Камелия Николова

Picture1_1

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, режисьор Раду Африм, Национален  театър, Яш, Румъния

 

От 18 до 27 октомври тази година за 29-и пореден път в Букурещ се проведе Румънският национален театрален фестивал. Той е създаден през 1990 г. (първото му издание е през 1991) и се организира от Съюза на артистите в Румъния с финансовата подкрепа на Столичния общински съвет, като основната му цел е да събира и показва в афиша си веднъж годишно най-доброто от субсидираната и независимата сцена в страната. През следващите години в селекцията му започват да се включват и спектакли на водещи европейски и световни имена и компании и специално на емблематични румънски режисьори, работещи в чужбина, а основната му програма е допълнена с широко ветрило от съпътстващи събития. Директор на фестивала днес е театроведът Марина Константинеску. 29-ото издание на Румънския национален театрален фестивал е посветено на 30-годишнината от падането на Берлинската стена и политическата промяна в страната и се проведе под мотото „Театърът, магическият момент на историята“.

По традиция основната програма на фестивала представи по-значимите спектакли на почти всички театри, режисьори и независими компании и артисти в Румъния, създадени през последната година. Тя включваше 48 продукции – 44 румънски и 4 чужди – две от Франция, една от Русия и една от Унгария.

Международното участие се състоеше от танцовия пърформанс „Какво денят дължи на нощта“ на хореографа Херве Коуби и неговата компания Herve Koubi (съставена от 17 танцьори от Алжир и Буркина Фасо) и „МАУ В“, съвременен танц, рефлектиращ върху образите на Бекет, създаден от Маджуи Марин, копродукция на Maguy Marin и Дома за изкуство и култура на град Кретей от Франция, балета „Евгений Онегин“ на Борис Ейфман от Русия (който пристигна в Букурещ след гостуването си в София на 23 октомври) и „Шекспир: Ричард ІІІ“ на известния румънски режисьор Андрей Шербан (емигрирал и работещ от 1969 г. в САЩ, а след политическата промяна – и в Румъния и други европейски страни), копродукция на два театъра в Будапеща, Унгария.

Афишът на румънските спектакли включваше още една интерпретация на Шекспировия „Ричард ІІІ“ на Андрей Шербан, направена със състава на театър „Буландра“ в Букурещ; постановката на Феликс Алекса в Националния театър в Букурещ на новата, много награждавана румънска пиеса „Клас“ на Ю. Голден и Д. Хоран, която заедно с френския спектакъл „Какво денят дължи на нощта“ на хореографа Херве Коуби откри тазгодишното издание на фестивала; „Балади от спомени“ – дивайзинг спектакъл на няколко актриси от Клюж върху техни личните истории; две представления на нашумелия през последните няколко години режисьорски тандем Анрей и Андреа Гросу – „Преди закуска“ от Юджийн О’Нийл в театър „Филоти“, Браила и „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби на Националния театър в Сибиу; три постановки на Раду Африм, едно от най-ярките режисьорски имена на румънската сцена днес – „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев в Националния театър в Яш, „Гората на обесените“, адаптация на режисьора по Ливиу Ребреану в Национален театър в Букурещ и авторския му спектакъл „Под всяка наша стъпка има неексплодирала мина от една несвършваща война със себе си“ в Театър “Tineretului”, Пятра Нямц; „Делириум“ на Енда Уолш по „Братя Карамазови“ на Достоевски, режисьор Влад Масаки, Театър „Одеон“, Букурещ; „Семейство Ибсен“ – дивайзинг спектакъл, създаден по текстовете на Ибсен, за жените, които вдъхновяват автора за някои от основните му женски образи, режисьор Кристиан Бан, Класически театър „Йоан Славичи“, Арад; два спектакъла на режисьора Виктор Фрунза – „Хенри ІV“ на Пирандело в Унгарския театър в Тимишоара и „Полет над куккувиче гнездо“ от Дейл Васерман в театър „Метрополис“, Букурещ; пиесата на Пека Щефан „Идиш?“ под режисурата на Андреа Валеан, която проследява историята на еврейския театър в Румъния и как той рефлектира на най-тежките моменти в живота на евреите в страната, Еврейски театър, Букурещ; „В тъмната и дълбока горска бездна“ от Нийл Лабют, режисьор Ярина Демиан, копродукция на Фондация АртФест и Унтеатру, Букурещ; „Румънски речник. Тимишоара“, документален спектакъл, изграден върху биографиите на участващите актриси от Кармен Лидия Виду в Германския театър в Тимишоара; „Истинският запад“ от Сам Шепард на режисьора Влад Кристаче и театър „Мария Филоти“ в Браила; „Венецианският търговец“ от Шекспир, режисьор Габор Томпа (който е артистичен директор на Унгарския театър в Клюж и ръководител на Департамента за театър и танц в Калифорнийския университет) и още редица заглавия от изтеклия театрален сезон.

От тази обширна програма успях да гледам няколко спектакъла – „Преди закуска“ и „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ на Андрей и Андреа Гросу, „Истинският запад“ на Влад Кристаче, „Делириум“ на Влад Масаки, „Семейство Ибсен“ на Кристиан Бан, „Венецианският търговец“ на Габор Томпа. Сред тях непременно бих откроила майсторското актьорско присъствие и прецизната и задълбочена работа с текста и изпълнителите на двамата режисьори  в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“. Интересен и въздействащ като режисьорско хрумване беше „Венецианският търговец“ на Габор Томпа, който беше пренесъл Шекспировите персонажи във високо технолигизираната и забързана среда на днешния финансов свят, но тази любопитна идея не намери достатъчно убедително продължение в интерпретацията на образите и ситуациите в пиесата. Като едно от постиженията, показани на фестивала, се наложи силната, със замах направена постановка на Влад Масаки на „Делириум“ на Енда Уолш. Освен оригиналната, силно въздействаща мултимедийна среда на представлението, другото негово безспорно качество беше опитът на режисьора да види четиримата братя от знаменития роман на Достоевски като отделни страни на човека, водещи постоянна битка в него за надмощие.

Посветен на падането на Берлинската стена, Национален театрален фестивал в Букурещ тази година ни показа пъстрото и разнообразно лице на румънския театър 30 години след политическата промяна.

 

20 – 23 октомври 2019                                                                     

Текстът е публикуван в „Литературен вестник“, бр. 37, 13 – 19.11.2019