Самотният зрител на дигиталния екран – виртуалната среща на разделените индивиди
Автор гл. ас. д-р Йосиф Аструков от сектор Екранни изкуства
Към проблемно-тематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
Киното е родено като социално изкуство. Парадоксално, днес то е не по-малко социално – разделено в самотните екрани на зрителите, те отново съставляват множеството. Очевидно в пряка зависимост от обществените и технологични промени, киното и екрана продължават да запълват потребностите на масата. За разлика обаче от тълпите в препълнените зали в зараждането си, днес възприятието е индивидуализирано. Хората не се смеят и вълнуват заедно, а всеки е оставен сам на собствената си преценка и възприятие.
Настоящият планов проект цели да анализира и проследи актуалните тенденции от последните години, при която дигиталният екран едновременно разделя и събира хората, като същевременно изпълнява множество функции. На първо място е силно фрагментарен. За разлика от класическия киноекран, създаден от братя Люмиер, съвременните екрани са мултифункционални. Движещите се изображения са само част от техните функции, дори може да се каже относително малка. Киноекранът е хомогенен – зрителят в тъмната зала вижда единен образ, който има своето начало и край, ясно обозначени функции и смислово единство. На дигиталния екран се конкурират десетки образи и приложения, всеки от който се бори за нашето внимание. Нещо повече – екранът е преливащ се, той преминава от един в друг. Днес ние работим на практика едновременно на няколко екрана с различни или преливащи се функции. Започваме нещо на компютърния екран, продължаваме на телефона, докато тичаме по пътя към работа, едновременно четем, пишем, слушаме, гледаме видео и всичко това е в непрекъсната връзка от едно към друго устройство. Компютърът, таблета, „умния“ телефон, „умния“ телевизор – всички са взаимно заменяеми и „стриймват“ едно и също съдържание. Самото то не е задължително ясно обусловено с начало и край, ние „държим“ контрола върху това какво, как и кога ще бъде пуснато. И в кой момент ще бъде спряно. Всеки от тези прозорци се „бори“ за нашето внимание. Дигиталният екран отдавна не е пасивен – той зависи от нашата непрекъсната интеракция. Киното също се превърна в индивидуално потребление, според личното предпочитание. Съпреживяването е отново виртуално и силно полярно – ние споделяме в интернет, спорим чатейки, възхваляваме с постове в мрежите или просто реагираме с лайк или емотикон.
- Степен на проучване
Вече има много натрупани разработки върху технологичната страна на дигитализацията и по-малко върху рецепцията и промените, които настъпиха в начините на възприемане, а оттам и върху стилистиката и съдържанието на съвременните произведения. Тази планова задача ще се опита да анализира основните тенденции и проблеми.
- Научна новост
Възприемането днес е много променено, особено сравнено с класическото кино преживяване от преди дигиталната епоха. Малкият екран и интернет платформите промениха и до голяма степен индивидуализираха възприятитята, създавайки изцяло нова среда както за публиката, така и за създателите на филми и сериали. Не случайно сериалите задминаха по популярност филмите, пренасочвайки и финансовите потоци. Ще бъдат разгледани и социалните промени, които също създават предпоставки за индивидуализиране на рецепцията.
- Цели и научно приложение
Основната цел на настоящото изследване е да проследи промените в рецепцията на масовата публика, отразени в обществените нагласи и начин на живот, както и последващите промени в индустрията като цяло. Изследването ще бъде от полза за бъдещите изследователи, а публикациите по нея ще дадат основа за нови изследвания и анализи на тенденциите.
- Актуалност
Огромната популярност, която придобиха сериалите и онлайн платформите (легални и нелегални), са тема на редица изследвания и публикации последните години. Бюджетите на новите сериали често надхвърлят тези на касовите филми, което заедно с широката реклама ги превръща в най-гледаните произведения в момента. Но възприемането им е единствено онлайн и най-често зрителят е сам, пред собственият си екран.
- Разбивка на работата по периоди
Срок на изпълнеине на плановия проект – 2 години (юли 2023 – юли 2025).
Юли 2023 – юли 2023 – проучване на съществуващата литература и публикации по темата.
Януари 2024 – декември 2024 – разработване на структурата на изследването, систематизиране на произведенията, публикации.
Януари 2025 – юли 2025 – окончателно завършване на текста, финални редакции и представяне.
- Вид на изследването
Изследването монографично, с очакван обем между 100-120 страници.
- Материално и техническо обезпечаване. Перспективи за сътрудничество
Институт за изследвнае на изкуствата разполага с необходимата материално-техническа база, за изпълнение на настоящия научен проект. Темата дава възможност за потенциално сътрудничество със специалисти в тази област и от други академии и университети, като Нов български университет, НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, и други.
- Перспективи за публичност
Части от текста ще бъдат представени на различни научни конференции в страната и чужбина, публикувани в съответните сборници и различни електронни източници. Успешното завършване на изследването ще даде възможност и за публикуването му в пълен размер като монография.
- Библиография
Bauman, Zygmunt, Liquid Love: On the Frailty of Human Bonds, Polity Press, Kindle Edition, 2003
Dunleavy, Trisha, Complex serial drama and multiplatform television, New
York: Routledge, 2018
Hobsbawm, Eric, AGE OF EXTREMES, THE SHORT TWENTIETH CENTURY 1914-1991, Abacus, 1995
Mittell, Jason, Complex TV: The Poetics of Contemporary Television
Storytelling, New York University Press, 2015
Rubenking, Bridget, Bracken, Cheryl Campanella, Binge Watching: Motivations and Implications of Our Changing Viewing Behaviors, Peter Lang Inc., International Academic Publishers; 1st edition (November 13, 2020)
Димитрова, Мая, Творчески идентификации или косплей на дигиталния екран, Годишник НАТФИЗ, 2020
Донев, Александър, Помощ от публиката, ФЪН ТЕЗИ, София, 2018
Знеполски, Ивайло, Катастрофата като филмова метафора, Наука и изкуство, София, 1992
Игнатовски, Владимир, Кой живее в електронната къща?, Валентин Траянов, София, 2005
Фром, Ерих, Изкуството да обичаш, Сиела, София, 2019
Льоса, Марио Варгас, Цивилизация на зрелището, Колибри, 2013
Електронни източници
Василев, Кирил, (К) раят на една идея за култура,
http://kweekly.bg/publication/5779?fbclid=IwAR1SSF8pUo3yOAlGahqnd1Zc8L1r3F4W8rL__HAyl4iYLkJUyqlxPYGpbxs (3.02.2020)
Попов, Иван, Към абсолютно изкуствено общество, https://gs-research.org/?p=105
Михайлов, Николай, Тревогата е най-големият учител, който имаме, https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/2733-trevogata-e-nay-golemiyat-uchitel-koyto-imame-d-r-nikolay-mihaylov.html?fbclid=IwAR2Ew9YAp3C-pYMhbKXVFhbpf9xBR7MSZatljp3-yEaf8KZLW9nmH_Xzcqc
Михайлов, Николай, "Светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп, приключва, https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/20/4153546_svetut_ot_vchera_s_koito_sme_sviknali_i_koito_ni_e/
