Емилия Жунич

 

Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) е уникален за България. Скоро след утвърждаването си се превръща в притегателен център и огледало на случващото се по сцените на всичките ни музикални театри. Не са епизодични гостуванията на чуждестранни артисти, дори цели трупи със собствени постановки. В рамките на четири от изданията му се провеждат и Националните прегледи на оперните ни театри. След настъпилите през 90-те години промени, и особено след опожаряването на Старозагорската опера (1991 г.), организаторите на ФОБИ, а и публиката са принудени да се задоволяват не с най-новото и най-доброто от продукцията на музикалните ни театри, защото в продължение на две десетилетия трупата домакин дори няма собствен дом. Самата тя няколкократно „прекроява“ постановките си, местейки се от сцена на сцена. Но въпреки сътресенията ФОБИ оцелява, макар и без тържествеността и пищността, характерни за „неговото „златно време“[1].

Традиция, утвърдена през годините, е домакините да откриват ФОБИ със своя премиера, понякога и световна. Обикновено – оперна творба. Случвало се е изборът да е произведение за деца (1982 г.), случвало се е да е оперета (2007 г.), концерт или концертно изпълнение на оперна творба (непосредствено след пожара), но не и балет. Въпреки че класическите балетни заглавия на гастрольорите обикновено препълват зрителната зала, а и „Арабеск“ са чест и желан гост на фестивала.

За първи път в своята история 49-ото издание на ФОБИ (27.11. –8.12.2018 г.) бе открито с балетна премиера – „Дон Кихот“ на Л. Минкус с хореография и режисура на госта Аршак Галумян[2] – солист и хореограф на Щатсбалет – Берлин. Примабалерината на Щатсбалет – Берлин Красина Павлова,[3] която е ученичка на артистичния директор на старозагорския балет Силвия Томова и нейна гордост, е асистент на хореографа. Художник на декори и костюми е италианецът Салваторе Русо[4], реализирал вече няколко постановки на старозагорска сцена.

Аршак Галумян споделя за личната си обвързаност с произведението на Минкус – „Дон Кихот“ е първият балет, който е гледал още като дете; първият балет, в който е участвал, докато е учил в балетното училище. „Дон Кихот“ е и първото голямо класическо заглавие, което поставя на сцена, и е щастлив от получената покана, а и че това се случва точно в Стара Загора. „Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие“[5] – казва той. Хореографът съумява да изгради образите на персонажите, да намери своеобразна характеристичност, отличаваща всеки от един героите, а освен това насища действието с хумор и двата часа минават съвсем неусетно.

Влюбените Китри и Базил, представени от Анелия Димитрова[6] и Томоки Ишиго[7], печелят възторзите на публиката. Удостоена току-що с наградата на СБМТД „Кристална лира“ в категория „Млад изпълнител“ за ролята на Демна в „Нестинарка“ на Марин Големинов (премиера на 23 май 2018 г.), примабалерината на Държавна опера – Стара Загора Анелия Димитрова показва съвсем друг, но не по-малко убедителен и удивителен образ на влюбена девойка – Китри – окрилена, палава, игрива, закачлива, готова да хитрува, да се съпротивлява, да отстоява любовта си. Ако сте чували да казват, че „любовта дава крила“, но сте приемали това само за поетична метафора, трябва да видите летящите в скок Анелия и Томоки! За Анелия Димитрова ролята е двойно предизвикателство: първата Китри на старозагорска сцена е нейната първа преподавателка Снежана Дескова, която и днес, 34 години по-късно, смята, че постановката, направена от Вахтанг Чабукиани (премиера 6 март 1984 г.) с малобройната тогавашна балетна трупа, не би могла да се сравни с нищо друго, освен с чудо! И въпреки одобренията и насърченията от постановчиците и колегите си, от целия екип на Държавна опера – Стара Загора, Анелия Димитрова търси одобрението и на своята първа балетна учителка Снежана Дескова. А Снежана Дескова е толкова щастлива, толкова горда с постиженията и отдадеността на своето момиче, че само месец и половина след премиерата ще предпочете точно „Дон Кихот“ – с Анелия в ролята на Китри – за тържественото отбелязване на 80-годишнината си. Скъпа на похвали и излияния, строга, безкомпромисна, всецяло посветила съществуванието си на класическия танц, възрастната дама се просълзява, изричайки: „Чувствам я повече от свое дете!“. А това е повече от похвала!

Овладели до най-дребния детайл ефектната хореография, Анелия Димитрова и Томоки Ишиго са постигнали действително завиден синхрон, лекота, ефирност на изпълнението. Шеметните въртения и скокове като полети, няколкократно демонстрираните виртуозни поддръжки предизвикват възторга на публиката и спонтанни бурни аплаузи. С блестяща техника и висок артистизъм, с непринудения си чар и подкупващо очарование двойката Анелия Димитрова – Китри и Томоки Ишиго – Базил може да бъде гордост за всяка световна балетна сцена! Томоки Ишиго, макар и отскоро в състава, вече е любимец на публиката и не престава да изненадва с отдадеността и постиженията си.

Станко Танев е преобразен до неузнаваемост в ролята на Гамаш, постаринному аристократичен, комичен – в крещящо пъстър и натруфен костюм, грим, перука, жестикулиращ, преднамерено високомерен, в противовес на Лоренцо (в изпълнение на Драгомир Христов), бащата на Китри, който държи да омъжи дъщеря си за богаташа и всячески се стреми да го предразположи, да му угоди.

