Стела Ташева

 

На изложбата “Der Wanderer” (Скитникът) в Букурещ попаднах по-скоро случайно. Събирах данни за социалистическото архитектурно наследство на румънската столица и легендарния Дворец на парламента, започнат през 1984 г. от режима на Чаушеску, беше неизбежна дестинация. Щях да разгледам и осъвремененото крило с площиq отредени за Музей на съвременното изкуство, добавените към класическата сграда външни панорамни асансьори… и най-вече юбилейното представяне на Румънската академия на изкуствата в периода след 1950 г. на първия етаж. Така изложбата “Der Wanderer”, разположена на втория етаж, се оказа неочакван бонус и същевременно истинско предизвикателство, което ми се иска да споделя.

IMG_20150724_161733

Дворецът на парламента в Букурещ

 

 

Основата на експозицията е картина на немския художник Каспар Давид Фридрих, известна у нас като “Странник над море и мъгла”. (Тя е създадена през далечната 1818 г. и е собственост на Хамбургската художествена галерия.)

Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog

Каспар Давид Фридрих. Странник над море и мъгла, 1818 г.

 

По отношение на визуалната структура в „Странник над море и мъгла” могат да бъдат открити известни похвати, които обаче образуват нещо ново и самостоятелно. Картината е решена чрез огледално-равновесна композиция от изправена човешка фигура в централната верикална ос и природен фон в двете половини на платното. Изпълнена е в студена гама и силен контраст межу предния (тъмен, спокоен и човешки) и задния (светъл, динамичен и природен) план. Изобразеният човек е с гръб към зрителя, гледа напред и лицето му не се вижда. Така, докато един класически пейзаж съсредоточава наблюдателя върху изобразената природа, а класическият портрет фокусира погледа върху показвания човек, при поставянето на фигурата на „Странника” сякаш се изгражда нов наратив. В него наблюдателят вече е съпричастен свидетел именно на диалога между човека и природата, подведен от спокойния силует на първия и драматичните послания на втората, които „работят” заедно. Постигнат е и ефект на „рамка в рамката” – наблюдател, наблюдаващ друг, вътрешен за картината наблюдател, но самата „рамка” не е реално визуализирана върху платното. (Каспар Давид Фридрих пробва и композиция чрез изявено рамкиране, например в едно от произведенията си от същото време – „Скалите на Рюген”, но според мен в този случай отсъства завладяващото диалогично съпреживяване, а по-скоро се усеща наслагване на две паралелни истории в един и същи кадър.)

Изображението на „Странника” винаги изглежда някак си познато, дори и ако човек не е навлизал в дебрите на немския романтизъм. Всъщност то е многократно използвано и репликирано, превръщайки се в устойчив визуален мем. Това е забелязано от Музея за изображения в Холандия и фестивала за фотография BredaPhoto (MOTI – Museum of the image, Netherlands), които са и инициатори на изложбата „Скитникът”. Според техния анонс платното на Фридрих „разкрива меланхолия и отчаяно желание за нещо различно, един по-добър свят”, а романтичните идеали от такъв вид и днес имат силно присъствие във визуалната ни култура. Затова те подбират изложеното в „Скитникът” и като прилагане на оригиналното композиционно решение, и като присъствие на романтичното послание. През 2015 г. MOTI и BredaPhoto получават покана да покажат избора си и в музея на Букурещ.

Мемовете на „Скитника” днес могат да се намерят в редица крайни вариации и изложбата ги показва по недвусмислен начин. Те са налични и в плакати на филми и поредици като „Петдесет нюанса сиво” (2015), „Бойни кораби” (2012) или „Момчетата от Медисън авеню” (2010), и в артистични рефлексии като фотографиите на Алекс Бойд и Ееелко Бранд. Появяват се и асиметрични версии на скитника, в които човешката фигура е съвсем смалена и изместена, напълно доминирана от света отсреща. Не лоша, макар и скромна подборка от фотоверсии на „Скитника” могат да се видят в блога hkijker.

Особено интересно е частичното прехвърляне на гледната точка на „Скитника” в редица видео- и компютърни игри от типа “third person shooter” (kапример в Mindjack, Fallout 3, Tom Clancy’s The Division, Scivelation и др.). При него вече отсъства мечтателната лежерност на оригиналния странник, затова пък силно се акцентира на драматичната развръзка пред очите на вътрешния и външния наблюдател. Същевременно елементът на движение през апокалиптичните територии придава допълнителна отсянка на предизвикателство към познатия сюжет. Така дори агресивното участие на наблюдателя подсилва усещането му за безсилие и меланхолия.

Отбелязах си и още едно изместване в съдържанието на мема, забележимо именно поради разреза на изложбата. В началните версии на „Скитника” човекът е изправен пред могъществото на съзиданието и природата. Към днешна дата обаче героят застава през изкуствено създадени обекти или структури, било то чужди или земни космически кораби, градски пейзажи или разрушени военни обекти. Това е може би плашеща рефлексия на идеята за човешкото всемогъщество тук и сега.

Можете да разгледате изложбата в Букурещ, тъй като тя продължава до края на октомври. Струва си, понеже независимо от избраната форма, „Скитникът” е устойчива визуална структура, и общочовешко послание на предизвикателство и копнеж, валидно и днес.