Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт България,

за програмата „Театрални пространства“

 

                                                                              интервю на Камелия Николова

878iu

Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт България, фотограф С. Рол

 

Г-н Ветцел, през последните години Гьоте институт присъства много активно и продуктивно в българското културно пространство и специално в българското театрално пространство. Особено важна роля за това има неговата нова програма „Театрални пространства“, в която се случиха някои от най-интересните събития у нас през изтеклия театрален сезон и на която бих искала да посветим този разговор. Но да започнем с един по-общ въпрос. Как бихте представили накратко мисията, целите и конкретните задачи, които Гьоте институт в България и Вие като негов директор си поставяте в своята работа за развитието на културния диалог между нашите две страни?

Благодаря много за този въпрос. Бих казал съвсем кратко, че театърът е един своеобразен модел, конструкт на обществото и точно затова е толкова важен в цялостната философия на Гьоте институт. Нашата програма „Театрални пространства“, която стартира миналата година, дава възможност да изпробваме със средствата и в условията на театралното изкуство как функционира обществото в различни ситуации –  добри, лоши, ежедневни, критични, решаващи.

Бихте ли представили по-подробно програмата „Театрални пространства“. Както споменах, през изтеклия сезон в нея, със сътрудничеството на български партньори, бяха осъществени няколко много силни инициативи. Достатъчно е да споменем само гостуването на спектакъла „В очакване на Годо“ на Дойчес театър като част от афиша на фестивала „Световен театър в София“, проекта в областта на документалния театър на Театър „Реплика“ или участието на няколко оригинални спектакли и пърформанси от немскоезични страни в 9-ото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, за да се убедим в нейната значимост. Как беше замислена и какво представлява тази програма?

В началото бих искал да кажа, че програмата „Театрални пространства“ има различни нива. Първото ниво са представленията и различните други театрални форми, т.е. онова, което представяме на публиката, което зрителите виждат. Другите две нива обхващат, така да се каже, онова, което се случва зад кулисите. Като под понятието „зад кулисите“ не трябва да разбираме нещо скрито или политическо, а всъщност става въпрос за сложните и многостранни процеси, взаимоотношения и ситуации, които стоят зад готовото представление или събитие. Така че второто ниво на програмата е насочено към съвместната работа и сътрудничеството между драматурга, режисьора и актьорите. Третото ниво представлява всичко, отнасящо се до финансовата страна на подготовката на едно представление или събитие, както и до тяхната организация и т.н. Гьоте институт не играе ролята на директор на програмата „Театрални пространства“. Нашата цел и нашата роля в нея всъщност е да осигурим именно пространства – както в буквалния смисъл, т.е. чисто физически, така и финансово, пространства, където биха могли да се създадат интересни и новаторски представления, акции и пърформанси. Художествената идея и реализация, творческият елемент, разбира се, принадлежи на артистите – български, немски, европейски, които предлагат и участват в спектаклите. С други думи, нашата роля в програмата е да създадем възможност тези спектакли да бъдат създадени и да бъдат играни, като осигурим финансово и организационно случването им и им предложим пространство.

Всички знаем, че не е достатъчно да се събере екип, който има интересна театрална идея, за да се създаде едно представление. Необходимо е да се погрижим и за финансирането му, за мястото, където то ще се случи, за разпространението на информацията за него, както и за привличането, поддържането и развитието на публиката, която би го гледала. Тук можем да направим сравнение със земеделието, което на немски се нарича агрикултура. Както агрикултурата, така и културата и специално театралната култура изискват постоянни грижи, те трябва да се обработват и поддържат, бих казал, почвата трябва да се подготвя и поддържа, дори ако за известно време не се играят представления. Целта на нашата програма е точно това – да допринася за подготовката, развитието и обогатяването на театралната среда.

