Петя Александрова

 

Книгата „Аудио-визията. Производство, разпространение, показване“, Рой комюникейшън, 2017 на Стойко Петков представлява сериозно изследване, което разглежда най-общо и в детайли пътя на развитие на триъгълника „производство-разпространение-показване“. Явно триадите са вътрешноприсъщи на автора, предвид предишната му книга – „Творческият триъгълник (продуцент-сценарист-режисьор)“, НБУ, 2013.

Трябва да се отбележи, че сферата на изследователските интереси на Стойко Петков е междинна, на границите между кино, телевизия, медиязнание, теория на възприятието, нови технологии. Това често създава за автора проблем да бъде трудно припознат от съответните научни общности, което той сполучливо избягва, но с немалки усилия. Стойко Петков има не само трайни интереси в областта на аудио-визията, но и постоянно издирва нови подтеми, конкретни примери и оригинални посоки: фокусира се ту върху предизвикателствата на дигиталния формат, ту върху личността потребител, ту върху културата на ремикса. Това са етапи в постепенното оформяне на състоянието на аудио-визията в наши дни, както той я вижда – многостранно и в летлива форма.

Този текст на Стойко Петков, както и предишни негови изследвания, се откроява с точността и пестеливостта да се фокусира върху избраната тема, а също и с уважителното отношение към всичко, което вече е казано по нея от други изследователи или практици.

За разлика от „Творческият триъгълник“, в новата му книга аудио-визуалното съдържание се оглежда през призмата на променящите се технологии, които понякога преувеличено наричаме революции. И аз, като читател и специалист, не само обогатих познанията си за персонализираното програмиране, гледането на „база данни“, рилийз групи, Internet Protocol, но и преформатирах някои свои наблюдения и впечатления от медийната конвергенция, стратегиите на кросмедийното разпространение, културата на ремикса. Стойко Петков разширява хоризонта на аудио-визията отвъд професионалните занимания с образа към технологичните перспективи за комуникация с него.

В „Аудио-визията“ той тръгва от първите парчета филмова лента, преминава през телевизията и домашното видео, за да стигне до цифровия формат и практическото използване на интерактивността. В теоретичен план проследява трансформациите на аудио-визията, особено в сферата на разпространението, при дигитализацията и интернет средата.

Друга водеща тема е тази за конвергенцията при разпространението на медийно съдържание, като стига до мобилните системи на комуникация и мултиплатформените мрежи. Трета тема са новите аудитории, все по-фрагментарни, но и все по-активни.

Особено ценни и задълбочени са разсъжденията на автора за „залеза на посредниците“ на традиционните форми на разпространение на аудио-визуално съдържание и разглеждането на спектъра от промени. Като важно качество бих добавила заниманието със съвсем нови явления от последните години, което неизбежно поставя Стойко Петков пред редица проблеми както при търсенето на изследвания по темата, така и пред препятствия те да бъдат систематизирани, обобщени и проверени от практиката. Пиратството, влиянието на уеб базираните видео стрийминг услуги, платформите за онлайн разпространение – това са теми в развитие и точно като такива те се предлагат в „Аудио-визията“ – с факти, описания, но и отворени възможности за трансформация.

Стойко Петков въвежда понятието „показване“ вместо „показ“. Целта е не само уеднаквяване с предшестващите го съществителни от среден род – производство и разпространение, използвани за етапите на аудио-визуалната индустрия, но и за да се включат в него новите канали и платформи. Тойизползва познанията си буквално във всички области на социалното приложение на технологиите, за да кръстоса сродни понятия, и с новия термин нарушава строго регулираната и подредена форма на поднасяне на съдържание, което е и основна теза на автора. Признавам, че аз продължавам да използвам понятието „показ“, но вече се замислям дали не само в пасивния му смисъл за киното и телевизията, докато „показване“ разширява перспективата ми на слушане и гледане.

Поставеният акцент върху технологиите не се отнася само до техническите им параметри, а изгражда връзката между създаване и показване както с формите на аудио-визуална продукция, така също с ролята и поведението на аудиторията. Добросъвестно и прегледно текстът разстила класическите форми на снимане и възпроизвеждане на екранния образ, за да се видят стъпалата на прехода към все по-активното ангажиране на зрителя потребител и разслояването на публиките. Стойко Петков се обръща към една постзрителска аудитория, при която разчита на „културата на участието“.

Авторът изследва бизнес модели за разпространение с акцент върху най-новите практики.Излъчването на съдържание в цифров формат върви с ред допълнителни услуги. Вероятно основната функция за предоставяне на информация и забавление няма да се промени, смята Стойко Петков, но тенденцията на фрагментация на аудиторията ще продължи, което налага и промяна в манталитета на разпространителите, вече „доставчици на услуги“, защото предполага и фрагментация на предложените варианти за разпространение. В книгата е разгледано подробно и какво предполагат законите и правилниците за тяхното приложение. Избрана е обърнатата пирамида от световните тенденции – през европейските до пряко отнасящи се до нашите български условия.

И накраяискам да обърна внимание на прегледната структура на книгата. Авторът настоява след всяка глава да има отделно обобщение, което подчертава тази самостойност на темите и плавното преливане една в друга. Всяка тенденция има завършен характер, със собствено начало и край, изчерпателност и последователност, което отваря възможност отделните текстове да се ползват сполучливо за учебник, за помагало, за реферати от специалисти в различните области.Убедителна е способността на Стойко Петков да прокара през целия текст не само какво се случва, а и точно как то се реализира. Много леко при него изводите следват естествения ход на процесите, а не първо заявяваме теза, а после напъхваме реалността в нея. Така „Аудио-визията“ като резултат „конвергира“ теоретично практиките.

audiovisia cover