Модели на хореографска режисура в балетното изкуство в България (XX – XXI век)
Автор проф. д. н. Анелия Янева от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
Актуалност на проекта
Предлаганият индивидуален планов проект е продължение на току-що отчетения – „Модели на хореографска режисура в балетното изкуство (XIX – XXI век)“, която разглеждаше западноевропейски и някои руски модели. Предлаганият нов планов проект ще бъде съсредоточен върху балетното изкуство в България. За отминалия близо век от създаването на балетни творби у нас (първа балетна премиера 22 февр. 1928) немалко балетни постановки станаха еталон за хореографска режисура. Те ще бъдат анализиран и в контекста на основни принципи на хореографската режисура и като съпоставимост със западноевропейските и руските образци.
Обект на изследването
Обект на изследването ще бъдат както пионерите на балетното изкуство у нас – Анастас Петров, Мария Димова, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Асен Манолов, Богдан Ковачев, така и новите творци, които са оставили трайна диря в българския балет – Маргарита Арнаудова, Антония Докева, Боряна Сечанова, Мариана Крънчева, Анна Пампулова, Мила Искренова. Изследването ще бъде съсредоточено върху хореографии, които се играят и до днес или пък имат видеозапис от премиерните представления. Затова акцентът ще бъде върху произведения от втората половина на ХХ и първите две десетилетия на XXI век.
Степен на проученост на изследователския обект
Обикновено цитираните творци се радват на немалко рецензии за постановките им, но по-рядко – на обобщения за стила им. В българското балетознание има по-малко публикации с обобщения за отличителните белези в творчеството на отделен хореограф, още по-малко за техния режисьорски почерк. Обобщения биха могли да се намерят в книгите на Анна Александрова, Виолета Консулова, във третия и четвъртия ни том на поредицата „Български музикален театър“, но като цяло проблемът не е проучен. Тъй като до сега идеята как от творчеството на съответния хореограф-режисьор да се изведе модел на хореографска режисура не е целенасочено обсъждана. Освен цитираните издания, в полза на предлагания проект са и достъпните видеозаписи на постановките, които възнамерявам да изследвам, както и знанията и опита ми като хореограф-режисьор, университетски преподавател и балетовед.
Целта на предлагания проект е, след като потърся общото в постановките на съответния хореограф, да изведа от творчеството му авторски модел на хореографска режисура, за да може този модел да се използва и извън неговото творчество. Като модел за подражание и на бъдещи хореограф-режисьори.
Задачите, които си поставям:
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:
- собственият ми опит като хореограф
- като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
- като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.
Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.
За хореографи и техните постановки се е писало немалко. От една страна това са трудове на балетоведи. От друга – на самите хореографи, които разказват за своите намерения и реализации при постановките на етапни за тяхното творчество заглавия.
Но за принципите и закономерностите на хореографската композиция и хореографската режисура –за уменията, знанията, науката да се поставя на сцена – се е писало малко. Основополагащи са книгите на Ростислав Захаров[1],на Георги Абрашев[2]и Петър Луканов[3]. Макар и в тези публикации авторите да предават предимно своя личния опит, като го представят за общовалиден.
Струва ми се целесъобразнода се потърсят и изведат основни опорниточки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура, които да са общовалидни (разбира се в рамките на заявения жанр – балет, танцов театър, хореография).
Такова изследване се прави за първи път. Въобще идеята за осмисляне, преподаване и огласяване на подобни закономерности битува в малко страни, предимно в бившия източен блок, където в рамките на висшето образование по танц съществува специалност „Хореографска режисура“. На Запад знанията за хореографска режисура са плод на личния опит на твореца, след експерименти и грешки, но без специализиарно образование по „Хореографска режисура“.
Степен на проученост на изследователския обект
Освен споменаните изследвания проблемът не е проучен. В полза на предлагания проект освен цитираните изследвания, ще бъдат:
- собственият ми опит като хореограф
- като преподавател по „Хореографска композиция“ и „Хореографска режисура“ в бакалавърски[4] и в магистърски[5] програми на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и НМА „Панчо Владигеров“
- като балетоведв Института за изследване на изкуствата, автор на 13 книги за история и теория на балетното изкуство.
Това ми дава основания да смятам, че ще намеря верния начин да открия по-дълбоки корени и обобщя знанията за и закономерностите на един от важните компоненти на танцовия спектакъл – хорографията и режисурата.
Обект на изследването.
Модели на хореографска композиция и хореографска режисура в различни периоди от балетното изкуство и при различни жанрови характеристики.
Очаквани резултати:
Да се изведат основни закономерности, които да са (по възможност) общовалидни. Да се потърсят частни незадължителни изисквания. Да се проследи ефектът от прилагането на съответните закономерности при някои емблематични балетни постановки.
Доколкото изкуството на хореографа обикновено става мерило за спектакъла, за част от постиженията на артистите и за цялостния сценичен продукт,то извеждането на основни опорни точки и закони в хореографската композиция и хореографската режисура ще е от полза и за следващи хореографи и артисти. Ще е принос и при обучението на студенти по специалностите, свързани с хореографска режисура.
