23 дек 2024

Модерните танцови техники в България между обучението и сцената (втората половина на XX и началото на XXI век)

Автор гл. ас. д-р Захари Нанков от сектор Музика
Първи планов проект към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 

  1. Информация за степента на проученост на изследвания обект.

            Темата за Модерните танцови техники (МТТ) в България е недобре проучена. Терминът модерен танц възниква в началото на ХХ век и е събирателно понятие за различни танцови експерименти, но не всички представители на модерния танц създават свои педагогически системи. Докато под понятието модерни танцови техники (МТТ) ще бъдат разгледани именно изградените педагогически системи по модерен и съвременен танц, които се разработват и усъвършенстват през целия ХХ век и в новите десетилетия на XXI век.
            Публикации за модерния танц, включително и в България[1] не липсват, но за обучението по МТТ изследванията са много малко – предимно биографии за творци, свързани с модерния танц и фактология за отделни постановки. Проучените трудове по темата по скоро проследяват историческото развитие на модерния танц в България, а не методическото им изграждане и развитие на МТТ у нас. До сега не е извършвано по-всеобхватно научно изследване за педагогическата насоченост на обучението по МТТ и неговата проекция върху сценичния репертоар, приемственост и проблематичност.
 

  1. Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.

            Насочеността на проекта предвижда проследяване навлизането на МТТ в страната, обучението по МТТ и изграждането на специфичен облик, идентичност и традиции. Тези теми не са специално изследвани у нас, независимо от вече 70 годишната история на държавно финансирано обучение по танци в България[2]. Необходимо е да се потърси и каква е устойчивостта на обучението по МТТ през годините и с какви проблеми се сблъсква днес. Неминуемо ще потърся съпоставки и с обучението по МТТ извън България, откъдето то е пренесено у нас, както и доколко то повлиява върху българската обучителна система.
 

  1. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.

            Целта на изследването е, след като се проследят и анализират процесите на проникване на модерния танц в България, да се изведат методическите основи на преподаване на модерните танцови техники (МТТ) в страната и основните творци, с принос за популяризирането на МТТ чрез сценични танцови произведения. Предмет на изследването са сложните връзки между обучителния процес и специфичните постановъчни решения в полето на модерния танц. Ще анализирам и акцентирам принципите на преподаване, учебните програми, последователността в процеса и връзката – училище-ученик/изпълнител-сценично произведение.
Ще потърся и отговор на въпроса – как тези техники се усвояват, когато се включват в сценични постановки и в нови хореографии. Важно уточнение е, че изследването ще бъде съсредоточено върху базисното обучение по МТТ в специализираните училища за танцово изкуство у нас, и на първо място – в Националното училище за танцово изкуство в София (НУТИ)[3], където за първи път е въведена дисциплината „Модерен танц“, за да се анализира педагогическото обучение на базата на изградени методически принципи в професионални институции. Също така ще се проучат методите на обучение в неговите филиали в Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, както и във Висшите учебни заведения, където се преподават модерни танцови техники.
Не предвиждам проучване на читалищна дейност и частни танцови школи, където обучението по МТТ се базира на личните „познания“ и модерни „експерименти“ на техните организатори, но без въобще да се търси методология на преподаване. Що се касае до модели на преподаване в институции от независимия сектор, които не са свързани с държавно финансиране, то преднамерено изключвам от изследването си частни и популярни НПО, които канят предимно външни лектори, основно с цел привличане на „потребители“, но без да се изгражда единна педагогическа система по МТТ.
Задачите, които се поставят в това изследване, са:
Задачата на труда е не просто да изследва темата и нейните аспекти, но и да набележи и очертае проблеми пред динамично развиващото се съвременно танцово общество в България. Фокусирайки се върху традициите, които се създават в сферата на обучението по МТТ, ще потърся каква е устойчивостта на така създадения модел за обучение по МТТ и взаимодействието му със сцената, дали традициите се запазват до днес, как се трансформират и по какви нови пътища поемат.
Приложение на труда:
На базата на анализите този труд би могъл да послужи като отправна и опорна точка за съживяване на традиции, разрушени през времето, да провокира и следващи дискусии по темата за развитието на методическата и творческата работа в полето на модерния и съвременен танц в България.
 

  1. Актуалност, съобразно приоритетите на научното направление.

Актуалността на изследването се засилва след създаването на профил „Модерен танц“ в НУТИ. Затова е особено важно извеждането на опорни педагогически модели, които да изучават това, което вече се е случило и да представят тенденции за бъдещето.
Проучването може да набележи проблемни точки, които биха могли да бъдат преодолени в процеса на следващо обучение при наличие на достатъчно добра комуникация между институциите.
Разсъжденията ми ще се базират върху лични професионални наблюдения, върху обучението по МТТ и опита ми по време на специализацията ми в Palucca Hochschule für Tanz Dresden в Германия. Ще се позова на вече издадени трудове и публикации по темата[4].
 

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.

През първите шест месеца ще изследвам методическата работа по преподаване на Техниката на Марта Греъм в България. Второто шестмесечие ще се посветя на методиката на преподаване на Принципа „Еспирал“ – български принос при взаимодействието с Техниката на Марта Греъм, Джаз-техниката и философията за пътя на воѝна. През третото шестмесечие ще проследя как тези техники намират приложение в сценични произведения у нас – основно в балет „Арабеск“ и други експериментални трупи с насоченост към МТТ. Четвъртото шестмесечие ще посветя на обобщения, извеждане на процеси и тенденции.
            Жанрът на проекта е научно изследване, разработено в обем от 100 стандартни страници в рамките на две години.

  1. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.

            На този етап за изследването няма да са необходими допълнителни финансови разходи. В случай, че такива се появят, ще потърся съдействие от ИИИзк за евентуално отпускане на средства.

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина.

            Ще потърся сътрудничество с НУТИ – гр. София и с неговите филиали в страната. Ще се свържа отново и с Palucca Hochschule für Tanz Dresden, където вече съм специализирал през 2022г, там има изработена и работеща методическа система по МТТ от години – особено в сферата на Лимон техника, която у нас е слабо застъпена.
 

  1. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.

            При одобряване на труда, приоритет ще бъде неговото публикуване. Още по време на изследването проучванията ще бъдат публикувани в отделни статии. При проявен интерес и намерено допълнително финансиране, текстът ще бъде публикуван в неговата цялост.

 


[1] Виж Янева 2004: 125-126
[2] Датирано от 1951, когато е създадено Държавно балетно училище (ДБУ), преименувано през 1956  на Държавно хореографско училище (ДХУ)
[3] НУТИ е бивше Държавно хореографско училище – ДХУ.
[4] Виж Библиографията