съвременен поглед към куклената сценография

            Зорница Каменова

В средата на декември 2015 година театралната улица „Раковски” в София се обогати с още едно събитие – добре познатата зала на галерия „Райко Алексиев“ оживя по необичаен начин, като отвори вратите си за изложбата „Анатомия на куклата“. Тук веднага идва уточнението, че експонатите са не просто кукли, а сценични кукли, голяма част от които са в играещи се в момента представления от афишите на театрите в София и страната.

Picture109090

Кукли на Мариета Голомехова от спектакъла „Момо по романа на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър, на изложбата „Анатомия на куклата”.

 

Инициирана от сценографите Ханна Шварц, Мариета Голомехова и Петър Митев, председател на секция „Сценография“ към Съюза на българските художници, изложбата има амбицията да представи най-изявените имена в куклената сценография, активно работещи в момента у нас и в чужбина. Всеки един от 28-те художници участва като сам е подбрал свои представителни работи за експозицията. Могат да бъдат видени както реализирани кукли в част от декор, така и скици и рисунки в проект, което създава един любопитен куклен паноптикум на творби от 2000 година до сега. Всъщност значимостта и уникалността на тази изложба е именно в цветната панорама (буквално и преносно), която се очертава пред погледа на наблюдаващия – оригинални идеи и решения, познати и нови материи, предмети с необичайна функция и още по-необичайни съчетания, класически и по-нестандартни конструкции, което в крайна сметка обобщава цялото многообразие от творчески почерци и концепции в съвременната сценография за куклен театър. За мен най-ярко изпъкват две посоки, които са отчетливи чрез експонираните обекти. Едната представя функцията на художника и неговото класическо ситуиране при създаване на визуалната среда на кукления спектакъл, а втората изразява по-скоро куклено-театралното сценографско мислене и неговите търсения преди, отвъд или извън рамките на представлението в проявления на различни гранични и хибридни форми.

Доколкото куклата е обект и на изобразителното изкуство може да се каже, че кураторите находчиво и смислено са селектирали експонатите, а самата им подредба в пространството на галерията вече надгражда идеята за изложбата като статичен проект. Още с влизането всеки посетител може да се доближи и да разгледа отблизо изключителните петрушки на Силва Бъчварова, изобретателните тръбни конструкции на Мая Петрова от „Приказка за чайка и банда котараци“, интересните човеци от хартиени тетрадки на Наталия Гочева, както и разнообразни фино и детайлно изработени марионетки – на Ива Гикова и Ивайло Николов – кукли и декор от „Продадения смях“, на Васил Рокоманов от „Малката елфа“, куклите за древногръцки сюжет на Емилияна Андонова-Тотева. Ярък и цветен акцент създават огромните красиви морски създания на Свила Величкова от „Пук“, симпатичните сякаш излезли от детска рисунка куклени образи на Христина Недева и на Христина Стоилова, шарените импровизирани кукли на Ханна Шварц, плетените кошничарски патета на Благовеста Василева. Пътешествието на наблюдателя в красивата въображаема приказка продължава с изключително забавните образи на тримата детективи (като костюм и като малки дървени куклички) от „Приказка за Скитника-крал“, автор Станислава Кръстева, внушителните бели коне от „Вампирова булка“ на Стефанка Кювлиева, изобретателните естрадни кукли (баба и дядо, излезли от куфар) с водачи отзад на Рада Петрова, очарователните човечета-кукли на Адриана Добрева, патетата-марионетки на твърд водач на Виржиния Петкова. И като контраст в центъра на галерията, зад черни завеси е отграничена затъмнена, осветена специфично „стая на страха“, в която са събрани образите на подсъзнателни крийпи създания, представителни за кукления театър за възрастни. Там са шедьоврите на Петя Караджова (насекомото от „Семейство Замза“), Мариета Голомехова (несъразмерните човешки фигури от „Страх“), Рин Ямамура (плоските черно-бели като силуети персонажи от „Цар Шушумига“) и миниатюрните странни марионетки на Златка Вачева  от „Слепците“.

Picture1787878

Куклата на Ханна Шварц (сценограф) и Петър Чекуров (кукломайстор) от спектакъла „Аз, Душата”, реж. Петър Тодоров, Център за изкуства „За Родопите”  на сценографската изложба „Анатомия на куклата”.

 

Може би едно от най-неочакваните измерения на изложбата е присъствието на инсталации, които могат да бъдат пипнати, задвижени, интерактивирани. В посока на театралността, играта и мултисмисловостта са впечатляващите фантомати на Венелин Шурелов, стиймпънк филигранните инсталции на Недко Жечев, сюрреалните компютърно изписани образи на Катина Пеева (за „Пинокио“) и Крум Крумов (за „Тримата братя и златната ябълка“ и за „Бяла Приказка“), 3Д-репликата на картина от Ван Гог с тел на Андрей Хамбарски, огромната динамична система на Димитър Димитров от „Машината Ян Бибиян“, красивите скици и проекти на Васил Рокоманов и Клаудиа Орос. Те обогатяват представите за идеята за кукленост и са доказателство за разширяващите се възможности на съвременния куклено-театрален език.

Picture18989787

Малката елфапо Л. Хофман – кукли и сценография Васил Рокоманов, драматизация и реж. Славчо Маленов, Държавен куклен театър – Стара Загора.

 

Вдъхновение за идеята на експозицията е 90-годишнината от първото куклено-театрално представление в България, а нейно основно достойнство е възможността да отпрати документален поглед назад към едно от най-значимите събития за началото на българския куклен театър като естетически осмислен жест. През 1924 година група интелектуалци, предимно изявени художници, се обединяват и създават куклено-театралното представление „Викат ни в живота“. В рисунки, автентични карикатури и архивни документи е представено делото на интелектуалците проф. Александър Балабанов, Борис Денев, Атанас Донков, Константин Щъркелов, Сирак Скитник, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Никола Танев, Александър Божинов, Ст. Л. Костов, Стефан Киров и др.

Picture19898987

„Семейство Замза” по новелата „Преображението” на Франц Кафка – кукли и сценография Петя Караджова,  адаптация и реж. Катя Петрова, Учебен куклен театър НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и Държавен куклен театър – Сливен, 2014.

 

Всяка една изложба за куклена сценография не би била пълна, ако в нея не присъства името на арх. Иван Цонев. Макар че отдавна не работи активно, той е уважаван от професионалистите като един от най-изявените и талантливи художници-сценографи през 60-те и 70-те години на XX век в България и създател на специалността за куклен театър в НАТФИЗ през 1962 година. С почит и уважение към делото му в съпътстващата програма към изложбата е включен филм за може би най-значимия му авторски спектакъл „Крали Марко“. Това са само част от паралелните събития в изложбата „Анатомия на Куклата“.  Включени са още прожекции на филми, посветени на кукленото изкуство, както и любопитни уъркшопи с хартиени изрезки и театър на сенките, дървени скулптури и силиконови маски за малки и големи, които да надникват отвътре в творческия процес на създаване и оживяване на истории с художествените сценични обекти – кукли, маски, конструкции.

Picture189898

„История за чайка и банда котараци” – сценография и кукли Майа Петрова по Луис Сепулведа, сценична адаптация на Ина Божидарова и Катя Петрова, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър, 2008.

 

                                          Съвместна публикация с „Литературен вестник”, 2016, бр. 1