Милена Божикова

Кулминация в ансамбловото музициране на фестивала формираха следващите няколко концерта: на Юрий Башмет и „Московски солисти“, струнен квартет „Келемен“, Людмил Ангелов и музиканти от Концертгебау – Амстердам, клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров, както и на три чужди оркестъра: Уралския младежки симфоничен оркестър под диригентството на Енхбаатар Баатаржав (ЕНХЕ) със солист Лия Петрова, Камерата Хамбург, дирижирана от Густав Фрилингхаус със солист Йоанна Каменарска, и Румънския национален симфоничен оркестър с диригент Кристиан Мандял и със солист виолончелистът Стефан Казаку.

Башмет и камерният му състав са верни на българския концертен подиум. Двайсет години след първото си представяне на българска сцена в София и Русе и за шести път в програмата на „Варненско лято“, те са отново във фестивалната програма с малко променен състав в сравнение с първото си гостуване преди двайсет години, но разпознаваем в основната му част и с нов и познат репертоар от оригинални опуси и адаптации: Свиридов, Бритън, Прокофиев и Шуберт. Единствено Камерната симфония на Свиридов е първоначално замислена за камерен състав. От програмата “Lachrymae” на Бритън е авторски вариант от композиция за виола и пиано във вариант със струнен оркестър, звучала вече на българска сцена. „Мимолетностите“ на Прокофиев са оркестрирана композиция. Написани като клавирни пиеси през 1917, месеци преди Октомврийската революция, около 1960 Баршай ги адаптира на камерен оркестър, през 1968 по тях е създаден балет, през 1975 – анимационен филм, а в настоящата оркестрация участие има и Роман Балашов. Ценно за професионалната публика беше изпълнението на Шубертовия 15-и квартет във версията на Владимир Кисин под жанровото определение „синфония“ по няколко причини: да се оцени комплексният вид на музиката и съставът на Шубертовия квартет, да се сравни по-уплътнената и утежнена фактура в оркестрирания вариант, да се породят възражения към претенцията за барокова препратка на оркестратора чрез названието „синфония“ спрямо романтически напрегнатата и експресивно освободена музика, да се сравнят романтичната и бароковата цикличност. За последното Кисин вероятно черпи смелост от съживеното жанровото название „синфония“ през ХХ век при Бритън и Берио. Башмет не се стреми, разбира се, към филигранността, интимността, персонажността на Шубертовия квартет, работи с по-уплътнените звуци и краски, запазва мащаба на оркестъра и потока на музикалния разказ. Първоначалният възторг от „Московски солисти“ при идването им преди двайсет години в Русе и София заради високия професионализъм, ансамбъл, култура на звука, заряд и страст на музициране, днес е преминал в очаквана, важна среща между публиката и Башмет с оркестъра си, чието общуване зарежда, насърчава, буди мисълта.

Извън програмата и в качеството на „бис“ прозвуча световната премиера на „Вокализ“ на Емил Табаков за виола и струнни, написана специално за този състав – произведение, което Башмет решава да изсвири с оркестъра почти на прима виста. За всеки фестивал премиерите са изключително важни, а изпълняването на българска музика е постижение. Прозвучаването на новата творба на Табаков в този аспект стана събитие, подарено от Башмет с щедростта и качествата му на голям артист. Музиката представлява една спирала от изреждащи се оркестрови групи около  мелодизираната сърцевина, изпълнявана от виолата.

Камерата Хамбург е оркестър от същата „генерация“, създаден е малко по-рано, през 1989 по приятелска инициатива и с хибридната идея да свири широко поле от стилове. На това смесено предназначение съответстваше и нивото на оркестъра. В концерта на Камерата Хамбург освен две ранни симфонии на Хайдн и Моцарт беше изпълнено едно българско произведение – Ноктюрно за две цигулки и струнен оркестър на Михаил Пеков, втората част от Концерта му за две цигулки и оркестър. Освен в него солистката Йоанна Каменарска се изяви като солист в Моцартовия ре-мажорен цигулков концерт. Пренаситената публика едва ли би оценила концерта като събитие заради старателното, но вяло оркестрово присъствие.

Други две симфонични формации заслужават фестивалното си участие: първата е Уралският младежки симфоничен оркестър, дирижиран от Енхбаатар Баатаржав и солист цигуларката Лия Петрова, втората е Румънският национален симфоничен оркестър, дирижиран от Кристиан Мандял със солист виолончелистът Стефан Казаку.

