7 ное 2020

Вътрешноладови взаимоотношения при фолклорно-песенната орнаментика. Подстъп към въпроса за формиране на „лад в лада“ в микросредата на орнаменталния модел

Автор гл. ас. д-р Петър Керкелов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

В процеса на работата по дисертационния си труд установих, че различните научни възгледи относно орнаментацията в българската традиционна песен не изчерпват в детайли проблемите в това изследователско поле. В изведените в моята работа хипотези за природата на орнаментиката и за нейното адекватно нотиране виждам още изследователски потенциал и темата, която предлагам, е свързана в по-нататъшното им разгръщане.
Предложеният в дисертационния ми труд метод на „зонална нотация“ (който цели записването не на конкретната проява, а на общия модел на орнамента, мислен като изява на импровизационното музициране) се опира на идеята за т.нар. „зона на третиране“ (мястото в песента, в което изпълнителят прилага определен орнамент), в която се съдържа в извънвремеви, сгънат вид моделът на орнамента. Направените в дисертацията ми анализи се отнасяха именно до времевия вектор в това извънвремево съществуване на орнаменталната концепция, т.е. до ритмическите отношения в „зоната на третиране“, което е само едно от измеренията при анализите на музика.
Но разбирането за зоналните условия, в които „се състоява“ орнаментът, предоставя възможност за разглеждане на ладо-функционалните мостове между тоновете, защото, както казва Джуджев, орнаментът представлява една мелодия в миниатюр, по-право една мелодия в зародиш[1]. Както ритъмът в орнаменталния модел съществува като „извънвремево време“, така и тоновите височини в този модел биха могли да имат различни функционални отношения от тези в хоризонта на цялата песен и – като хипотеза – могат да организират „лад в лада“, например чрез възможността на зоната да отмести за кратък момент тоничното тежнение от финалиса на песента към носещия тон на орнамента.
Изследователските възможности на тази тема могат да бъдат изведени в няколко посоки:
1.       Проучване на възможността за двойствено, двуслойно функциониране на носещия тон на орнамента в целостта на песента: (a) като част от лада на песента, (b) като временен „тоничен“ център в границите на зоната на третиране (извънтемпорално).
2.       Извеждане на предложения вече метод за зонална нотация към следващо нейно ниво, така че тя да обхваща и възможните орнаментално-интонационни конструкции – звуковисочинен облак от интерпретационни решения.
3.       Потвърждаване или отхвърляне на идеята за импровизационно-интерпретаторско „решение“ от изпълнителя при избор на тонов комплекс в орнаментални структури.
4.       Нови пътища при класифицирането на орнаменти. Надграждане от развитото в дисертационния труд към оформянето на една по-обширна таксономия, взимаща предвид вече не само ритмичните, но и интонационните белези на орнамента.
Едно детайлно изследване на звуковисочинните отношения в зоната на орнамента неизбежно ще доведе до необходимостта от нов поглед към ладообразуването и лада в условиятата на импровизационното музициране.
Така предложената тема има за свой обект орнаментиката в традиционната селска песен в България. Предметната ѝ област е изцяло в сферата на музикалнотеоретичните изследвания в етномузикологията. Но тъй като в определени свои аспекти тя засяга по-широк обхват от проблеми (най-вече по линия на въпросите на импровизационността и пътищата за нейното нотиране, в това число и във връзка със съвременната композиторска практика не само в България), то може да бъде включена в модула „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Както и в дисертационния ми труд, конкретните изследователски обекти ще бъдат избирани от звукозаписите, съхранявани в Музикалнофолклорния архив на Института за изследване на изкуствата.
Работата по темата не изисква допълнително финансиране.
 
 
 
 
В общия работен план по текста предвиждам първите шест месеца да бъдат посветени на допълване на българската и чуждестранната литература, свързана с темата (начален списък със заглавия е приложен по-долу), както и на първоначален избор на най-подходящи за проучването обекти от звукозаписите в Музикалнофолклорния архив на ИИИзк. До средата на 2021 ще бъдат набелязани начални референтни точки на изследването, а в края на 2021 г. ще бъдат артикулирани първоначалните хипотези. През 2022 ще се оформи структурата и ще се изпише цялостния масив на текста.
Всеки един от междинните етапи на работата ще бъде представян чрез участия в конференции и в публикации в специализирани издания

 


[1]  Джуджев, Стоян. Българска народна музика. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1975, с. 180-181.