д-р Ставри Ангелов

Музиката, написана за хор, има не по-малки достойнства от инструменталната музика. Не бива да се пренебрегва фактът, че човешкият глас през вековете е смятан за най-съвършения музикален инструмент.

380657_367016540009559_872088074_n

Присъствах на един от последните концерти за сезона на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров – 17 юни 2019 г. Останах очарован от ясната дикция и безупречното верижно дишане в отделните произведения, от чистото интониране и широката динамична амплитуда на хора. Силно впечатление направи фактът, че с малки изключения почти всички произведения бяха акапелни.

Условно бих разделил концерта на пет части въз основа на близост или дори контраст на творбите в тях. Първата част включва началните три произведения – „Канон на 32 гласа“ от Йоханес Окегем, „Аве Мария“ от Якоб Аркаделт и Crucifixusна осем гласа от Антонио Лоти. Първата пиеса е творба, която показа майсторството на хористите в интерпретацията на полифоничната тъкан. Но изобщо неясно открояваща се, каквато би подобавала за начало на подобно събитие. Втората изпълнена пиеса не предложи никакви затруднения на хора, но би могло да се помисли за забавяне на темпото при следващото изпълнение. А третата творба впечатли с чистотата на интониране и ориентация в полифоничните построения.

Във втората част от концерта бяха изпълнени два мотета в съпровод на орган от пианистката Капка Найденова. Първият от тях – Komm, Jesu, Kommот Й. С. Бах, беше изпълнен със завидна вещина и отношение към майсторството на немския майстор. Музикалният инструмент не можа да изпъкне като съпровождащ, а по-скоро „покриваше“ хоровите партии1. Съвсем различно прозвуча органът при изпълнението на Ave verum corpusот В. А. Моцарт. Красотата на хоровата звучност хомогенно се сливаше с органовата фактура, която звучеше по един начин заедно с певците, но различно като соло.

В третия дял от концерта прозвучаха: „Святий Боже“ от П. И. Чайковски, „Богородице Дево“ от С. Рахманинов, Water Nights от Ерик Уитъкър и „Богородице Дево“ от Арво Пярт. Произведението на Уитъкър ярко контрастира с тях не само с тематика, но и с настроение и отношение към творбата2. В Water Nights се наблюдават звукови натрупвания, които прерастват в необичайни хармонии, както е например и в песента на Арво Пярт. Интерпретацията на пиесите от Чайковски и Рахманинов само би спечелила от не толкова ярко демонстрираната емоционалност.

images

Четвъртата част от концерта беше посветена на българската музика. Като плавен преход с предишната част прозвуча „Свете Тихий“ от Добри Христов – красива творба, изпълнена с вътрешната красота, която тази музика заслужава. Имаше нещо първично, грубо в интерпретацията на „Гайдарят“ от Обретенов, което не позволи на публиката да се наслади изцяло на майсторската песен. Макар и да не е най-популярната обработка на народна песен, „Руфинка болна легнала“ от Красимир Кюркчийски определено впечатли с отношението на автора и певците към фолклорния материал. Търсено разнообразие вероятно е причината „Каква мома видях, мамо“ от Емануил Манолов да бъде поставена точно тук в програмата. По отношение на изпълнението бих посочил прекалено бързото темпо, което диригентът поиска от хористите.

Концертът завърши със световни премиери на творби от български композитори. Нещо, за което диригентът Славил Димитров и цялото ръководство на Националния филхармоничен хор заслужават специални поздравления. Убеден съм в мисията на българските състави да изпълняват редовно българска музика.

Песента „Светът е наш“ от Денислав Томов откри достойно тази част от концерта. Написана първоначално с цел да попълни репертоарна празнина на Младежката хорова капела при Националното музикално училище „Любомир Пипков“, творбата прозвуча свежо и светло. Композиторът не желае излишно натоварване на фактурата, като на публиката не убягнаха оригиналните хармонични и мелодични решения. Клавирната партия активно участва в градежа на композицията. Пълноценното интерпретационно претворяване на произведението придоби съвършен вид под вещия съпровод на Капка Найденова.

На фона на тази пиеса третата световна премиера – „Зимен спомен“ от Александър Текелиев, остана малко на заден план. Авторът също показа сръчност в изграждането на хоровата композиция, но се движеше по ръба на рутината. Липсват контрасти в композицията, което внася еднообразие и монотонност в хода на протичането на творбата във времето и нарушава свежестта на творческата инвенция.

Друго отличаващо се произведение беше O, crux, ave от Славил Димитров. Като всеки диригент-композитор той познава добре изпълнителския си апарат и използва в максимална степен неговите възможности. Това позволи творбата да бъде ефектна и виртуозна.

Концертът завърши с песента „Два тъпана бият“ от Иван Спасов. На фона на вече прозвучалите произведения – доста спорен финал. Вероятно като изразни средства пиесата е може би най-авангардната от програмата. Но определено не влизаше в концепцията за неин ярък завършек. Изпълненият бис доста по-убедително оформи финала на концерта.

Специални думи бих искал да изкажа за диригента Славил Димитров, който убедено реализира творческите си концепции за всяка отделна творба. И действително се получи истински празник на музикалното изкуство. Относно произведенията на църковна тематика бих отправил пожелание те да бъдат тълкувани не като обикновени песни, а като молитви. Което веднага променя и арсенала от изразни средства, които диригентът може да използва при интерпретацията. В раздаваните пред залата програми липсваха авторите на текстовете на песните. Мисля, че това не е непоправим пропуск и на следващи подобни събития може лесно да се коригира. Въпреки отправените забележки желая да подчертая отличното подреждане на произведенията в концерта с вече упоменатото членение на части. Тук важни бяха не само общите черти на произведенията в блоковете, но и вътрешният контраст между тях.

768x432

Благодаря на диригента Славил Димитров и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ за прекрасната вечер, в която се докоснахме до познати и непознати образци на хоровата класика и съвременност.

1. Би могло и това да е търсено като ефект, но препоръчвам използването и на регистри с дължина на тръбите 4’, а би могло дори и 2’.

2. Наложително е да се поработи върху дикцията на песента “Water Nights”. В това отношение тя доста ярко се отличаваше на фона на добре изработените произношения в другите творби.