7 ное 2020

Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година

Автор доц. д-р Александър Донев от сектор Екранни изкуства

(част от научноизследователски проект „ПОСТТОТАЛИТАРНОТО БЪЛГАРСКО КИНО – МОДЕЛИ И ИДЕНТИЧНОСТИ“  с ръководител проф. д-р Надежда Михайлова (Маринчевска) с вх. № Н 20/34 от 2017 г., определен за финансиране въз основа конкурс на проведен от Фонд „Научни изследвания”)
 
 
Описание на проекта:
В центъра на предложената тема за планова задача стоят области на киното в България, които до този момент не са изследвани задълбочено в своята цялост и комплексност. Тяхното идентифициране като научен проблем би следвало да се възприема като израз на определена зрялост на съвременното българско кинознание. То не се ограничава само върху публично финансираното  филмопроизводство, нерядко спекулиращо с претенциите си да създава високохудожествени образци и да бъде единствената територия на киноизкуството в България. Една жива, здравословно развиваща се национална филмова култура по принцип е съставена от широк спектър филмови практики, които взаимно се обогатяват творчески, тематично, кадрово.
Най-популярният тип сред тях са независимите пълнометражни игрални филмови продукции, които през последното десетилетие представляват повече от една трета от всички игрални филми, създадени в нашата страна. Съотношението за периода 2010-2019 г. е 48 филма с независимо финансиране срещу 81, подкрепени с публични средства. Още по-показателно за влиянието на филмите, създадени с различни типове финансиране извън държавното подпомагане, е , че въпреки значително по-ниските си бюджети те привличат по-голям зрителски интерес. Между 2012 и 2019 г. само в два случая най-гледаният в кината български игрален филм през годината е създаден с публично финансиране.
Избуяването на тези практики извън онова, което традиционно се разбира като национална кинематография, е резултат на поредица от трансформации. От една страна, отпадането на държавния монопол върху всички сектори на филмовата индустрия стимулира много повече хора и икономически субекти да се занимават с кино. Те търсят в тази дейност както финансови резултати, професионална реализация, така също чисто творческо удовлетворение. Това е чисто екзистенциалната основа на подкрепяното още в комунистическата епоха кинолюбителско движение. Показателно за устойчивостта на импулсите, които го стимулират е, че независимо от премахването на държавните субсидии то не изчезва, макар значително да е намаляла неговата масовост.
 
Научна новост:
Съществен фактор за разширяване на възможностите за неинституционално филмово производство и творчество е развитието и масовото разпространение на дигитални технологии. Те са основата на значително нарастване на филмовото производство от различен тип, ориентирано към разнообразни типове аудитория и модели на разпространение. Дигиталното филмово творчество е силен стимул за независимо киноизразяване, което се проявява в по-голяма радикалност на социалните позиции, но и в проявление на по-голяма интимност и изповедност.
В много случаи именно тези експериментални модели на филмово творчество и производство впоследствие биват успешно интегрирани в структурата и изразната система на „професионални“ институционално финансирани творби.
 
Актуалност:
От друга страна, дигиталните филмови практики улесняват и разширяват възможностите за директна комуникация между публика и създател на аудиовизуално съдържание. Това се изразява не само в увеличеното количество неинституционално подкрепени филмови творби, които намират място в официалните канали за филмова дистрибуция (комерсиална киномрежа, големи телевизионни канали, видеоразпространение на физически носители и стрийминг платформи). Значително количество независима филмова продукция от различен тип търсят своята публика в популярни интернет платформи (YouTube, Vimeo).  
 
Цели и научно приложение:
Една от основните задачи на настоящия планов проект е да очертае характера и моделите за функциониране на различните типове независимо и алтернативно филмово творчество. Без да се задълбочава прекалено в спецификата на всеки отделен вид, целта на  изследването е по-скоро да създаде една първоначална таксономия на тези типове филмова практика и възможностите им за взаимодействие с утвърдените начини за филмопроизводство и разпространение.
 
Степен на проучване:
На практика българската филмова култура от посочените три десетилетия не е била изследвана в такава перспектива. Все пак съществуват отделни публикации или части от тях на Надежда Маринчевска, Андроника Мартонова, Петя Александрова, Красимир Кастелов, Мартичка Божилова, в които се правят опити за овладяване на тази територия. В методологически план ще се опитам да приложа възгледа на Александър Янакиев, че „киното в България“ е много по-широко, по-комплексно и заслужаващо задълбочено изследване понятие от „българското кино“. Бих трансформирал неговия смисъл, заявявайки, че разнообразните неинституционални практики за създаване на съвременно филмово съдържание представляват не по-голям научен интерес от стоящото традиционно във фокуса на киноведи и кинокритици държавно финансирано филмопроизводство.
 
Вид на изследването:
Жанрът, в който ще бъде изпълнен плановият проект ще бъде киноведско  монографично изследване (около 200 страници) със съществен културологичен и интердисциплинарен компонент. Той ще се изразява в ситуирането на изследваните неинституционализирани филмови практики в контекста на поредица социални, политически, икономически, културни и технологични трансформации.     
 
Срок:
Като част от по-голям научен проект на сектор :Екранни изкуства“, финансиран от фонд „Научни изследвания“, предложеният планов проект ще бъде изпълнен в срок до 1. юли 2021 г. На практиката по-голямата част от проучванията на научна литература и конкретен филмов материал вече е извършено. Предстои да бъде извършено окончателното изписване на текста на изследването.
 
Перспективи за публичност:
 Някои междинни данни и изводи в хода на предварителна работа по проекта са изложени в поредица публикации и доклади пред международни и национални научни конференции, кръгли маси и уъркшопи. Въз основа на окончателните резултати от плановия проект ще бъде издадена монография, която е част от елементите за отчитане на проекта пред фонд „Научни изследвания“.