29 юни 2021

Руски гравюри от 18-19 векове по българските земи: разпространение и влияние

Автор чл.- кор. проф. Иванка Гергова.
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

ЦЕЛ на изследването е да се издирят, документират и систематизират запазените в български сбирки екземпляри на руски гравюри, изпълнени в различна техника; да се изясни каква е тяхната тематика, както и, доколкото е възможно – каква е била първоначалната им функция; да се проследи влиянието им върху изкуството, създавано по нашите земи – като иконография и стил. Ще се потърси присъствието в руски гравьорски ателиета на български теми, резултат от специални поръчки. Ще се изследва и творчеството на гравьора монах Леонтий Рус, работил за Троянския манастир в началото на XIX век.
Гравюрите в руски старопечатни книги няма да бъдат разглеждани, единствено ще бъдат включени два печатни синодика, които са по същество албуми с гравюри. Ще се изследва и един руски ръкопис с отпечатани в него гравюри.
Обемът на емпиричния материал на този етап не е напълно известен. Има две по-големи музейни сбирки на руски народни гравюри (лубок), едната от които не е публикувана, от втората са публикувани няколко репродукции. Може да се очаква, че ще се открият още, тъй като има данни за съществуването им поне в още два музея. В българските църкви има голямо количество руски литографии от късния XIX век, които по правило не привличат интерес, макар че многобройността им подсказва, че са били търсени и харесвани. Ще се направи опит за тяхно събиране и изследване.
Влиянието на руската графика може да бъде проследено в гравюри на работилия в манастира Хилендар в началото на XIX в. Павел Българин, както и в самоковски графики. Някои примери на директни заемки или преработки на руски образци показват и функциониране на незапазени или още неоткрити екземпляри на руски лубок. Руски графични листове играят ролята на модели и в живописта.
СТЕПЕН НА ПРОУЧЕНОСТ
Темата за присъствието и влиянието на руската графика по нашите земи от периода на Възраждането не е изследвана специално в българската наука. Н. Мавродинов (Мавродинов 1955; Мавродинов 1957) поставя началото на интерес към руското графично изкуство, посочвайки някои примери на печатани в Русия риломанастирски графики и антиминси. Е. Томов в своите изследвания не отива много по-далеч, повтаряйки сведенията, изложени от Мавродинов. Той публикува няколко руски народни картинки (лубок) от сбирката на Археологическия музей в София, но е симптоматично, че не ги идентифицира, а ги определя неправилно като светогорски по произход (Томов 1975). Отделни произведения на руска графика са публикувани, най-често само като изображения и с кратки каталожни данни (Гошев 1925; Рошковска 1976; Иванова 2014; Гергова 1993; Гергова 2012; Бойкина 2019; Gergova 2020). Личността на Леонтий Рус е привличала интерес (Мавродинов 1955; Мавродинов 1957; Томов 1975; Стойкова 2006), но освен известните му щампи за Троянския манастир, графичното му творчество не е изследвано специално, не е изяснено къде е бил подготвен като гравьор, не са потърсени евентуални други негови неподписани творби.
Особен интерес за темата представляват няколко публикации, в които се изтъкват руски графични модели за някои живописни композиции на български зографи (Гергова 1993; Генова 2001; Генова 2007: 31, 33; Генова, Мутафов 2012; Русева 2020), като несъмнено темата може да бъде разширена и доразвита.
АКТУАЛНОСТ
Интересът към старата листова графика в българското изкуствознание е съвсем замрял в последните десетина години, а специални проекти с такъв характер в Института за изследване на изкуството не са осъществявани. Предложената тема е в съзвучие с приоритетите на Института за изучаване на художественото наследство и за вписването му европейски контекст. Предварителните ми наблюдения показват, че в български колекции се намират руски графики, които са изчезнали в самата Русия и в този смисъл изследването и публикуването им би имало значение не само за българското изкуствознание, но и за руското.
Темата се включва в модула Българското културно наследство в европейски и световен контекст.
Изследването ще има монографичен характер и вероятен обем около 120 стр. Според крайния резултат текстът би могъл да се отпечата като монография, или да се публикуват няколко статии.
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО
За теренни проучвания, набавяне на литература и консултации разчитам на участието си в международния проект RICONTRANS (2019-2023).
СРОК
2 години (май 2021-май 2023 г.). Забележка: до пенсионирането ми остават точно 4 години, затова ще предложа на Научния съвет два планови проекта за по две години.