Лиа Петрова, заинтригувала публиката с успеха си на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания през април 2016, където раздели първата награда с Джи Юун Лий от Република Корея, е изпълнител с деликатни, фини идеи, особено подходящи за меланхоличните епизоди в Концерт за цигулка и оркестър на Чайковски. Изненадата дойде обаче от качествата на оркестъра, съставен предимно от млади хора – събран, сработен, със забележителна ансамблова култура и висок инструментален професионализъм, блестящ в Четвъртата симфония на Чайковски въпреки консерватизма на диригента. Впечатлението от оркестъра, ансамбловата цялост, безупречност и прекрасен звук връщат спомените и за други забележително професионално подготвени младежки формации, гостували у нас – за Китайския национален младежки оркестър за традиционна музика с национални инструменти, които са прототипи на тези от класическия симфоничен оркестър (23 юли  2013), и за Младежкия симфоничен оркестър – Лондон, гостувал на Мартенски музикални дни (26 март 1996).

Кристиан Мандял е сред диригентите, многократно гостували в България заедно с Хориа Андрееску още преди 90-те години, а Румънският национален симфоничен оркестър е един от водещите наред с Филхармонията „Джордже Енеску“ и Националния оркестър на румънското радио. За последен път преди няколко месеца слушах Мандял в Букурещ с Филхармонията на Монте Карло с музика на Барток, Енеску и Малер. Той е ефикасен диригент, отличен партньор на солистите, с огромен опит с национални и чужди оркестри, широк диапазон на репертоара. Румънският национален симфоничен оркестър, който се сформира от Румънския младежки оркестър – артистичен и образователен проект от 2008, в Румъния е оценяван като водещ световен оркестър, а на елитния фестивал „Джордже Енеску“ през 2015 той откри фестивалната програма с участието на Сара Чанг и диригента Кристиян Ярви. Традиционно румънците са известни с отлични инструменталисти със световна реализация. Този концерт също доказа това.

На този фон последният концерт от модула симфонична и камерна музика (17 юли 2016) на Филхармония „Пионер“ под диригентството на Любомир Денев-младши може само да черпи мотивация и идеи за сценично присъствие и интерпретация.

Три концерта камерна музика от този период на „Варненско лято“ заслужават коментар: на унгарския квартет „Келемен“, на клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров, на Людмил Ангелов с изпълнители от Концертгебау оркестър: Веско Пантелеев-Ешкенази, Хенк Рубин – цигулка и виола, и виолончелиста Фред Еделен.

Квартет „Келемен предостави великолепно преживяване на фестивала чрез музиканти с успешна индивидуална реализация и извън състава, свирещи с най-добрите инструменти: Гуарнери, Тесторе, Гофрилер, Фабрис, Галиано. Макар само с 6-годишно съществуване, квартетът е с качествата на елитен световен състав: изключително споен, ярък артистично, вътрешно гъвкав, реактивен, подвижен, инструментално перфектен. От музикантите в България е добре познат виолончелистът Ласло Феньо. Гостувал е неведнъж на Софийската филхармония, а през 2006 под диригентството на Диан Чобанов на „Варненско лято“ изпълнява Първия концерт на Шостакович. Като безспорен лауреат на конкурсите „Пабло Казалс“ и „Пиер Фурние“ в Женева, носител на престижната държавна награда на Унгария „Ференц Лист“ и след работата си като водач на група в Радиосимфоничния оркестър на Франкфурт, Ласло Феньо се включва в състава на Келемен-квартет.

Клавирното дуо Аглика Генова – Любен Димитров за пореден път гостува на фестивалната сцена, но този път, отбелязвайки двайсет години концертна дейност. Техният стил и изпълнителски вкус е апробиран през годините, те имат своя публика, която активно следи изявите им.

В практиката на „музициране с приятели“ беше концертът на Людмил Ангелов и инструменталисти от Концертгебау оркестър с програма, която интригува повече от постигнатия впоследствие изпълнителски резултат: една от двучастните манхаймски цигулкови сонати на Моцарт К 301, ранните вариации на Бетовен по тема на Дитерсдорф (опус 44) – любопитни като форма и техника, пет по вид салонни пиеси на Шостакович и един ранен опус на Брамс – Клавирен квартет в сол минор опус 25.

От изпълнителите, непознати за тази сцена, са Хенк Рубин – водач на втори цигулки в Концертгебау оркестър, и Фред Еделен – помощник-главен челист там, който се открои с музикантска инвенция и артистизъм.

Изпълнението на петте пиеси на Шостакович – популярни повече по западните сцени, отколкото в самата Русия, са под редакцията на Левон Тадевосович Атовмян. Последният, спонтанно занимаващ се с композиция повече за престиж, отколкото по призвание, е „номенклатурчик“ по времето на Шостакович, благодарение на което успява да впише името си редом до неговото като съставител на сборници с негова музика и аранжьор. В петте си пиеси Шостакович очевидно се е забавлявал с подобни елементарни екзерсиси в стил „в кабаке“.