Квадрат 500 – атриум

13 декември 2018 – 30 юни 2019

Наташа Ноева

Всеки опит да се изведат общи характеристики за мащабното творчество на Крум Дамянов се оказва нелека, дори, бих казала, непосилна задача за изследователите. Наситено с метафори, алегории и енигми, изкуството му вълнува съзнанието, задава въпроси, кара зрителя да търси аналогии и го препраща към други светове.

Роденият през 1937 г. в гр. Ракитово автор завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия в София в класа на проф. Любомир Далчев. Веднага след дипломирането си създава поредица от кавалетни творби („В името на Негово величество“, „Паисий“, „Спомени за Помпей“, „Баща и син“, „Саломе“, „Инвалид“, „Бик“ и др.), в които водещо начало е свободата в третирането на формата и е откроим стремежът към намиране на нови пластични решения. Безспорно Крум Дамянов е един от най-ярките представители на новата генерация творци, навлязла в българското изкуство през 60-те години. Те проявяват силен интерес към експеримента и оригиналния израз, боравят с разширен регистър от теми, усложнявайки съдържателната и пластическа проблематика.

Успоредно с изявите му в областта на камерните форми през 70-те и 80-те години на XX век името на Крум Дамянов е свързано с редица мемориални ансамбли в България. „Бранителите на Стара Загора“, „Създателите на българската държава“ (Шумен) „Асеневци“ (Велико Търново), „Часовниковата кула“ (Хасково), Монумент „Знаме на мира“ (София), „Разпятие“ (Кюстендил), „Орфей“ (Кърджали) остават траен отпечатък в съвременното ни монументално изкуство.

Крум Дамянов преосмисля старите си работи и ги вае отново и отново, при което създава творби със съвсем различна, нова смислова и символна натовареност. Особено успешен в това отношение е осъщественият през 2007 г. в Червен бряг проект „Пасаж“, който е поредното доказателство за несекващия стремеж към експеримента и творческата зрялост на скулптора.

6

Провокация в много посоки с библейския си и исторически дискурс е и откритата на 13 декември 2018 г. изложба на Крум Дамянов в атриума на Квадрат 500, наречена с обобщаващото наименование „Скулптура“. В нея авторът представя голямоформатни многофигурни композиции, създадени през последната година. Изложбата е пореден етап от програмата на Националната галерия „Българските художници днес“ с куратор Калина Петкова.

При първия си досег с експозицията, навлизайки в откритото пространство, зрителят се изправя пред процесия от светци. Разположени в пирамидална композиция, двуметровите фигури на светите Седмочисленици – братята Кирил и Методий и техните ученици и следовници Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, заемат централно място в атриума. Скулпторът не следва определена иконография при разработването на лицата, одеждите или атрибутите на всеки един от тях. Той обобщава и монументализира образа на светеца – символ на духовност, извисеност, страдание, вяра, възторг, отдаденост, саможертва. И тук се появява един много интересен похват. Макар и лишени от персонификация, някъде в образите разпознаваме реално съществуващи лица като лика на българския скулптор Галин Малакчиев от пластиката, създадена през 1980-те години. Тя е част от постоянната експозиция от скулптури, ситуирани отляво до стената в атриума, Както сам споделя авторът, той е особено пристрастен към портрета и „отлива лица, които са го развълнували – на семейството, на близки приятели и колеги“. Портретите му са разнообразни като изразителност и внушение, въздействащи и запомнящи се. Те са предизвикателство за професионалиста, който трябва да пресъздаде своето възприятие за отделната личност, да изрази нейната специфика и индивидуалност.

Основен акцент в композицията „Св. Седмочисленици“ е жестът, позата на ръцете, краката, тялото. Авторът обръща особено внимание на детайла. Декоративният орнамент заема основна част в скулптурите. Явява се основен изграждащ компонент на нимбовете или се вплита в одеждите на светците, дори е използван като ажурен детайл, инкрустиран в библията, свитъка и кръста. Погледната от различен ракурс, всяка фигура придобива различна визуална очертаност и акцентът се измества върху конкретна форма. Въздействието е постигнато чрез майсторското овладяване на пластически похвати, съчетание на различни повърхности, игра на обеми и форми, изработени от алуминий, желязо, гипс, патинирани по специфична технология, цвят, светлина и сянка. А стъклената фасада на галерията, която отразява слънчевите лъчи или тъне в мрак при различни климатични условия, допълнително допринася за усложнената символика в цялостното внушение на композицията. Погледнати от друга гледна точка (не фронтално, а в гръб), виждаме седем, почти безплътни фигури с една особена мистериозност и святост, запътили се към светлината и небесните селения.

В дъното на атриума е композицията „Матей 27-24“, представяща седем фигури на Пилат Понтийски – всяка с различно лице Тя е вдъхновена от Евангелие от Матей, стих 24, глава 27, който гласи: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете“. Крум Дамянов смята, че в днешно време, за съжаление: „Пилат, не е един. Пилатовците, които си измиват ръцете, стават все повече…“. Пред композицията са поставени два скорпиона, които са ни познати от изложба на автора преди две години в столичната галерия на ул. „Раковски“ 125.

В настоящата експозиция особен интерес предизвиква творбата „Триединство“. В трите фигури, изграждащи композицията, виждаме повтарящия се декоративен орнамент, който присъства и при останалите скулптури, но най-неочаквано разпознаваме лика на младия Крум Дамянов. Авторът се представя като човешко същество в диспут със самия себе си, обзето от съмнения, подвластно на емоции, обзето от противоречия, съпътстващи целия му живот.

И до днес акад. Крум Дамянов продължава да твори неуморно в ателието си в Брацигово, подготвяйки поредната изненада за своите почитатели и ценители.

 

15

 

13

 

 

433.1118
17