Емануел Мутафов

Следя с тревога събитията в Сирия и потоците от прокудени от войната, немотията, несигурността. Дивя се и на онези, които са пострадали от войната, но могат да похарчат хиляди евро, за да преминат огромни разстояния до зоните на охолство. Безпокои ме, че към тях се прикрепят сироиди – лумпенизиран пролетариат от държави, където няма война – Пакистан, Бангладеш, Косово, Босна. Всяка новина за варварско разрушаване на антични паметници и други артефакти от Ислямска държава ме отвращава като историк на изкуството. Палмира, където преди дни бе взривен древен храм, е късноантичен римски град, който заради своята важност е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Затова всяко посегателство над него е унищожаване на частица от паметта на цялото човечество. Всъщност самата Сирия е римска провинция още от 64 г. пр.Хр. и, допреди да се ислямизира, е била част от средиземноморската европейска култура. Затова недоумявам как едни сирийци варвари могат да унищожават римски паметници, а техните братовчеди и съседи на жп гарата в Будапеща да скандират името на друга римска провинция – „Германия, Германия!” (Германия става римска провинция едва през 180 г. сл.Хр.) Съмнявам се, че това са хора, които ценят достиженията на гръко-римския свят и ренесансовия хуманизъм, християнската любов към ближния, залегнали в основата на цивилизацията на Стария континент, и идват, за да ги приемат за свое верую, да се интегрират, да допринасят. Тъкмо обратното – ислямът е аниконична религиозна система, която изключва изображенията на хора и на сакрални персонажи. Затова джихадистите разрушават и асирийски статуи в музея в гр. Мосул. Ясно за всички ни е, че прииждат заради по-добрата система на социални помощи в Средна и Северна Европа, без готовност да се отрекат от религиозните и културните си навици. Дори родени във Франция, представителите на радикалния ислям си остават аниконични. Възпитанието им изключва не само карикатурата на пророка Мохамед, а всяка проява на иконичност. Спомнете си терористичния акт в редакцията на в. „Шарли ебдо”.

Анализаторите вече говорят за ново преселение на народите, за дехристиянизация на Европа и със сигурност са прави, защото ако тези процеси бяха позитивни, САЩ щяха да сторят всичко възможно да ги обърнат към себе си. Те обаче също са заобиколени от гладни, бедстващи, многолюдни „варварски” народи. Русия и Китай също биха приемали с охота „свежи сили”, ако това беше вярно. Планът за развитието на света беше друг. Трябваше да се подкрепят антиправителствените сили в арабския свят, които да свалят тоталитарните режими там, за да ги заменят с демократични. Отпускането на хватката на авторитарните ръководители обаче отпуши клановостта в тези общества и вместо демокрация и индустриализация за огромния човешки потенциал там се издигнаха радикални религиозни и терористични групировки, агресивни към западната цивилизация, която за тях все още е „кръстоносна”.

Надеждата на всички ни е във водещите страни на ЕС, които да намерят баланс между християнското милосърдие и твърдото отстояване на идентитета и целостта на Европа. Лицемерието повече не помага. Дъблинското споразумение също трябва или да отпадне, или да се спазва от всички.

Ние приехме доста бежанци с оскъдните си средства и според традициите си, но се оказа, че те не ни искат и по варварски не ценят гостоприемството ни – напротив, сърдят ни се, че не ги пускаме да отидат по-бързо и пò на север. Обвиняват ни в неподготвеност – нямали сме например бланки, в които да има графи за повече от една съпруга… Ние не проявихме характер като Словакия и не заявихме, че бихме приемали само бежанци християни, защото сме толерантни, имаме си български модел за етническа и религиозна симбиоза. Подсилихме още повече границата си с Турция, с БЮРМ, изпратихме жандармерия, гранични войски, но големият поток взе че ни заобиколи…

Всичко това ме накара да се върна към стихотворението на Константинос Кавафис (1863–1933) „В очакване на варварите”, написано през 1898 г. и публикувано през 1904 г. Поетът е грък, роден и живял в Александрия, Египет. На български език досега то е превеждано от Атанас Далчев, Борис Жогов и др. Реших, че последните събитията са подходящи да предложа своя по-буквален превод на стихотворението от гръцки и да не коментирам актуалността му:

ΠΕΡΙΜΕΝΟΝΤΑΣ ΤΟΥΣ ΒΑΡΒΑΡΟΥΣ – В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

