ПРЕДПРЕМИЕРНО:

Господин Режисьор,

извинете се за некоректните си изявления по електронните медии!

(в Обедния информационен блок на Програма „Хоризонт”  12 + 3 на БНР и предаването „Денят започва с култура” на БНР)

Румяна Каракостова

 

12063338_1656108991311849_2616474552335347339_n

Открита реплика към режисьора Борис Панкин

 

В масираната медийна кампания през последните дни за софийското представление (17 октомври, Зала 1 на НДК) на класическия бродуейски мюзикъл „Човекът от Ла Манча”– успешна продукция на Пловдивската държавна опера от миналия сезон, с гост-солисти Орлин Горанов и Мариан Бачев, режисьорът Борис Панкин направи официално изявление, че за първи път в България се поставя оригиналната лицензирана версия на мюзикъла, при това в негов превод!

Post factum репликирам:

– И текстовете на музикалните номера ли са Ваш превод, уважаеми Господин Режисьор?

Пропускайки по известни съображения емблематичната постановка на Леон Даниел в Държавния музикален театър (през 1973 г.), режисьорът спомена някак между другото, че телевизионната постановка на неговия учител Гриша Островски (1968), която фактически е първа за България, е ползвала превод от руски език. Именно на такава безогледна подмяна на историческата истина би следвало да се отговори с донкихотовска непримиримост и най-вече с документирани факти.

Уважаеми Господин Режисьор,

Не мога и да допусна, че не ви е известно, че либретото на мюзикъла Man of La Mancha (1964) по мотиви от романа „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес всъщност е базирано на нашумялата телевизионна пиеса „Аз, Дон Кихот” на Дейл Уасърман (1959), което е и една от причините мюзикълът у нас да се появи първо на телевизионния екран. И ако оставим настрана, че проф. Гриша Островски (с когото съм имала честта да работя като гост-режисьор в Музикалния театър) свободно владееше няколко западни езика и познаваше не по-зле от Вас театрите на Бродуей и оф-Бродуей, категоричното опровержение на версията Ви за ползване на оригиналния текст през руски е самият факт, че неговата постановка в Телевизионния театър (със сърежисьор Асен Траянов и великолепни пеещи драматични актьори) предхожда с цели 4 години появата на мюзикъла на руска музикална сцена (1972).

Нещо повече – първата българска постановка на „Човекът от Ла Манча” е реализирана по времето, когато генерален директор на Българска телевизия е изтъкнатата писателка, преводач и полиглот Леда Милева (дългогодишен председател и на Съюза на преводачите в България). И ако не сте си направили труда да проверите, преводът на диалогичния текст (на Дейл Уасърман) е на Григор Павлов – авторитетен преподавател по английска филология в Софийския университет (работил и като преводач в мисията ни в ООН в Ню Йорк, със значими за българската култура преводи на книги и пиеси от американски автори, между които и „Кой се страхува от Вирджиния Улф” от Едуард Олби). А стиховете на песните (на Джо Дариън) за сценичната адаптация на другото знаково име в българската театрална режисура – Леон Даниел (който тогава е щатен режисьор в Музикалния театър), са превод именно на Леда Милева и поета Николай Парушев. Неслучайно при последвалото турне на Музикалния театър в бившия Съветски съюз, спектакълът на Леон Даниел (в екип с диригента Виктор Райчев, хореографа Богдан Ковачев и художничката Мариана Попова), с участието и на незабравимите премиер-актьори от Музикалния театър Минко Босев (в ролята на Сервантес/Дон Кихот), Видин Даскалов (Санчо Панса) и Зорка Димитрова (Алдонза), буквално взривява залите и изправя на крака публиката на Московската оперета и Ленинградския театър на музикалната комедия.

ChovekOtLamansha

(Снимка от постановката на Леон Даниел в Музикалния театър)

И това далеч не е цялата истина, Господин Режисьор!

В анонса на настоящата постановка никъде не споменавате с каква оркестрация „Криейтив комънс” е преотстъпил правата на мюзикъла на Пловдивска опера, при положение – надявам се, това също да Ви е известно – че оригиналната оркестрация на Мич Лий е написана само за духови инструменти и две нестандартни групи перкусии, т.е. – липсва водещата група на щрайха от оперно-симфоничния оркестър. По този повод в поредицата от блестящи български постановчици на мюзикъла не мога да пропусна и името на Константин Драгнев, един от най-талантливите ни аранжори и диригент на телевизионната постановка, по чиято оркестрация мюзикълът се игра в продължение на няколко сезона и в Музикалния театър при препълнени зали, а през 2006 – и на сцената на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново (с режисьор Димитър Шарков).

Неглижирането на творческите достижения на изключителните личности, сътворили живата история на българския драматичен и музикален театър много преди Вас, Господин Режисьор, най-малкото е признак на неуважение към собствените Ви учители, както и към безспорните качества на днешните солисти и усилията на целия постановъчно-изпълнителски състав на Пловдивска опера, която още от средата на 60-те години на отминалото столетие е сред театралните институции в България с основополагащ принос за поставянето на световната мюзикълна класика.

Всичко останало е просто безмерна суета…