Зорница Каменова

 

„Мария от Буенос Айрес“

Музика АСТОР ПИАЦОЛА; текст Хорасио Ферер; диригент Константин Добройков; режисьор Веселка Кунчева; хореограф Явор Кунчев; сценография и костюми Мариета Голомехова

Солисти: Люси Дяковска, Момчил Караиванов, Живко Джуранов
Бандонеон: Стоян Караиванов

Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив

Премиера 13 януари 2019 г. – Пловдив

20 април 2019 – спектакълът гостува в София на сцената на Народния театър

 

Премиерата на единствената танго опера в света беше част от официалната програма за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата ’2019. Преди няколко дни, на 20 април 2019 г., спектакълът беше показан и пред софийската публика.

 

01

 Сцена от спектакъла

 

В навечерието на годината на инициативата „Пловдив – Европейската столица на културата“, само ден след откриването на голямото събитие, в Зала „Борис Христов“ в Пловдив се състоя премиерата на „Мария от Буенос Айрес“, спектакъл – продукция на Пловдивската опера. Необичайното произведение – единствената по рода си танго опера (tangooperita), е създадено през 1968 г. в разгара на едни от най-бурните и революционни събития на ХХ век, времена на обществено-политически сътресения и авангардни търсения, когато се среща творческият потенциал на две талантливи личности – известния аржентински музикант и композитор Астор Пиацола и авангардния поет и либретист Хорасио Ферер. Експериментаторският дух на Пиацола го води през класическо музикално образование и джаз до това да бъде признат за „велик реформатор и обновител на аржентинското танго“, създавайки т.нар. Тango Nuevo (ново танго). В голяма степен това се дължи на страстта, съпътстваща целия му живот – свиренето на бандонеон – клавирен  инструмент, подобен на акордеон, който дотогава е ползван единствено в създаването на религиозна музика. Включвайки го в музикалната партитура, той превръща тангото от музика за танцуване в певческо-изпълнителски жанр, а с операта „Мария от Буенос Айрес“ въвежда и нов стил, наречен tango cancion (танго песен). Заради необичайния си характер, форма и силно символичен сюжет тази operita е поставяна рядко, по-скоро като музикално произведение или части от нея са изпълнявани в отделни симфонични концерти.

 

02

Клавирният инструмент бандонеон е включен оригинално в сценографското и пластическото решение на спектакъла

 

Подобно на тангото, „музика, родена от призрачния мрак на Буенос Айрес“, по думите на друг известен аржентински писател Хорхе Луис Борхес, също работил с Пиацола, либретото на Хорасио Ферер търси да улови и пресъздаде в единен текст поетиката на долните кръчми и бордеи, където „в деня, когато Господ е бил пиян“ се ражда красивата Мария от Буенос Айрес, отдадена на тангото и мъжете. След нелепата си насилствена смърт тя се събужда за нов живот, а нейната превратна съдба я превръща в светица, дух, символ. Именно в тази посока са търсенията в оперно-театралния прочит на Веселка Кунчева, режисьор на спектакъла. В сюрреалните картини,  изпълнени ту с болезнено ярки цветове, ту потъващи в дим и сумрак полутонове, много плътно оживяват архетипни настроения и образи.

Спектакълът наистина постига емоционалната атмосфера на поетичната и мрачна история, пропита с дъх на шафран, асфалт и канела. Надхвърляйки земния момент с мачо мъжете в кръчмите и жените, потънали в ритуално-битовия си делник, образът на Мария – блудница и светица, се явява обобщение-символ. Според Пиацола и Ферер тя е като тангото – музика и танц, побрали в себе си страстта и любовта, насилието и красотата, греха и невинността. Същевременно съдбата на Мария пресъздава и превратната история на Аржентина и нейния народ, а в по-дълбок смисъл в текста на Ферер и името ѝ се откриват препратки към сакрални мотиви от библейския канон. Там се крие сложността в изпълнението на тази роля – едновременно конкретна и носеща множество смисли (в ролята е Люси Дяковска). Играта ѝ в първата част като грешницата Мария носи мощен стихиен заряд, харизматичност и съблазън, а след смъртта си, във втората част, тя е „сянката на Мария“ – невинна, нежна и ефирна в изпълнението си.

 

03

Люси Дяковска в ролята на Мария

 

Театралният ход разделя надве образа на поета разказвач (в ролята е актьорът Живко Джуранов) – в неговото съзнание се случва цялата история и се ражда музиката, а партитурите на песните в основната си част са поверени на солиста Момчил Караиванов.

Тематичните полета в интереса на Веселка Кунчева и идейните образи, заложени в предишни нейни представления („Аз, Сизиф“, „Вграждане“, „Дама Пика“, „Страх“, „Момо“, „Последното изкушение“), присъстват и в танго операта „Мария от Буенос Айрес“. Например човекът в плен на неизбежностите на съдбата, колективният образ на хуманоидни фигури – маски, костюми, символ на обществен и социален натиск, темата за манипулацията и особено в случая насилието и жертвите в съвременното общество.

В екипа на мащабната продукция са още сценографът и костюмограф Мариета Голомехова – както винаги в основата на пищната, ярка и същевременно стилна и точна визия, диригент е Константин Добройков, а изпълнението на бандонеон е поверено на Калоян Куманов. Сложната хореографска партитура (хореограф Явор Кунчев) е блестящо изпълнена от балета на Пловдивската опера, а хорът е въвлечен да изрече като речитатив (напев, шепот, крясък) голяма част от словесната партитура.

Може да се каже, че с този спектакъл Веселка Кунчева разширява своя творчески диапазон към създаването на все по-синтетичен театър (намерение, което тя е заявявала неведнъж), но и успешно препотвърждава мястото си сред ярките лица на българския режисьорски театър в момента.

 

На 20 април спектакълът на Пловдивската опера „Мария от Буенос Айрес“ гостува на сцената на Народния театър в София.