Българският драматургичен канон. Препрочитане в търсене на универсалност

Автор проф. д. н. Николай Йорданов от сектор Театър
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
Проектът е с удължен срок 6 м. НС, п. 2 / 21.02.2020 г. до 30.09.2021 г.
Работата по проекта е спряна НС, п. 10, т. 16 / 30.10.2020 г. Нов срок 30.06.2023 г.

В хода на завършеното вече мое предходно изследване „Българският драматургичен канон. Формиране и пренареждане“ проследих дебатите, около неговото конструиране през 20 в. Практически това са десетилетията, когато се мисли през фигурите на канона, започвайки още от прословутото питане на М. Арнаудов след I-та световна война: какъв е канонът на българска литература, и стигайки до разгорещените дебати от последното десетилетие на миналия век дали съществуват и кои са алтернативните канони в българската литература и видовете изкуства. Макар обемът на изследването ми да достигна 250 страници, в които представих и проследих както критическите, историческите и образователните конструкции на драматургичния канон, така и ролята на репертоарните избори за неговото полагане, остана като предизвикателство да предложа моя индивидуален прочит на произведенията, които формират „класиката“ в българската драматургия. Приемам това предизвикателство да бъде още по-голямо чрез подзаглавието „Препрочитане в търсене на универсалност“, което предполага не просто основни драматургични произведения на български автори като П. Тодоров, П. Яворов, А. Страшимиров, Й. Йовков, Р. Стоянов, Й. Радичков, К. Илиев, Ст. Стратиев и др. да бъдат препрочетени с оглед на днешния ден, а да се търси потенциалната им универсалност, което е тъкмо противоположната стратегия на тяхното включване или изключване от националния драматургичен канон през 20. век, който е бил изграждан ad hoc с оглед на значението им за националната идентичност.
Предложението ми за тази тема на нов мой планов проект съвпада с усилията на сектор „Театър“ да изследва историята на българския театър, от която историята на българската драма е съществена част. Същевременно то има цел да разкрие нови смислови и сценични потенциали в разглежданите произведения и автори, които да ги еманципират от обвързаността им единствено с българския исторически мета-наратив. В очертаните проблемно-тематични модули, по които работи Институтът за изследване на изкуствата, предлаганата от мен тема попада в  раздела „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“, а засяга също така и разделите „Версии на модерността“ и „Изкуството през периода на социализма“.
Надявам се, че подобно изследване, извън преките приоритети на Института, ще бъде полезно и за театралното образование и обучаващите се студенти и докторанти, и за репертоарната политика на българските театри при избора и осмислянето на български пиеси.
Реализирането на подобен планов проект ще ми даде възможност да го публикувам, заедно с текста на предходния ми планов проект като монография.
 
Предлагам срока за плановия проект “Българският драматургичен канон. Препрочитане в търсене на универсалност” да бъде 3 години. Работната програма и етапите на изследването включват:
І етап – 12 месеца    Събиране на фактологичен материал, различни варианти и редакции на изследваните текстове, критически и изследователски рефлексии върху тях.
ІІ етап – 12 месеца    Проучване на събрания материал и драматургичните текстове; формиране на основни хипотези
ІІІ етап – 12 месеца  Писане на текста.
    Материално-техническото обезпечаване включва:
Достъп до библиотеки (Народна библиотека, НАТФИЗ, САБ, библиотека на Народния театър), Централен държавен архив, Софийски градски архив, копиране на материали, разпечатване, подвързване.
Въвеждането на постигнатите резултати в публичното пространство освен чрез публикуване на завършената монография, ще включва и участия в научни конференции по тази проблематика, както и доразвиване на отделни хипотези в статии и студии в специализираните медии.
Успешното реализиране на подобен планов проект би го направило интересен за последващи съвместни изследвания с други научни звена – у нас най-вече с НАТФИЗ, но също така и с чуждестранни изследователи на националните драматургични канони.