Стела Ташева, Саша Лозанова

0001
Фиг. 1. Сградата Чили, Хамбург, Chilehaus с архитект Фриц Хьогер (Fritz Höger), 1924 г.

 

Свободният ханзейски град Хамбург днес впечатлява гостите с мащаба на архитектурата, с просторните си булеварди, паркове и езера, с огромните пространства на пристанищните съоръжения и селища, с богатството на музеите и галериите и техните атрактивни експозиции. Не на последно място остават материалните следи на пъстрото етническо разнообразие, пълните велосипедни алеи и безбройните часовници, заели ключови позиции в градската среда.

Но нашата конкретна цел беше участие във Втората международна тюрколожка конференция Turkologentag 2016, състояла се през септември и организирана от Института за азиатски и африкански изследвания (Asien-Afrika-Institut (Turkologie), Universität Hamburg), един от наследниците на Колониалния институт (Hamburgische Kolonialinstitut).

Turkologentag 2016 имаше облик на конгрес поради огромния заявен интерес и присъствието на над 250 учени. Сред тях най-много бяха представителите на немските институти и университети, на други европейски (главно северни) страни и на Балканите, Армения, Индия и Япония. Имаше много малко участници от България, Македония, Сърбия, Украйна, Румъния и Русия: в подобен тематичен контекст (тюрколожки и османски изследвания) това разпределение води до известна едностранчивост в насоките на проучване. Същевременно от страна на турските колеги бяха публикувани голям брой заявки в програмата, но много висок процент от тях бяха отменени поради невъзможност за пътуване.

Темата и мястото на форума бяха пресечна точка на исторически и актуални фактори. Към първите ще посочим активните изследователски традиции в Германия, свързани с проучването на Ориента и в частност история, икономика, култура и пр. на предосманска, османска и следосманска Турция. Ще добавим и многобройните им археологически експедиции (особено активни от XIX век), както и огромния им музеен и архивен фонд, свързан с Изтока. Понастоящем ориенталистиката и тюркологията също са обект на изследване в редица немски научни центрове и организации. Актуалността на тематиката се определя и от обстоятелството, че днес в Германия живеят няколко поколения – повече от 4 000 000 граждани с турски произход.

0002

Фиг. 2. Концертната зала Elbphilharmonie по проект на студиото Herzog & de Meuron, която предстои да отвори врати през януари 2017

 

Конференцията продължи в рамките на четири дни в множество сесии, провеждани паралелно. Слушателите се ангажираха с продължителни дискусии, а ръкопляскането – като демонстрация на одобрение и интерес, често се заменяше с една нова за нас форма: тропане с юмрук по масата.

Активността на участие може да се проследи в разпределението по сесии, както следва:  османски изследвания – 26; литература – 18; турски изследвания – 10; културология – 7; религия – 6; лингвистиката – 5; социални проучвания и миграция – 4; германо-турски езици – 3; музикология – 3; изследвания от Централна Азия – 3;  обучение – 2; антропология – 1. Вечерите на форума бяха запълвани с пленарни лекции на водещи немски специалисти, вернисаж на ориенталски ръкописи и премиери на книги. За нас добър пример на актуална научна практика представляваше панелът, председателстван от Артемис Ягу, фокусиран върху бита, живота и културата на „Немюсюлманите в османската империя“, както и новите изследвания, организирани в панели върху историята на науката, технологията, културното наследство и дизайна. Недостатък на организацията ни се стори липсата на публикувани резюмета, тъй като паралелните сесии не позволяваха проследяването на голяма част от докладите.

Така, в слънчевия септември, ще запомним конференцията с искрения ентусиазъм на участниците, с многообразието от теми, проблеми и гледни точки, с нееднозначността на използвания понятиен апарат, със синкретизма на различните дисциплини и с противоречивите оценки на изследвания материал.