Александър Желев с монументално изваяния образ на Дон Кихот поднася поредната изненада. Артист, комуто шаблонът е чужд и всяка негова роля е изпълнена с професионално умение, носи собствен колорит и изразителност, собствен характер и оставя дълготраен спомен! И нативният испанец Карлос Сантос[8] като Санчо Панса е находка – актьор с особено изразителна мимика и комедиен талант.

Изумителен е тореадорът Фиорди Лоха[9] (Еспада) и летящата му партньорка Харука Суга[10] (Мерседес) в темпераментен танц! Добри думи и за Марина Сороче (Амур), Марта Перез[11] (Циганка), Ивайло Янев (Циганин), изваяната като крехка статуетка Нанако Имаи[12] (Повелителка на Дриадите), Драгомир Христов (Лоренцо), Биляна Чолакова (Дулсинея, кръчмарка, царица), както и Мартина Префето[13], Фредерико Пинто[14], Рио Сузуки, Паскуале Казиела[15], Ромина Славова, Рихо Хирано.

Костюмите са пъстри, ярки и допринасят за цялостното внушение и празничност на спектакъла. Цветовите комбинации в одеждите на Циганката и аксесоарите към тях внасят неподражаем колорит и сякаш всеки миг, при всяко завъртане на темпераментната Марта Перез стихиите за миг раздиплят своя въртоп – тюркоазени водни пръски и искрици нажежена огнена лава воюват за надмощие!

Зеленозлатистият костюм на Еспада контрастира с аления тореадорски плащ, развяван майсторски от Фиорди Лоха. Партньорката му Мерседес в пола със сходен зелен цвят, в шеметния вихър на танца им заради тюлените фусти, сякаш се превръща в разцъфваща розовоалена роза. В слънчеви оранжево-червени нюанси е роклята на Китри в Първа картина и изчистените ѝ линии са в противовес на безвкусно натруфеното облекло на богаташа Гамаш и електриковозелената му пелерина. Пиршество на багри и нюанси, което не бих могла да опиша накратко. Пиршество за сетивата!

За съжаление, „Дон Кихот“ се изпълнява без оркестър – по технически причини. Но въпреки това успехът е несъмнен. На премиерата присъстваха родители и приятели на артистите, долетели от далечна Япония, от Испания и пр., Н.Пр. г-н Посланикът на Армения у нас, други официални лица, много гости. Споделяйки възторзите си и цели албуми със снимки от спектакъла в социалните мрежи, те реализираха възможно най-действената реклама – в България и далеч извън пределите ѝ.

Премиерата на балета „Дон Кихот“ е категоричен успех не само за балетна трупа на Старозагорска опера. Тя е триумф и за нейния вдъхновен ръководител Силвия Томова! Ръководител, който за две-три години само успя да реализира постановки-празници – и за публиката, и за изпълнителите, и за целия театър. Успя да формира и сплоти чрез умел подбор една непрестанно попълвана интернационална трупа от млади дарования. Ръководител, който умее да импулсира, поощрява и оценява подобаващо усилията и постиженията на всеки! Затова и Старозагорският балет печели овации и благородна завист с репертоар, в който се вписват еталонни класически балетни творби, но и съвременни постановки. И с многобройни участия, за които могат да мечтаят немалко от извънстоличните ни балетни състави.

Силвия Томова е и ръководител, който умее да благодари и да поощри – както „честната и професионална репетиторска дейност на Людовик Парти!“[16], така и постиженията на всеки един в „Дон Кихот“ и да окачестви цялото като: „пътешествие на откриватели на нови пространства и възможности!“[17].

За въздействието на новата постановка може да се съди и по плаката. Той не е дело на професионален художник, специалист, а на фотографа Рад Димитров, ангажиран с документиране на репетиции и спектакли в Старозагорската опера. Уловил характерите на героите още в репетиционния процес в балетна зала, след първите костюмни репетиции Рад Димитров се вдъхновява, прави колажа и печели овациите на ръководители и изпълнители. Те единодушно одобряват неговия „поглед“, ако и да не е на професионален художник-плакатист.

Какъв подарък и какво по-голямо признание за труда на цялата балетна трупа! И на Старозагорската опера!

 

[1] Бикс, Розалия. Фестивалът и неговото „златно време“. 40 години Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора. Стара Загора, 2009, 112 с.

[2] Arshak Ghalumyan

[3] Krasina Pavlova

[4] Salvatore Russo

[5] https://www.infoz.bg/bulgaria/5179-don-kihot-balet

[6] Aneliya Dimitrova

[7] Tomoki Ishigo

[8] Carlos Rod Santos

[9] Fiordi Lloha

[10] Haruka Suga

[11] Martina Perez

[12] Nanako ImaiNanako Imai

[13] Martina Prefetto

[14] Fred Pinto

[15] Pasquale Caselli

[16] Ludovic Party

[17] Томова, Силвия. Нова отворена врата в нашия кратък творчески път, на Балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора. Програма на „Дон Кихот“, с. 7.

 

01

Анелия Димитрова и Томоки Ишиго в ролите на Китри и Базил

 

02

Александър Желев и Карлос Сантос в ролите на Дон Кихот и Санчо Панса

 

03

Станко Танев е преобразен до неузнаваемост в ролята на Гамаш

 

04

Анелия Димитрова, Аршак Галумян, Салваторе Русо, Людовик Парти и др.

 

05

Марта Перез – Циганката

 

06

Плакатът на „Дон Кихот“ – дело на фотографа Рад Димитров