Камелия Николова

Picture1090

Вече държим в ръцете си излязлата само преди дни добре оформена (художник Лех Майевски) и в обем от почти 600 страници книга с нови полски пиеси „Наследници. Антология нова полска драматургия”. Книгата е продължение на издадения през 2008 г. сборник „Съвременна полска драма” и едновременно с това е нов поглед към текстовете за театър, написани в Полша след 2000 г. Антологията, както и предишната, е подготвена и публикувана на български език по инициатива и с подкрепата на Полския институт в София. Новият сборник с полски драматургични текстове е част от мащабната програма, с която Полският институт и специално българският му център отбелязват световната Година на полския театър. Веднага трябва да кажем, че сега, когато и тази тази книга вече е факт, съвременната полска драматургия присъства най-изчерпателно и актуално в българското културно пространство от цялата преведена на български език европейска и световна нова драматургия, конкурирайки се единствено с британската и немската нова драма.

Антологията ни предлага един много интересен разрез на големия масив от нови театрални текстове, които се появяват в Полша през последните петнайсет години, от 2000 г. до днес, направен от нейния съставител – известния познавач на новото драматургично писане в страната си проф. Яцек Копчински[1]. Той е подбрал 11 текста за театър от 12 автори (единият е написан от авторски тандем от две сестри с общ  литературен псевдоним), чрез които се стреми да представи както общата картина на полската драма днес, така и основните тенденции и посоки в нея, а също и естетическия, професионалния и възрастовия профил на драматурзите, участващи в изграждането й.

Книгата е снабдена с предговор на съставителя, написан на базата на добро познаване на процесите в новата полска драма и с ясно изразена позиция за тях. Яцек Копчински описва развитието на полското драматургично писане след политическата промяна през 1989 г., като обособява основните периоди в него и коментира техните основни характеристики, пиеси и представители. Така, запознавайки българските читатели с историята, личностите и обратите в съвременната полска драма, той успява и убедително да обясни и мотивира избора си точно на включените 11 пиеси и автори. Изказаните от полския изследовател разсъждения за спадовете и подемите на полската драматургия след политическата промяна, за прекъсванията и бурното й „реактивиране”[2] в края на първото десетилетие на 21 в. провокират и по-широк дебат и сравнителни анализи за развитието на текста за театър в Централна и Източна Европа през последните двайсет и пет години.

Прочетени заедно, представените в Антологията пиеси веднага заявяват една категорично открояваща се обща характеристика. Това са изключително съвременни и актуални текстове, вгледани в проблемите на живота и човека в съвременна Полша. Видяни през фокуса на включената в Антологията нова полска драма тези проблеми могат да бъдат сведени до три основни: 1) отзвукът, влиянието и явните и скрити прояви на историята в настоящето на днешното полско общество и днешните поляци, като историята е представена най-вече от случилото се през Втората световна война и от комунистическото минало; 2) драматичните промени и трансформации в семейството, взаимоотношенията с другите и индивидуалните съдби на персонажите в днешния свят на телевизията, компютъра и интернет, на благоденствието, забавлението и страха и 3) самотата, объркаността и обсесиите на съвременния поляк.

 

Picture109098

Сцена от спектакъла„Отгоре над нас”, автор и режисьор Мариуш Белински, от серията ТЕАТРОТЕКА (проект за представяне на нови полски пиеси чрез специално заснети представления)

 

Като цяло, всяка от включените в Антологията пиеси е фокусирана върху един от тези основни проблеми, но, с малки изключения, те присъстват и се преплитат по различини начини и в различни комбинации във всички текстове. Нещо повече – вглеждането на драматурзите (независимо от поколението, към което принадлежат) в един или друг конкретен детайл от днешния живот на полското общество или в един или друг член на семеството – майката, бащата, сина, дъщерята, най-често съдържа асоциации или отчетливо препраща към символните образи на майката Полша, националната съдба, националните герои.

Както вече стана дума, в книгата, адресирана към българските театрали и читатели, са включени 11 текста за театър, първият от които се появява в Полша през 2002 г. (това е пиесата „Денят на откачалката” на Марек Котерски (1942), която първо е филмирана, а след това е поставена на театралната сцена), а последният – през 2012 г. (това е текстът на Малгожата Шикорска – Мишчук „Пепелушко”, разказващ по необичаен начин за съдбата и политическото убийство през 80-те години на ХХ век на свещеника Йежи Пепелушко, който тогава е изповедник на варшавските работници и независимата интелигенция). Останалите девет пиеси представят още няколко емблематични театрални автори на това силно десетилетие:

Известният драматург Войчех Томчик (1960), завършил театрознание и след това магистратура по  киносценаристика в Лодз през 80-те, е познат с пиесите си – остри политически сатири, както и като един от сценаристите на филма „Катин” на Анджей Вайда (2007). Антологията започва с неговата пиеса „Нюрнберг”, написана през 2005 г., която изследва задълбочено и откровено пораженията на комунистическото минало върху съзнанието и съвременния живот на полското общество.

Нашумялата през последните години с пиесите и телевизионните си сценарии Марта Фертач (1975) участва с текста си “Trash story” (2008), който по оригинален и изобретателен начин разглежда обвързаността на съдбата на човека и семейните отношения с историческите травми и останалите скрити истини от Втората световна война.