Като резултат от тези наши усилия имаме чудесния пример, с който и Вие започнахте – гостуването на сцената на Народния театър в програмата на фестивала „Световен театър в София“ на постановката „В очакване на Годо“ на Дойчес театър и режисьора Иван Пантелеев с участието на страхотния актьор, носител на много награди Самуел Финци. Друг също много добър пример беше гостуването в България на драматурга Торстен Бухщайнер. Той присъства на 70-ото представление на неговата добила голяма популярност пиеса „Нордост“, която се играе в Младежкия театър в София с голям успех вече доста години. Гостуването беше по покана на директора на Младежкия театър и от наша страна не бяха нужни големи усилия, трябваше да осигурим само една хотелска стая. Така че първият пример беше за това как програмата „Театрални пространства“ създава възможности за сътрудничество при гостуването на немска постановка в България, вторият пример е за съвместна работа, в случая подпомагане на превода на нова немска пиеса и поставянето ѝ на българската сцена, и третата възможност, за която също можем да изброим немалко примери, е подкрепата за интересни и иновативни проекти на български артисти. Те могат да са без участие на немски артисти, но да кажем, ще имат подкрепата на немски административен директор, който да организира нещата. Добър пример тук е фестивалът на независимия театър – АСТ Фестивал за свободен театър. С помощта на програмата за неговото пето издание бяха поканени немски критици и хора на театралното изкуство, които да присъстват през цялото време на неговото протичане и да гледат спектаклите, включени в афиша му, и след това на специално организирани срещи и дискусии да споделят своите впечатления и размисли за свободния театър в България, както и своя опит от германската независима сцена. Тази трета инициатива на програмата „Театрални пространства“ осигурява и възможности за сътрудничество между български и немски артисти както от областта на театъра и съвременния танц, така и между хора, работещи в различни жанрове на изкуството – литература, музика, архитектура, пластични изкуства, които търсят пресечни точки и начини да открият нови, неизползвани театрални пространства и да ги разработят като артистични места. Добър пример тук е проектът „Топлоцентрала“.

В какво конкретно се изразява подкрепата на Гьоте институт за  българските независими артисти при проекти за откриване и предоставяне на неизползвани стари сгради и пространства за артистична дейност като „Топлоцентрала“?

Гьоте институт наистина цени готовността на общината на град София да работи по проекти за откриване и разработване на нови арт места в столицата, да преговаря с артистите за техните идеи, възможности и намерения в тази посока. Точно при тези преговори Гьоте институт предлага възможности за подкрепа на артистите. Отпускането от градската община на такива места за театрална и въобще артистична дейност навсякъде в Европа е сложен и дълъг процес, тъй като винаги има проблеми с цензура, финансови  проблеми, с юридическия статус на самите пространства, за които се преговаря (често те имат собственик или пък съществуват други обстоятелства, затрудняващи процедурата). За да се достигне до позитивно решение, е необходимо много търпение и сътрудничество между двете страни, между общината и артистите, а не например едната страна да обвинява другата.

Както казах, процесът по предоставяне на пространства за артистична дейност от общината е труден навсякъде и протича горе-долу по един и същи начин и в Берлин, и в Мюнхен, и в София. Всъщност това уточнение е мост към отговора на Вашия въпрос. Ние каним и срещаме с българските артисти хора от Германия, които имат опит в тази посока, които вече са преминали през този процес и имат какво да кажат, да споделят работещи примери и стратегии. В осигуряването на срещи за такова споделяне на успешен опит се изразява и основната подкрепа на Гьоте институт.

Проектите и преговорите между артистите и управлението на града за предоставянето и разработването на пространства за артистична дейност всъщност са един много важен демократичен експеримент. В някои квартали в Берлин например има места, които са, така да се каже, окупирани от артистите, те са превърнати в театрални пространства, в които не може да влиза полицията, артистите ги барикадират и те буквално се превръщат в свободни територии. Така че този демократичен експеримент работи и показва различни резултати.

Досега говорихме главно за театър и театрални инициативи, но Гьоте институт е много активен и в подкрепата си за съвременния танц.

