Камелия Николова

 

„Чайка” от А.П. Чехов

Превод Мария Вирхов, сценична редакция и постановка Явор Гърдев, сценография: Никола Тороманов, костюми  Свила Величкова, музика  Калин Николов, фотограф:  Яна Лозева, графичен дизайн: Теодора Симова.

Участват  Снежина Петрова (Аркадина), Ованес Торосян  (Треплев), Михаил Мутафов (Сорин), Елена Телбис (Нина Заречная), Николай Урумов (Шамраев), Светлана Янчева (Полина Андреевна), Лилия Гелева (Маша), Захари Бахаров (Тригорин), Владимир Пенев (Дорн), Христо Петков (Медведенко), Стоян Габровски (Яков).

Театър „Азарян”, премиерни представления на 26 и 27 октомври 2015 г.

01

Театър „Азарян”

Преди броени дни, на 26 и 27 октомври, в София беше открито ново театрално пространство – театър „Азарян”. Всъщност става дума за напълно обновената и снабдена със съвременна сценична и осветителна техника Зала 2 на Националния дворец на културата, която през последните две десетилетия беше затворена. Новият театър е наречен на името на един от емблематичните за втората половина на ХХ век български режисьори Крикор Азарян (1934–2009) и всички кътчета в него, дръзко и изобретателно оформени от Никола Тороманов и екипа му, носят духа на големия театрал – в коридорите и фоайетата са разположени инсталации с обувки (в първите години на своята трудна биография режисьорът е работил какво ли не, включително и в обувен завод), а от голяма видеостена самият Коко (както приживе го наричат всички) внимателно наблюдава влизащите в залата с характерното си едновременно иронично и печално изражение. Но безспорно най-големият жест на професионален респект и творческа приемственост към Крикор Азарян е откриването на театъра с премиерата на „Чайка” на Чехов – любимия автор и любимата пиеса на режисьора.

02222

Сцена от „Чайка” от А.П.Чехов, режисьор Явор Гърдев, театър „Азарян”

 

Дори само тези няколко факта – откриването на нов театър в София на името на Азарян с любимия му драматург Чехов, вече са достатъчни, за да фокусират вниманието на столичната публика и критиката върху появата на „Чайка” в НДК в началото на театралния сезон. Но в спектакъла е заложено и следващо предизвикателство,  натоварващо го с още очаквания. Негов режисьор е Явор Гърдев, който след много силната си постановка на Шекспировия „Хамлет” в Народния театър през 2012 г. през май тази година откри ударно стартиралия като ключово културно пространство в София Национален дворец на културата под ръководството на Мирослав Боршош като нетрадиционно и впечатляващо театрално място, поставяйки на сцената на неговата побираща четири хиляди зрители Зала 1 за първи път в България грандиозния си спектакъл-филм „Квартет, опасни връзки след края на света” от Хайнер Мюлер по Шодерло дьо Лакло (на страница „Сцена” спектакълът е коментиран в бр. 21 от 3-9.06.2015 на ЛВ).

„Чайка” на Явор Гърдев в театър „Азарян” е отново (подобно на „Квартет” в Зала 1) изключително актуален спектакъл за новата самота на съвременния човек в днешния глобален и медиализиран свят. В самия край на ХІХ век Чехов детайлно и с медицинска прецизност проследява и най-фините драматични трепети в душите на своите самотни персонажи, които са заклещени в безкрайни разговори и повтарящи се срещи с едни и същи хора в тесните интимни пространства на гостните и уютните градини на стари извънградски имения, но не успяват да постигнат жадуваната от тях любов и близост. В началото на ХХІ век Явор Гърдев открива в съвременните хора и изговаря чрез вечния текст на Чехов същата отчаяна и неосъществена потребност от близост и любов, но в условията на една нова, диаметрално променена интимност. Сега хората са разпръснати по света; би могло да се каже, че „градината” на техните срещи с другите, на техните заминавания и завръщания е необозрима и безкрайна. За да разговарят един с друг, независимо дали за пътуване до Генуа, за нови форми в изкуството, или за да изразят любовта си, те са принудени да „крещят” през големи пространства, да заявяват и показват чувствата и преживяванията си пред очите на всички (имейлите, разговорите по мобилните телефони от различни места на планетата, споделянията и коментарите в социалните мрежи днес са основни форми на комуникация). В съвременния забързан и необятен свят хората тичат и крещят един към друг, но (най-често) така и не чуват гласовете си, нито успяват да пресекат пътищата си.

Това остро съвременно преживяване на Чеховата „Чайка” от режисьора и екипа му е изразено на сцената, както обикновено при артистичния тандем Явор Гърдев – Никола Тороманов, като мощно въздействащ цялостен пространствен образ на спектакъла, при който режисьорската концепция и визуалното решение не само се допълват и продължават, но и са органично неотделими. Безспорно, едно от най-големите достойнства на първата премиера на театър „Азарян” е намереният пространствено-визуален образ на градината в имението на Сорин, превърната в единствено място на действието. Обичайната сенчеста алея в парка, водеща към езеро в дъното, масичката със столове за пиене на чай, гостната, трансформирана в кабинет, познати от ремарките на Чехов и от различните им вариации в множество спектакли и екранизации, Никола Тороманов изобретателно е заменил със строга класическа френска градина, построена на въртящата се сцена кръг и представляваща почти непрекъснат лабиринт от стройно оформени зелени плоскости от декоративни храсти. Концентричните кръгове на този лабиринт са продължени от редовете с места за сядане на публиката и пресичащите ги стъпала в амфитеатралната зала и завършват с две големи зелени ложи зад зрителите, в които периодично се оттеглят някои от персонажите. Така затвореното интимно пространство на градината в едно имение от ХІХ век е разтворено до безкрайния лабиринт на целия днешен свят. Персонажите тичат един към друг по неговите непресичащи се траектории, без да успеят да се срещнат. Актьорите неспирно кръжат между зелените плоскости на въртящата се сцена, след което се отклоняват и продължават движението си по стълбите между зрителите, крещейки над главите им както ежедневни реплики, така и най-съкровените си изповеди.

 

0333333

Христо Петков (Медведенко), Михаил Мутафов (Сорин) и Владимир Пенев (Дорн) в „Чайка” от А.П.Чехов, режисьор Явор Гърдев, театър „Азарян”

 

Ударното, едновременно ярко метафорично и максимално физически конкретно пространствено решение на спектакъла на Явор Гърдев изправя актьорите, участващи в него, пред сериозно изпитание. Те трябва да ни накарат да съпреживеем безмълвното дълбоко страдание на техните персонажи от непостигнатата любов и неслучилия се живот, изпълвайки залата със силните си отчаяни, гневни и нетърпеливи викове. Предизвикателство, с което блестящо се справят Христо Петков и Владимир Пенев и което отключва при младите Лилия Гелева, Ованес Торосян и Елена Телбис богати и неочаквани актьорски регистри и попадения.

Накратко: дръзка и провокативна, „Чайка” е достойна за старт на нова сцена, носеща името на един от най-проникновените театрални тълкуватели на Чехов и пиесата му.