, надграждащо концепцията на предварително създаденото многопластово звуково платно. За Биляна цигулката не е просто инструмент – средство за изразяване на безграничното ѝ въображение или равностоен партньор. Сливането помежду им е до степен, в която заедно се превръщат в инструмент и виртуозна творба, а пълнокръвната споделена емоция се усеща във всеки тон и щрих, във всеки миг импровизация. Техническото съвършенство предоставя абсолютна свобода, ефирна лекота, простор и полет. Добавяйки пластиката на тялото, извайващо сложни плетеници в синхрон със звуците от електронния микс, с безграничните тембри, извлечени от цигулката, и с експресивните вокали, описанието може бегло да се доближи до истинската представа за силата на въздействието.

Във втората интимно-солистична част Биляна Вучкова постепенно допускаше във вълшебния си свят по малка част от публиката. В групи по петима зрителите ставаха съ-участници на собствените ѝ вибрации, на дуендето с цигулката – до постигане на съвместен резонанс. Аурата на завладяващия ѝ артистизъм изпълваше полумрака на миниатюрното пространство, в което витаеше магията на мига, който не ти се иска да свършва…

Сред пъстрата палитра от усещания и възприятия на различни сетивни нива, предизвикани от събитието с изискан светски привкус, вероятно всеки откри за себе си нещо различно, но със сигурност – и частица от микрокосмоса на Биляна…

 

DD-6 DD-7 DD-8