Да, това също е много важно а нас. Танцът е вид театър, който е без думи, танцът се изразява с езика на тялото. Немският танц-театър има богата традиция и е един от европейските културни феномени. България също е много активна в областта на съвременния танц и танц-театъра. Има няколко много известни артисти, утвърдили се също и в Западна Европа – като Иво Димчев. И затова за нас сферата на съвременния танц е един много важен елемент в програмата „Театрални пространства“, както и  драматичният театър. Също така в България има много интересни традиции и по отношение на фолклорните танци, които в западната част на Европа вече не съществуват по този съхранен начин. Определено виждам сериозна възможност за една от посоките в бъдещото развитие на програмата именно като представяне и работа с българското фолклорно танцово наследство.

Нашият вестник има широка аудитория предимно от млади хора, студенти и университетски преподаватели, млади артисти и хора на изкуството. Бихте ли изяснили за тях какви са критериите, по които се подбират проектите и участниците в програмата „Театрални пространства“.

Първият основен критерий е дали имаме физическо пространство, в което да се репетира, да се работи по предлагания проект. Наскоро в пространствата на Гьоте институт показахме няколко постановки по тази програма, подготвени в естетиката на документалния театър от немския режисьор Георг Жено и театър „Реплика“, с който той работи в България. Сега той е във Украйна, където представя същите спектакли, преди това те бяха показани и в Германия. Също така постановката на Неда Соколовска „Мир вам. Салам алейкум“ беше част от проекта „Театрални пространства“, като ние подкрепихме представянето ѝ на различни места в България – в Червената къща, на няколко фестивала. Друг важен критерий е връзката и представянето на немската култура. Ето например по същата програма подкрепихме Гергана Димитрова да преведе немски съвременни пиеси на български за своя проект „Пепеляшки ООД“. По принцип млади хора, дори още студенти, могат да се обърнат към нас, ако имат свой интересен експериментален проект, и да получат пространство, в което да го репетират, както и финансова и логистична подкрепа.

Имам още един въпрос, който се отнася към програмата „Театрални пространства“ в един по-широк контекст. Българският театър в исторически план е тясно свързан с немския театър. Днес също много български режисьори и артисти работят в Германия или по съвместни проекти. В бъдещото развитие на програмата предвиждат ли се някакви разговори и инициативи, занимаващи се с тези исторически и днешни връзки и влияния?

Да, вече имаме идеи и в тази посока. В сградата ни ще има промяна. Езиковият отдел ще се премести в други помещения и от следващата година тук ще се освободи пространство за подобни лекции, презентации и интерактивни събития. Провели сме вече няколко разговора и очакваме още идеи и предложения. Тази инициатива ще се нарича „Луфт студио“, на немски луфт е въздух, в българския език  има същата дума. Заглавието няма да се превежда, а луфт ще се използва със значението си, което има на български – пространство между неща, между ангажименти, между хора. Посланието към младите артисти, към студентите, към театралите с новаторски идеи, които се интересуват от този проект, би било „Щом има луфт, елате да се възползваме заедно от него“.

Какъв е най-близкият нов проект от програмата?

Сега работим по едно малко пространство на Женски пазар, което се нарича „Павилион 19“ – от октомври там ще показваме малки представления. Пуснали сме обява по този проект и в момента получаваме и очакваме предложения. Проектът ще се реализира от Червената къща. Като цяло идеята е това да бъде „театър на маса“ (дори „на масичка“). Представете си как на пазара на една от масите някой продава домати, друг – земеделски инструменти, а на трета маса – някой прави театър.

Накрая бих искал да кажа, че по ирония на съдбата аз научих за немския театър (както, разбира се, и за българския) много повече, откакто съм тук, в България, от добрите професионалисти, с които се срещам и с които работим съвместно. Без партньори като Николай Йорданов и фондацията ВИА ФЕСТ, подготвяща фестивала „Световен театър в София“, като Гергана Димитрова и нейните идеи за преводи на пиеси и за театрални сътрудничества, както и още редица други хора на театъра аз не бих могъл да осъществя това, което правим сега.