По повод „Проект за национална стратегия за развитието на научните изследвания 2016–2025“ учени от Института за изследване на изкуствата при БАН споделиха някои коментари. Предлагаме ви част от писмото със становището на Института.

  

„Изграждането на широк политически консенсус“ за развитието на науката у нас е абсолютно необходимо. Похвално е, че Министерството на образованието и науката е изработило подобен комплект от документи, както че се предлага на обществено обсъждане подобна стратегия, но сроковете, в които се изисква писмено мнение от институции като нашата, са твърде кратки. „Визията“ е сериозна заявка, която трябва да бъде подложена на задълбочена преработка, конкретизация и обсъждане с включването на учени от всички области.

Заслужава адмирации формулировката „По-добра наука за по-добра България 2025“, която се надяваме, че е породена от непоклатимата убеденост на съставителите на стратегията, че науката и знанието изобщо са не само форма за съхранение на националната и интелектуалната ни идентичност, но въпрос на национална сигурност и независимост.

Отчитаме факта, че подобен документ и приложенията му се изготвят за първи път и трудно, не могат да избягат от трафаретните чиновнически клишета и прекалено общите понятия като „иновации“ и „развойна дейност“, които не отчитат спецификата на отделните пълноправни дялове в науката и се нуждаят от по-точна дефиниция.

Амбицията за 0.45 % от БВП, отделени за наука в бъдеще, обаче е доста скромна и не отчита релевантните проценти в страните от ЕС, с които се равняваме или по-скоро догонваме. В стратегията не е ясно например защо публичните инвестиции, предвидени за научноизследователска и развойна дейност, ще възлязат на 0.67 % през 2025 г. Във връзка с това е необходимо разяснение за разминаванията между плана за действие на стратегията и предложената индикативна таблица.

Едва ли има учен у нас, който да не подкрепя по-високия процент на публични инвестиции в научните изследвания въпреки липсата на уточнения относно пътищата за постигането им, заради което изглеждат в стратегията едновременно доста скромни и утопични. Приветстваме стремежите към „преминаване към финансиране, основано на резултати“ и за модернизация. Те обаче са възможни само ако средствата, отделяни от държавата за наука, се увеличат поне три пъти.

Правилно е „увеличението на бюджета да се насочва към сектори, преминали международна оценка“, но има и дялове от науката, които се занимават с изследване и утвърждаване на националната ни идентичност в области като история, език, култура, изкуство и вяра, които по традиция не получават висок рейтинг при международни атестации, защото имат национална мисия. Те обаче трябва да са приоритетни за всяко правителство на Р България, което мисли и действа държавнически. Нерелевантно за нашата роля в хуманитаристиката е и предлаганото „сътрудничество между науката и бизнеса“.

Най-смущаващо в стратегията за хуманитаристите е не толкова последното място в приоритетите за научни изследвания и иновации, което се отрежда на „Национална идентичност и антропология. Социално-икономическо развитие и управление“, и обстоятелството, че този приоритет не се разглежда в „Оперативен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2025“, колкото присъствието на понятието антропология, което в действителност е идентично и с названието на една наука. Само в богословския смисъл антропологията представлява наука за човека и човечеството и съществува като смислова опозиция на теологията (знанието за Бога). Очевидно е, че този пасаж е превод от чужд език, най-вероятно английски, но и зад океана има разделение на културна и физическа антропология. Във Франция тя се нарича социална антропология и до голяма степен този клон на знанието се употребява най-вече от българските етнографи и фолклористи, които след 1989 г. започнаха да се занимават с етнология. И в историята на изкуството (изкуствознанието) се използват методи на културната/ социалната антропология, но не се прилага еволюционната теория, затова подобна формулировка е неточна и подвеждаща. Във връзка с това предлагаме антропология да се замени с културноисторическо наследство в цитирания 6-и приоритет. От друга страна, трябва да се отбележи, че е подценяващо кореспондирането на приоритетната област „Национална идентичност и антропология. Социално-икономическо развитие и управление“ с тематичната област по ИСИС „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“.

Българската хуманитаристика не може да се ограничи само до производството на видеоигри и дигитализация на паметници на културата, за да бъде финансирана. Тя се нуждае от ангажираността и мощната подкрепа на държавата в изследването, запазването и отстояването на една вековна култура, която ни определя като европейци. Програмите на ЕС дават глобализиращи и високотехнологични насоки, които не бива да ограничават всяка страна членка да има свои тематични области, които да засягат развитието и укрепването на отделните нации.

Вече „стратегически ориентирана“ фирма произведе интерактивна игра с название „Монаси бият прасета“. Играта се играе на мизансцена на Рилската света обител, т.е. предлага се и забавление, и запознаване с културно-историческото наследство, но братството на манастира заведе иск за пропуснати ползи и получи парично обезщетение за използването на изображения от този паметник на културата в кичозния рекреативен продукт. Този триумф на юриспруденцията дава напоследък основание на същите клирици да забраняват и компрометират качествени научни изследвания, в които са използвани фотографии от обителта. Тук вече дори за антропология не може да става дума, а вероятно за антропогенеза, и то в ранната ѝ фаза…

 

 

За ИИИзк при БАН

доц. д-р Емануел Мутафов,

директор