Съставители Мария Давчева и Стела Ташева

Издава Институт за изследване на изкуствата, БАН
София 2016
Изданието е реализирано с подкрепата на Камара на архитектите в България,
Регионална колегия София–град

 

Държа в ръце малка книжка в любимия „архитектурен“, почти квадратен формат, с минималистки образ на корицата – изразителен подпис, град и година върху светъл фон. Гръбчето на книгата съобщава „Пенчо Койчев“ и със знак – издателството. Дизайнът на книгата е на Майа Лачева.

Образът на книгата е условие за нейното възприемане. Образът на сборника „Пенчо Койчев“ събужда моя интерес и нетърпение да го разлистя. Обучена в дисциплината „изкуствознание“ и (почти) самообразована в неясното поле на визуалната култура, разглеждам с любопитство черно-бели и цветни фотографии – архивни и съвременни, пощенски картички, архитектурни рисунки и чертежи, общи визии и детайли на сгради на неговите страници. Един свят, чиято цялост ще търся в текстовете.

Усилието на организаторите за отбелязването на 140-годишния юбилей от раждането на архитект Пенчо Койчев е създало общност от съвременни изследователи, които разширяват познанието за неговата професионална реализация. Тази общност е разнолика. Съставителите на сборника са поканили архитекти, изкуствовед, музейни уредници – специалисти с опит и начинаещи.

Автобиографията на Пенчо Койчев от 1937 г., както и „Спомени за дядо ми“ от Невена Койчева, с които започва сборникът, са ценни източници за изследователите и привлекателни четива. Позоваването на Автобиографията в статиите е очаквано, макар и в някои случаи то да води до повторения.

Книгата представя различни аспекти на архитектурната изява на Пенчо Койчев през годините. Тук няма възможност да се спрем на всяка от статиите, представящи обществени сгради (съдебни палати, жп гари и пр.) и жилищни домове. Нека споменем авторите – по реда на статиите им те са: Борислав Борисов, Мария Митева, Мария Давчева и Стела Ташева (с общ текст), Мариана Димитрова, Илияна Овчарова, Валентина Върбанова. Важни архитектурни реализации, за които липсват авторски статии, са представени в последната част от сборника по документи – такива са северното крило на Народното събрание, големият дворец в резиденция Царска Бистрица, старата поща в Пазарджик и санаториумът за гръдно болни в Искрец.

Проучването на Мария Давчева и Стела Ташева  на сградата на Съдебната палата в София – нейното проектиране, изпълнение и по-късните ѝ реконструкции – е приносно за историята на архитектурата у нас. Авторките познават добре предходните изследвания и ги цитират в статията си. Наред с това те предлагат и своята оценка за обществената роля на сградата, значението ѝ като образец в този тип архитектура и институционалния ѝ живот през различните исторически периоди.

Темата за проектирането на съдебни палати в кариерата на архитект Пенчо Койчев е разширена от текста на Мариана Димитрова за сградата в Русе. Статията се позовава на документи от архивите на града, Регионалния исторически музей, местната преса.

Друг тип обществени сгради, проектирани от арх. Пенчо Койчев в определен период от кариерата му, са железопътните гари, представени в сборника от Илияна Овчарова. Наред с най-общата информация за железопътното строителство, достъпна в интернет пространството, текстът изявява особеностите на гаровите решения в Лом, Свищов и Видин.

Дебатът за жилищните сгради от модерното време като архитектурна стойност е особено актуален в наши дни, когато голяма част от тях са поставени в риск от руиниране и планирано разрушаване. Статията на Валентина Върбанова разглежда четири жилищни сгради в София, проектирани от арх. Пенчо Койчев по различно време между 1907 и 1925 г. Едната от тях е неговата фамилна къща. Последната хронологически сграда на ул. „Добруджа“ пък е ранен за София пример за жилищна кооперация. Описания и фотографии на изразителни външни детайли събуждат желание за разходка до тези адреси.

Статията за мавзолея „Св. Георги победоносец“ в Плевен, проектиран в началото на кариерата на арх. Пенчо Койчев, след дипломирането му в Гент, е изследване на конкретен случай, проведено от изкуствоведката Мария Митева. Авторката разглежда архитектурната реализация в контекста на художествените идеи и тенденции, стимулирали появата на дружеството „Съвременно изкуство“.

Като цяло сборникът не само представя и описва творчеството на именития български архитект, но поставя и множество важни въпроси: за съвременната рецепция на реализациите му, за възможните съпоставки с архитектурни творения в различни културни среди извън България (както в случая със съдебните палати в статията на Мария Давчева и Стела Ташева), за стиловите назовавания. Така например характеристики, които в областта на изкуствознанието се обозначават най-общо като „сецесионни“ (виж статията на Мария Митева в сборника), за историците на архитектурата са изява на „национален романтизъм“. Очевидно не става дума за „погрешно“ и „вярно“ назоваване, а за различен терминологичен избор, както и за хибридност при усвояването и преработването на европейски архитектурни тенденции у нас (и не само), която възпрепятства понятийната строгост. Това може да бъде тема за следваща конференция.

Сборникът „140 години от рождението на архитект Пенчо Койчев“ е приносен за историята на архитектурата. Винаги има и какво още да се желае. Безспорен успех е обаче създаването на полезно за изследователи и студенти и интересно за по-широка публика четиво. С удоволствие го препоръчвам, не само на архитекти и изкуствоведи!

 

Проф. д-р Ирина Генова

Съвместна публикация със сп. Архитектура, бр. 2