Националният събор на народното творчество в Копривщица – организация и провеждане
Автор гл. ас. д-р Галина Денкова от сектор Музика
Срок до 25.04.2023 г.. Авторът е в непатена отпуска.
Към проблемнотематичен модул Дигитализиране и архивиране на културното наследство
Националният събор на народното творчество в Копривщица е значим културен форум за изява на изворен фолклор от цяла България, участието в който е много престижно за изпълнителите. Самото събитие препотвърждава авторитета на страната ни, съумяла да опази в значителна степен самобитното си фолклорно наследство. Не случайно съборът кандидатства за вписване в регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики за опазване на нематериалното културно наследство.
За Националния събор досега са публикувани само отделни статии – отзиви, критики, рецензии от повечето наши фолклористи, етнографи, музиколози, етномузиколози, културолози и др., като например: Елена Стоин, Тодор Тодоров, Мария Кутева, Елена Кутева, Тодор Ив. Живков, Стоян Генчев, Иван Качулев, Илия Манолов, Анна Илиева, Михаил Букурещлиев, Тодор Джиджев, Ценка Йорданова, Лозанка Пейчева, Венцислав Димов, Димитрина Кауфман, Георг Краев и др. Те са публикувани основно в специализираните списания „Българска музика”, „Художествена самодейност” и „Музикални хоризонти”, в академичните „Българско музикознание” и „Български фолклор”, във вестник „Култура”, във всекидневниците. В една част от труда си „Между селото и вселената – старата фолклорна музика от България в новите времена” Лозанка Пейчева дава основни исторически сведения за организирането на този културен форум през годините и разглежда главните проблеми във връзка с него (и съборите в страната като цяло) в научната рефлексия и набелязва посоки за анализирането му.
Като самостоятелен изследователски обект Националният събор се разглежда за пръв път в сега отчитания индивидуален планов проект. Извършената в него систематизация на натрупания масив от документи от и отнасящи се до фолклорното събитие полага основите на целенасоченото му проучване.
Предлаганата тема за нов индивидуален планов проект е естествено продължение на предишната ми работа. Целта на настоящото изследване е Националният събор на народното творчество в Копривщица да се анализира и в историографски план; като се проследят неговите издания, да се даде информация за организацията и провеждането им, за да се очертае колкото е възможно по-обстойна картина на съборите. Системно ще се разгледат и опишат всички досегашни десет провеждания на културния форум и предстоящото догодина (2015 г.) негово единадесето издание. В тази връзка:
– Специално ще се проследи и анализира държавната културна политика през годините и ангажираността към събора, включително медийното му отразяване.
– Ще се изведат и анализират схемите, самите дейности, свързани с организацията на съборите и тяхното финансово обезпечаване.
– По различни параметри ще се анализират програмите, като специално ще бъде проследен въпросът с участниците, и по-специално възрастово в контекста на неизменно поставяния през годините актуален проблем за приемствеността на традиционния фолклор сред децата и младежите; проблем, от който се вълнуват множество фолклористи, етнографи, специалисти, работещи в сферата на художествената самодейност и др.
– На базата на направените анализи може да се формулират определени изводи за съвременното състояние на фолклорното наследство по етнографски области, неговото сценично възпроизвеждане и др.
Информация по темата на проекта ще се търси в научни публикации, архивни материали (програми, указания, заповеди, планове, анкетни карти, формуляри, дипломи и грамоти, списъци, снимки, звукозаписи, видеозаписи и пр.), статии в периодичния печат, медийни текстове, излъчвания и др.
Резултатът от работата ще бъде максимално пълна систематизация и характеристика на отделните провеждания на Националния събор на народното творчество в Копривщица, и въз основа на това опит за очертаване и проследяване на важни проблемни линии, които разкриват различни страни от неговото съществуване – като културна стратегия през годините, като музикантска изява, като изследователски терен и пр.
Събраните материали ще бъдат структурирани в приложение към текста – хронологично и тематично.