26 апр 2021

Декоративното и приложното творчество на Харалампи Тачев (1875-1941) – видови, жанрови, стилови и функционални специфики в контекста на българското изкуство

Автор проф. д-р Милена Георгиева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Версии на модерността
 

  Предложеният нов планов проект е продължение на работата ми по изучаване и популяризиране на творчеството на Харалампи Тачев (1875-1941) след проведеното научно проучване на редица архиви – държавни и частни, галерии, музеи, частни сбирки и колекции, след осъществяването на първата негова ретроспективна изложба през 2016 г. състояла се в Музея за история на София, съвместен проект на ИИИзк с ДАА и МИС. Широката публика, но особено научната ни колегия очакват отдавна монографичен труд за този художник, който ще бъде полезен справочник за един от най-приносните ни декоратори и за процесите в българското изкуство, през които преминава неговият творчески път. В научно обръщение бяха публикувани няколко статии, свързани с Харалампи Тачев, бяха повдигнати въпроси, засягащи редица проблеми на художествения живот, присъствието на художника в него като лидер и участник в събитията, заслугите му към новото българско изкуство в живописта и графиката, но все още липсва цялостно изследване, единна систематизация и ценностна категоризация на огромното му творчество и най-вече на декоративното му изкуство. С изследването на този липсващ досега основен дял ще се запълни голямо бяло поле в българската история на изкуството, и първокласен творец като Харалампи Тачев ще може най-после да се съизмери с неговите колеги и съвременници у нас и в чужбина. Ето защо е наложително да се изследва и разработи дейността на художника и в декоративното му творчество – извънредно разнообразно, обемисто,  но фундаментално, в което той има най-голям принос към българското изкуство. Новият планов проект си поставя за цел да осветли именно този основен дял от творчеството на художника, който да допълни написването на първа монография за Харалампи Тачев.
Художникът, един от най-ранните декоратори в България, е работил по най-съществените архитектурни оформления на знакови сгради в София като пластичната украса на Минералните бани, Светия синод, Духовната академия, Мавзолея на Ал. Батенберг, стенописната украса на редица църкви в София и страната, между които катедралния храм Св. Александър Невски. Негови са оформленията на българското участие в три международни престижни изложения в Лиеж (1905), Милано (1906) и Лондон (1907), на стъклописи в Министерство на благоустройството, Министерство на финансите, Софийския университет, проектирал е всякакъв род приложна графика, свързана с поръчки на Столична община, Двореца, Министерство на благоустройството, Министерство на финансите, редица църковни настоятелства, частни поръчители и фирми. Най-известните му поръчки, с които записва името си в новата българска история са Манифестът на независимостта (1908) и гербът на София (1900). Автор е на редица уникати – поздравителни адреси до високопоставени лица и общественици, паметни и дарителски книги, възпоменателни албуми, подаръци от представителен характер и с обществен отзвук, огърлици за кмета и за ректора на университета, оформления на временна художествена украса и др., имащи отношение към българската държавност и национална култура. Същевременно той се занимава и с проектиране на мебели, предмети, керамика, сервизи и т.н. Това огромно творчество в областта на декоративното проектиране и реализация се нуждае от ясно структуриране по видове и жанрове, по художествените задачи, които поставя, по анализа на използваните материали и трудностите по изпълнението, в които проблемите българско-европейско, родно-чуждо се налагат във всеки проект и предмет, независимо от това дали той е достигнал до материално осъществяване или не. Ситуирането на огромното творчество на Х. Тачев в областта на декоративното изкуство в България в различните негови етапи на зараждане и развитие, в отношението му към съвременните му международни стилове и направления  е също научен проблем, който е важен за българското изкуствознание.
Темата засяга като хронология първата половина на ХХ век и попада резонно в направление Културно наследство на ИИзк. Монографичната тема за Харалампи Тачев несъмнено е актуална, защото точно в единството на неговата многолика, невероятно енергична и мащабна художествена дейност е преди всичко неговото значение за: 1. установяването, развитието и разгръщането на декоративното изкуство в България, 2. раждането на т.нар. (старо) български стил и взаимоотношенията му със стила „сецесион”, 3. прилагането на този стил от живописта, през архитектурната украса, декоративното и приложното изкуство до хералдиката. В общите истории на изкуството името на Харалампи Тачев винаги е споменавано, заедно с това на Стефан Баджов, но без да бъде изследвано в дълбочина и ширина неговото декоративно и приложно наследство. Все още са твърде оскъдни публикациите за този художник що се отнася до неговия мащаб и са във формáта на статии по отделни творчески аспекти или на журналистически представяния в пресата.
                   Новият планов проект ще предложи освен теоретичната разработка на декоративното и приложното творчество на художника (ок. 100-120 стр.), още редица приложения от фактологичен и библиографски характер. До голяма степен настоящето изследване е вече подпомогнато от сътрудничеството покрай изложбата с редица институции, музеи и частни лица (ок. 15 на брой), които на нея показаха своите притежания от Хар. Тачев, и които бяха заснети и сканирани. Така че, проектът не се нуждае от допълнително финансиране относно ново научно издирване и заснемане на художествени произведения, което е благоприятен факт в условията на световната пандемия. Предвижда се да се кандидатства по различни програми към МК и Столична община за финансиране на издателския проект след написването на този последен текст.
Работната програма е за две години и половина като включва написване на няколко глави и подглави, свързани с конкретни архитектурни ансамбли и пространствени оформления, декоративни видове и жанрове, в които методологията ще се базира главно на сравнителния метод и на стиловия анализ. Първият етап от настоящето изследване ще бъде систематичен, при втория – аналитичният – ще се потърсят паралели в балканските и централно-европейските страни с подобни художници, обекти и артефакти като се наблегне върху източниците на въздействие и тяхното трансформиране в индивидуалния творчески процес на Х. Тачев. Същевременно много важно е да се потърсят и източниците на българската художествена традиция далеч назад във времето, която самият художник е почитал, изследвал, копирал и творчески пресъздавал. Третият етап е обобщаващ, в който ще се изведат заключения за приносите на Харалампи Тачев към декоративното проектиране в България.
В заключение, този планов проект, ще синтезира направеното дотук за възкресяването на едно напълно забравено име, което обаче е оставило огромно количество знаци за своята деятелност.