Камелия Николова

 

0001

Преди седмица завърши 12-ото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс АНТИСТАТИК (9 – 21 май 2019). Тази година, в месеца на изборите за Европейски парламент, той се проведе под мотото „#ГласЗаТанц“. Програмата на фестивала убедително доказа, че избраният слоган не е само находчив опит форумът да се впише в актуалния дневен ред на столицата, а преди всичко заявява ясна естетическа платформа. Тя се изразява в стремежа на АНТИСТАТИК’2019 да продължи призива си за подкрепа на съвременния танц, като акцентира върху една от важните му роли за развитието на съвременната изпълнителска сцена и за живота на днешния човек – ролята му да експериментира с психо-физическите възможности, граници и утвърдени стандарти на човешкото тяло. Нещо повече, дори бих казала, че току-що завършилото 12-о издание като че ли намери най-точната формула на фестивала – да се утвърди именно като пространство за среща на малки форми на съвременния танц (и пърформанс) на артисти от различни страни, чиито усилия са фокусирани върху експеримента с танцовия език, върху изследването на неговите саморефлексивни, изразни и комуникативни възможности и стратегии.

В духа на тази избрана формула организаторите на фестивала Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан Щерев от Брейн Стор Проджект (съвместно с Асоциация Информбюро и Номад Денс Академи България) бяха подготвили интересен и добре премислен афиш. Той включваше 7 представления от 7 страни – “Bang Bang”, соло на Манюел Рок, Канада; „Третият танц“ на Нив Шайнфелд и Орен Лаор, Израел; “Ecce (H)omo” на Пол Пи,  Бразилия/Франция;  „Някъде там и някъде тук“ на Соня Преград и Ана Крайтмейер, Хърватия; “Exploded goo” на Зринка Ужбинец, Хърватия/Германия, „Съботата ми вървеше добре, докато не осъзнах, че е понеделник“ на дуото ХАРТМАНМЮЛЕР, Германия и пърформанса „Тази вечер празнувам“ на Урош Каурин и Томаж Гром, продукция на Via Negativa, Словения, както и концерт на румънската синт-поп група “Karpov not Kasparov”, която откри АНТИСТАТИК’2019.

От интригуващата артистична програма на 12-ото издание непременно бих отделила три представления, които се откроиха както с оригиналната си идея и хореографското и изпълнителското си майсторство, така и с експерименталния и/или изследователския си заряд.

“Bang Bang” на Манюел Рок беше наистина подходящото начало на АНТИСТАТИК’2019, доколкото невероятното соло на канадския изпълнител, работил с Мари Шуйнар и други водещи хореографи от Квебек, постави максимално радикално и категорично въпроса за издръжливостта и границите на човешкото тяло, изследван чрез танца. Изправен сам в празното пространство, маркирано от сценичния подиум в ДНК, той в продължение на един час прави серии от прости, почти механични микродвижения, които повтаря многократно, докато напълно преодолее материалността на собственото си тяло и на самото пространство и се зарее като свободна, безтегловна и безплътна „душа“ в също толкова безтегловния космос (обозначен от облаци бял дим, изпускан за няколко минути от машина за дим, прозаично поставена до сцената). Особено силен момент в изпълнението му както от гледна точка на майсторството и въздействието на спектакъла, така и на изследването и разширяването на танцовия език беше завръщането на Манюел Рок от свободното безтегловно състояние, достигнато чрез танца му, обратно към плътността и твърдостта на въздуха и подиума в залата.

Експерименталните усилия и открития на друго интересно представление от програмата – „Третият танц“ на Нив Шайнфелд и Орен Лаор от Израел, бяха в различна посока. Видимо добрите изпълнители по-скоро само маркираха своите танцови движения и ситуации, докато същинското внимание и вътрешната енергия на присъствието им бяха насочени към сценичния разказ за привличането, гравитацията и спомените между телата (им), които пространството и времето не могат да разделят. Двамата артисти, които, освен на сцената, са партньори и в живота, използвайки утвърдени романтични клишета за любовта като цветя и грамофонни плочи, изследват и настояват на нейната ирационална физическа природа.

Оригинален експеримент в областта на саморефлексивните и самопознавателните потребности на танцуващото тяло показа много трудното като изпълнение соло на Зринка Ужбинец от Хърватия, която е и негов хореограф, заедно с Ида Даниел, Карлос Франке и Катаржина Каня. Изпълнител с голям физически потенциал и широк тренингов опит,  Зринка Ужбинец определено предложи провокации за артистите в съвременния танц. Въздействието на яркото ѝ, екстремно движение на ръба на възможностите на човешкото тяло обаче беше донякъде приглушено от твърде дългата и еднообразна въвеждаща част на представлението.

Със своята навременна и добра експериментална програма от представления тази година, съпътствана от образователния му модул „Без дистанция“ и издаването на ново „Списание за танц“ (което беше представено в брой 17 на ЛВ), АНТИСТАТИК убедително потвърди мястото си в развитието на съвременната изпълнителска сцена в България.

 

Текстът е публикуван в „Литературен вестник“, бр. 20, 29.05-4.06.2019