Анелия Яневао

84420619_4111717702187491_3567114744718426112_n

Книгата на Маша Илиева – „Исторически танци[1] – не е изненада. Това е нейна четвърта книга. Първите две са посветени на детската аудитория – (“Чудният свят на танца”. С., изд. ПАН, 2002, 60 с.; и “Моят балет”. С., изд. “Жанет 45”, 2007, 60 с.) Третата й книга („Пътят към балета”. С.: АИ „Акад. Марин Дринов”, 2009, 120 с.) е продължение на дисертационния й труд („Аспекти на практическото обучение по балет на деца от 3 до 7 години”), успешно защитен през 2007г. Плод на преподавателската й дейност е четвъртата й книга „Исторически танци”, отпечатана в издателство „Атеа” в края на 2019.

Познаваме Маша Илиева като примабалерина на Софийската опера – със завидна техника и лек скок, който й позволява да изпълнява въздушни партии в „Силфида”, „Лебедово езеро”, „Жизел”. С ярък темперамент, обагрил успешните й роли в балетите „Кармен”, „Дон Кихот”, „Пахита”. С изграден с годините актьорски натюрел, който я прави интересна интерпретаторкана драматични партии като Маргарита Готие, Мадам Ортанс и др. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че Маша Илиева може да предаде натрупания изпълнителски опит и на следващите поколения – като преподавател в НМА „Панчо Владигеров”, педагог в Националното училище по танцово изкуство и в създадената от нея балетна школа „Мария Илиева”, като репетитор в Софийската опера.

До сега в България няма издадена книга за исторически танци. Според Маша Илиева целта на представяното издание е да обедини знанията за историческите танци, като добави и своя опит на преподавател по исторически танци в НУТИ и в НМА. Базирайки се на наученото в Русия и на основополагащи трудове – на Ивановски[2] от преди повече от 60 години, на Василева-Рождественская[3] от преди 30 години и на Мелузин Ууд[4], книгата на Маша Илиева надминава първоначално заявените намерения.

Текстът е разположен в три раздела. Първият раздел („Произход на танца”) е въвеждащ. Анализират се съставляващите на танца – движение, жест, мимика и особено послединте две, чието правилно изпълнение нерядко е знак за епохата и подтекста, който прозира във взаимоотношенията между кавалера и дамата.

Във втория раздел („Приложение на танците през вековете”) се прави историческа справка за развитието на танца – първоначално от гледна точка на връзката му с ритуала, а впоследствие като средство за забавление – анализират народните танци (бранли) и модификациите им в басданси (ниски танци), когато навлизат в дворците на Западна Европа. Изясняват се и значенията на променящите се термини – наричаните днес „исторически танци” първоначално са се именували басданси, впоследствие – бални танци, доколкото се използвали по време на баловете в двореца; по-късно ги определят като салонни танци (тъй като вече се проявяват не само в дворците, но и в салоните на по-богатите персони). За определен период те са именувани историко-битови танци, за да се акцентира върху техния развлекателен характер, свързан с бита на народа и забавленията, валидни не само за дворците и салоните. А последното им наименование, прието и в България, е исторически танци – защото дават представа за определена историческа епоха и така се отграничават от школуваните класически, характерни и модерни танци, които изграждат цялостни музикално-сценични произведения.

Историческите танци запазват функцията си на танци за забавления. Проследявайки тяхното развитие през вековете, Маша Илиева се спира на доминиращи през съответната епоха танци и основни техни елементи, като не пропуска да коментира и два определящи фактора: мястото, където се развива танца (на площада, в двореца, в салона) и костюма, доколкото в голяма степен промените в облеклото предопределят и възможните изменения в танците, особено при дамите, чиито дълги и натруфени рокли ги лишават от множество ефектни движения. През призмата на този процес е обсъдено развитието на историческите танци в Западна Европа (12-20 век).

Третият раздел се спира на моделите на обучение по исторически танци при студентите от специалност „Балетна педагогика” в НМА, но той е валиден и за професионалните училища, а би могъл да се използва и в любителски танцови школи. Материалът е групиран в три години на обучение, според степените на тяхната трудност. Първоначално се изучават танците от края на 19 и началото на 20-ти век; следват танците през 18-ти век, а в последната година на обучение се усвояват танците от 16-ти и 17-ти век, които се оказват най-трудни и поради своята отдалеченост във времето и заради множеството нюанси, забравени през вековете.

От първия период са описани, снабдени с множество рисунки и детайлно коментирани основни движения от историческите танци като Pas glisse, Pas chasse, Polka, Pas de basque, както и танците френски кадрил (първите три фигури) и полонез. През втората година на обучение се изучават валс, шакон и кадрил (четвърта и пета фигура). През последната година се усвояват танците Бранли, Буре, Волта, Павана, Менует, Гавот от епохите Ренесанс, Барок и Рококо.

Книгата е илюстрирана с цветни фотоси на танцови костюми през вековете – много красиви и подбрани така, че да се проследи олекотяването и облекчаването на костюма от затрудняващи танца украси. Освен това книгата е изпъстрена и с чудесни авторски рисунки – дело на Жаклин Драганова, които дават представа за танците през различните епохи, за отделни движения, наклон на корпуса, на главата, характерни жестове и поведение.

Със своето изящно изпълнение, елегантност, и занимателно представяне на многовековната танцова история, изданието на Атеа „Исторически танци” с автор Маша Илиева е чудесен подарък за всички, които се интересуват от танца, но и полезно четиво за специалистите, за които описанието и анализите на танци от различни периоди ще са приложими и в професията им – за балетни, оперни, театрални и кино-изпълнители; за преподаватели по танц и пластика.

[1] Илиева, Маша. Исторически танци. София: Атеа, 2019, 200 с.

[2] Ивановский, Н.П. Бальный танец 16-19 в. Ленинград, Москва: Искусство, 1948.

[3] Василева-Рождественская, М.В. Историко-бытовой танец. Москва: Искусство, 1987.

[4] Wood, Melusine. Historical Dances: 12th to 19th Century: Their Manner of Performance and Their Place in Social Life of the Time. GB, London:Dance book Ltd., 2006.