Драматургът и режисьорът Мариуш Белински (1968), утвърдил се със своите постдраматични поетически текстове, фокусирани върху морала и сложните психологически мотивации на съвременния човек, е включен с емблематичната за неговата естетика „Отгоре над нас” (2009).

Интересната и умело написана пиеса “Daily Soup” на сестрите Моника и Габриела Мускала, използващи артистичния псевдоним Аманита Мускария (от лат. – червена мухоморка), се вглежда тъжно и горчиво иронично в ежедневието на днешния човек и семейство, прекарващи живота си пред телевизора в търсене на забрава и лесно спасение от проблемите и трудностите на съвременния живот в сапунените опери и телевизионните състезания и реалити формати.

От друг, дързък и оригинален ъгъл поглежда към същата проблематика, допълнена с въпросите за историята и колективната памет и вече добре познатата у нас, Дорота Масловска (1983) с текста си „Всичко ни е наред” (2009)[3]. Реализацията на тази пиеса от едно от големите имена на днешния полски театър Гжегож Яжина в „Театър Розмайтошчи” през 2009 г. донася на двамата много награди и покани от световни фестивали и е приета за най-голямото постижение досега в поставянето на новата полска драма.

По много различни, но еднакво откровени и болезнени пътища се вглеждат в баналния трагизъм на ежедневието на човека в днешния свят на виртуалната реалност и маскираното като толерантност безразличие към другия и Мачей Ковалевски (1969) в „Мис Спин” (2006), Марек Прухневски (1962) в „Луция и нейните деца” (2003), Зита Рудзка (1964) в „Цукер сутиен (2007) и журналиста и драматург Артур Палига (1971) в „Незавършена история” (2009).

От представените пиеси и техните автори веднага става ясно, че Яцек Копчински е подбрал в своята Антология драматурзи от всички поколения, които изграждат образа на съвременната полска драма – от 73-годишния драматург и режисьор Марек Котерски, дебютирал през 70-те, но присъстващ интересно и активно в полското театрално пространство и днес, през поколението на 50- и 40-годишните като Войчех Томчик, Мариуш Белински, Малгожата Шикорска-Мишчук, Марта Фертач и Артур Палига до най-младата сред тях – 32-годишната Дорота Масловска.

По подобен начин стои въпросът и с драматургичните естетики, използвани от авторите в антологията. В този кратък текст нямам възможност да се спра на тях подробно, но онова, което непременно бих искала да кажа, е, че взети заедно, единайсетте пиеси очертават едно ярко, богато и разнообразно лице на новата полска драма от началото на ХХІ век. Тази драма умело и изобретателно използва и смесва в себе си както стратегии и средства от големите предшественици – майсторите на полската пиеса от втората половина на ХХ век Ружевич и Мрожек, така и от британския in-yer-face theatre и от следващия го германски нов експресионизъм (силно повлияли полската драма през 90-те), за да заеме днес нови територии – отвъд  драматичния и постдраматичния текст за театър.

Ценно достойнство на втората антология с нови полски пиеси на български език са и майсторските преводи на Правда Спасова, Марияна Минковска, Божко Божков, Вера Деянова, Елжбиета Ейсимонт, Ина Михайлова, Йоанна Попова, Милена Милева, Боряна Пунчева и Димитрина Лау-Буковска, които не само демонстрират преводачески талант,  но и рядко срещан усет за театралността на текстовете и за съхраняването й при преноса им на друг език и в друга култура.

 

* Наследници. Антология нова полска драматургия. Съставител Яцек Копчински. Превод на пиесите: Божко Божков, Вера Деянова, Елжбиета Ейсимонт, Ина Михайлова, Йоанна Попова, Марияна Минковска, Милена Милева, Правда Спасова, Боряна Пунчева и Димитрина Лау-Буковска. Издателство Black Flamingo, 2015.

[1]Проф. Яцек Копчински е историк на литературата, театрален критик, главен редактор на месечното списание „Театър”, специалист в областта на съвременната драматургия. Автор е на монографиите „Граматика и мистика. Въведение в театралната усамотеност на Мирон Бялошевски” (Варшава, 1997) и „Вслушване. Пиесите за гласове на Збигнев Херберт” (Варшава, 2008), том есета и театрални разговори „През къде към изхода?” (Варшава, 2002), както и на няколко учебника и сценарии за документални филми. В своите книги и статии обединява интересите си към съвременната поезия, драма и театър. През 2012–2013 г. издава двутомната антология „Трансформация. Полската драматургия след 1989 година”. Инициатор и редактор на научната серия „Полската театрална пиеса. Реактивиране”. Работи в Института за литературни изследвания на Полската академия на науките; от 2012 г. ръководи Центъра за изследвания на съвременната полска драматургия там. Преподава във варшавски университети. Член е на журито на престижната Награда за драматургия на град Гдиня.

[2] Я. Копчински. Предговор. Наследници. Антология нова полска драматургия. София: Black Flamingo, 2015, стр. 18.

[3] Дорота Масловска участва в първия сборник с нова полска драматургия, издаден от Полския институт през 2008 г. (съставител Роман Павловски), с пиесата си „Двама бедни румънци, които говорят полски”, която след това има вече няколко постановки, а пиесата й „Отгоре над нас”, представена в новата антология, е реализирана на Камерната сцена на Народния театър (2013) от режисьора Десислава Шпатова.