 

— Τι περιμένουμε στην αγορά συναθροισμένοι;
Είναι οι βάρβαροι να φθάσουν σήμερα.
— Γιατί μέσα στην Σύγκλητο μια τέτοια απραξία;
Τι κάθοντ’ οι Συγκλητικοί και δεν νομοθετούνε;
Γιατί οι βάρβαροι θα φθάσουν σήμερα.
Τι νόμους πια θα κάμουν οι Συγκλητικοί;
Οι βάρβαροι σαν έλθουν θα νομοθετήσουν.
—Γιατί ο αυτοκράτωρ μας τόσο πρωί σηκώθη,
και κάθεται στης πόλεως την πιο μεγάλη πύλη
στον θρόνο επάνω, επίσημος, φορώντας την κορώνα;

Γιατί οι βάρβαροι θα φθάσουν σήμερα.
Κι ο αυτοκράτωρ περιμένει να δεχθεί
τον αρχηγό τους. Μάλιστα ετοίμασε
για να τον δώσει μια περγαμηνή. Εκεί
τον έγραψε τίτλους πολλούς κι ονόματα.

— Γιατί οι δυο μας ύπατοι κ’ οι πραίτορες εβγήκαν
σήμερα με τες κόκκινες, τες κεντημένες τόγες·
γιατί βραχιόλια φόρεσαν με τόσους αμεθύστους,
και δαχτυλίδια με λαμπρά, γυαλιστερά σμαράγδια·
γιατί να πιάσουν σήμερα πολύτιμα μπαστούνια
μ’ ασήμια και μαλάματα έκτακτα σκαλιγμένα;

Γιατί οι βάρβαροι θα φθάσουν σήμερα·
και τέτοια πράγματα θαμπώνουν τους βαρβάρους.

—Γιατί κ’ οι άξιοι ρήτορες δεν έρχονται σαν πάντα
να βγάλουνε τους λόγους τους, να πούνε τα δικά τους;

Γιατί οι βάρβαροι θα φθάσουν σήμερα·
κι αυτοί βαρυούντ’ ευφράδειες και δημηγορίες.

— Γιατί ν’ αρχίσει μονομιάς αυτή η ανησυχία
κ’ η σύγχυσις. (Τα πρόσωπα τι σοβαρά που εγίναν).
Γιατί αδειάζουν γρήγορα οι δρόμοι κ’ η πλατέες,
κι όλοι γυρνούν στα σπίτια τους πολύ συλλογισμένοι;

Γιατί ενύχτωσε κ’ οι βάρβαροι δεν ήλθαν.
Και μερικοί έφθασαν απ’ τα σύνορα,
και είπανε πως βάρβαροι πια δεν υπάρχουν.

– Και τώρα τι θα γένουμε χωρίς βαρβάρους.
Οι άνθρωποι αυτοί ήσαν μια κάποια λύσις. 

– Какво събрани чакаме на форума?

– Днес варварите ще нахлуят.

– Защо бездействие в сената ни цари?
Защо стареите закони не коват?

– Защото варварите ще пристигнат днес
и те ще законотворстват вече,
а не избраниците наши.

– Защо самодържецът събудил се е толкоз рано и седи на най-високата ни градска порта в своя трон, помпозен и с корона увенчан?

– Чака варварите днес да дойдат. Владетелят ни вожда им ще срещне.

Приготвил му е пергамент, удостояващ го с титли и привилегии безчет.

– Защо днес двамата ни консули и претори са в свойте тоги, алени и везани?
Защо са с аметистовите свои гривни и с пръстените им, нагиздени с ярки, излъскани смарагди?
Защо днес подпират се на скъпите бастуни с избрани злато и сребро обвити?

– Защото варварите днес пристигат, а дрънкулките подобни варварите впечатляват.

– Защо достолепните ни приказливци не дойдат, както винаги, думите си да излеят и свойто мнение да ни наложат?

– Защото варварите ще пристигнат днес,
а красноречивото дърдорене тях ги отегчава.

– Защо започна ненадейно безпокойство и що за бъркотия възцари се?
(Колко сериозни станаха лицата!).
Защо улици, площади опустяха и всички угрижени се скриха у дома?

– Ами, защото свечери се, а варварите не дойдоха…
Дойдоха вести от пограничната бразда,
че варварите изчезнали са вече.
– Закъде сме без варвари сега?

Тез хорица известно разрешение ни бяха.