Опит за класификация на орнаментите в българската традиционна песен. Концептите „зона на третиране“ и „ладово пространство“ като основа за класификационни критериина „лад в лада“ в микросредата на орнаменталния модел
Автор гл. ас. д-р Петър Керкелов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
Проблемът за класифицирането на орнаментите в народните песни все още не е намерил своето убедително решение. Сред различните изследователски опити в тази посока е редно да се споменат: най-общата систематизация на орнаментите от Николай Кауфман в „Български народни песни на полски труд“ (2003); приемането на уникалните проявления на орнаментацията като една от многобройните отличителни черти на музикалнофолклорния диалект от Елена Стоин в „Музикално-фолклорни диалекти в България (1981); интонационните особености на някои орнаментални фигури като част от синкретичното цяло между поетичен текст и музикална форма при Светлана Захариева („Ранни форми на музикално-поетическа организация в българския фолклор“, 1977);
групирането на орнаментите спрямо техния мелодико-фигурационен профил при Александър Моцев („Орнаменти в българската народна музика“, 1961) и др. Макар споменатите трудове да изпъкват с изключително задълбочени и проникновени научни постижения, впечатление прави, че в тях класификацията на орнаментиката е по-скоро косвен резултат от проучвания, насочени към други елементи на музикалната тъкан. В този смисъл ми се струва, че предлаганата тема за планов проект би могла не само да допълни, но и да актуализира необятното изследователско поле на орнаменталната таксономия.
От друга страна виждам бъдещата работа по този труд като естествено продължение от предишните ми изследвания в областта на орнаментиката в традиционната селска песен. Общото между дисертацията ми („Фолклорно-песенна орнаментика и съвременна композиторска практика (нотационни аспекти на импровизационния тип музициране“) и първата ми планова работа („Вътрешно-ладови взаимоотношения при фолклорнопесенната орнаментика. Подстъп към теория на „лад влада“ в микросредата на орнаменталния модел“) е, че съдържанието им целеше да предложи определени методи на изследователско вглеждане в орнамента, които да отчитат „многобройно-ограничените“ флуидни превъплъщения при изпълнението на орнаменталната фигура в хода на песента. Тези две изследвания се фокусираха съответно върху ритмично-моделното (чрез предложения концепт „зона на третиране“) и ладо-интонационното (чрез изложената хипотеза за „ладово пространство) начало на орнамента, пречупено през призмата на проблема за акуратното и адекватно предаване на тази информация чрез петолинейното нотно писмо. Това създаде нуждата от оформянето на определени теоретични метамузикални конструкти, чиято задача беше да се постави основа за изграждането на алтернативна нотационна система съобразена специално с особеностите на фолклорнопесенната орнаментика.
Разбира се, обосноваването на такива теоретични конструкти е начинание, чиито обемни граници не оставят пространство за по- разгърнатото им аналитично апробиране. В този смисъл виждам плановия проект като чудесна възможност изведените дотук метамузикални концепции за орнаментообразуване да бъдат по-обстойно приложени върху конкретни звукови примери. Основната цел е евентуално да се очертае по- отчетлива, задълбочена и широкоспектърна класификация на различните орнаменти в традиционната българска песен, а в допълнение и да се провокира още по-ясното концептуализиране на вече предложените теоретични хипотези. Това поставя изследването изцяло в сферата на музикалнотеоретичните изследвания в етномузикологията. Но тъй като в определени свои аспекти то засяга по-широк обхват от проблеми би могло да бъде включено в модула „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Считам, че за да бъде класификацията на орнаментите сравнително адекватна (и особено що се отнася до променящите се проявления на орнаментиката), ще бъде необходимо да се обследват голям брой песенни примери от всички музикалнодиалектни области. Затова предвиждам около 6 – 7 месеца да бъдат отделени на изследването на литература по темата, а в останалото време (17 – 18 месеца) да се извърши трудоемката работа по анализирането на звуковите файлове от Музикалнофолклорния архив към ИИИзк, което означава, че работата по проекта не изисква допълнително финансиране. Наблюдавайки разрастващия се процес по дигитализиране на аналоговите звуконосители и особено в светлината на неотдавнашното стартиране на уебстраницата на Музикалнофолклорния архив, ми се струва, че би могло сериозно да се разгледа вероятността за електронно реализиране/депозиране на бъдещата планова работа, в което съдържанието и да бъде обвързано чрез хиперлинкове с включените песенни примери. Това не само ще улесни читателя, но и за пореден път ще демонстрира важността и практико-изследователската стойност на извършваната работа в архива.
В общия работен план по текста предвиждам първите шест месеца да бъдат посветени на допълване на българската и чуждестранната литература, свързана с темата (начален списък със заглавия е приложен по-долу), както и на първоначален избор на най-подходящи за проучването обекти от звукозаписите в Музикалнофолклорния архив на ИИИзк. До средата на 2021 ще бъдат набелязани начални референтни точки на изследването, а в края на 2021 г. ще бъдат артикулирани първоначалните хипотези. През 2022 ще се оформи структурата и ще се изпише цялостния масив на текста.
Всеки един от междинните етапи на работата ще бъде представян чрез участия в конференции и в публикации в специализирани издания
