ПРОСТРАНСТВО – ПУБЛИКА

в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство

от 10 март до 17 април 2016

 

Надежда Джакова

 

 

Проектът ПРОСТРАНСТВО – ПУБЛИКА с куратор Надежда Джакова включва пространствени визуализации, свързани със сградата на музея, нейната история и трансформация в зона за контакти. Тази тематизация на пространството се извършва с помощта на една музейно активна публика.  В серия от изложби художници, архитекти и фотографи коментират пространството на музея, както и връзката му с публиката:

  • пространството като повод и средство за създаване на изложба;
  • пространството, влияещо върху начина на експониране и възприемане;
  • пространството, в което посетителят е не само зрител, но и активен участник.

В първата изложба през 2015 г. участниците арх. Милена Металкова-Маркова, Адел Лемоан&Жул Синьо, Вито Валентинов и Симеон Симеонов интерпретират чрез арт инстлации и фотографии конкретно сградата на Арсенала, нейната история и сегашна функция. Ще цитирам тук думите на арх. Милена Металкова-Маркова: „Какво помни пространството на един музей? Подобно на посетителите, музейната сграда от своя страна също e наблюдател, в чиято памет се запечатват фрагменти от човешко присъствие и възприятия. Инсталацията се опитва да представи мимолетната и неуловима същност на общуването с изкуството чрез кристали на музейната памет – няколко кадъра от живота на един музей през погледа на сградата му. Празното пространство на музея е вид японско МА – един интервал човеко-пространство“.

 

IMG_5280

Арх. Милена Металкова-Маркова, Адел Лемоан&Жул Синьо, „Кристали на паметта, 2015, инсталация

 

Във втората изложба от проекта ПРОСТРАНСТВО – ПУБЛИКА, 10 март – 17 април 2016, разговорът за музея се разширява, като е продължен с проекти на автори, работили на тази тема през последните години. Поканени са Бора Петкова, Велин Петков/Ивайло Стоянов, Дан Тенев, Мисирков/Богданов, Светлана Мирчева и Симеон Стоилов с визуален коментар върху музейното пространство и публиката в него.

Дан Тенев променя архитектурната среда, като внася в нея елемент, употребяван в ежедневието ни. Чрез използването на необичаен материал – полиетиленови торби, той създава скулптурен обект като част от намеса в архитектурното пространство.

Бора Петкова участва с избрани елементи от проекта “Breathing Space”, реализиран в къща-музей „Пейо Яворов“ през 2012 г. Артистичната намеса в музейното пространство изследва връзките между живота и творчеството на поета, от една страна, и особеностите на къщата-музей, от друга. Фотографии, обекти и видеа разказват историята на един музей, в който Бора Петкова открива предизвикателства като автор, посетител и страничен наблюдател. „При закрити врати“ е едновременно самостоятелно произведение и видеодокументация от аудиоинсталация за конкретно пространство – показва ни сградата на музея в нейния сегашен вид. Специфичната аудиотехника и монтаж манипулират възприятията на посетителите за пространство, човешко присъствие и движение. Според Бора Петкова „Впечатленията, които инсталацията провокира, са реалистични, но недоказуеми – посетителите нямат достъп до пространството зад вратата, което не е част от експозиционното пространство на музея“.

 

Bora Petkova, Breathing Space

Бора Петкова, Breathing Space, 2012, кадър от HD Video PAL, 16:9, 00:14:32, V.о., оригинален звук

 

За работата „Изход“, 2016 в САМСИ, Симеон Стоилов прави „пренасяне“ на произведението, заело едно пространство – в случая  галерия „Райко Алексиев“, в друго. Инсталацията се превръща в „документ“ на художествения процес и мястото, в което се е развила. Артефактът става медиатор на пространства, доказателство за необходимата връзка автор –работа – пространство. Произведението на Симеон Стоилов анулира аналоговия пейзаж чрез дигитална намеса, като зрителят остава с усещането за безкрайно пространство без идентичност. Вторият проект, с който Симеон Стоилов участва в изложбата, е озаглавен „Далечен, толкова близо!“. Фотографията е абстракция на пейзаж, който, веднъж преминал през дигитална трансформация, е вече несъществуващ. Проектът материализира парадокса от спомена на преживявания, които не можем да върнем в съзнанието си със съвършена точност. Това, което остава, са нереални форми, родени от взиране в хоризонта, докато линията му престане да съществува; ефимерна игра на спомени, сетива и възприятия.

 

DSC00146

Симеон Стоилов, „Изход“, 2015–2016, 98 броя алуминиево фолио, вариращи размери

 

Следващият участник – Светлана Мирчева, превръща звуците в образ-обекти, за да изгради чрез тях едно ново пространство – „Звуков пейзаж“. За зрителя преминаването през него е магично, отражения и звуци го водят в друга реалност. Инсталацията, специално създадена за изложбата, отразява характеристиките на залата. В огледалата се отразява „зеленият пейзаж“ отвън. Върху него се наслагват образите на съседните произведения.

 

DSC00154

Светлана Мирчева, „Звуков пейзаж“, 2016, инсталация

 

Неслучайно разказът ни прехвърля в сюрреалистичния пейзаж на двамата фотографи Мисирков/Богданов от  проекта “Weekend 2126”. Той включва серия фотографии, заснети в пространството на социалистически мемориали из страната. Според концепцията на авторите годината е 2126. Добре известните ни паметници от социалистическото минало отдавна са изгубили своята пропагандна функция. Новите поколения не разчитат символиката им, за тях това са нереални места, останки от една забравена история, по-скоро декор на фантастичен филм. Както споделят Мисирков/Богданов: „Изображенията са истински семейни портрети на близки наши приятели – семейство Смолянови и семейство Вълчеви. Костюмите и реквизитът са изцяло дело на героите от всяка фотография“.

 

Мисирков/Богданов, „Семейство Вълчеви“, WEEKEND 2126, 2008, дигитален пигментен печат, 3+1

 

„Друг въпрос“ на фотографите Велин Петков и Ивайло Стоянов съдържа провокацията към зрителя още в самото заглавие: къде сме, каква е реалността, дали, като се променя архитектурната среда, се променя и действителността, какво е новото пространство – една различна реалност?

 

Next question 4

Велин Петков/Ивайло Стоянов, „Друг въпрос 4“, 2015, пигментен печат, дибонд кристал, 100×150 cm

 

Друг въпрос поставя и тази изложба: въпроса за музея днес не като място за съхранение и експониране, а като пространство, което може да се развива; за музея не като затворена институция, а като център, в който публиката не е просто зрител, а активен участник в процесите.

Публиката е тази, която ще зададе Другия въпрос? и ще продължи проекта…