1 окт 2023

Субектът на науката за музиката във византийската музикална традиция от ХІV до ХVІІІ векг

Автор проф. д. н. Кристина Япова от сектор Музика
Към проблемно-тематичен модул Версии на модерността

Най-напред е необходимо да направя едно уточнение. Тъй като понастоящем съм във втората година от тригодишния допустим срок за удължаване на трудовия ми договор и въпросът с евентуалното последно удължаване е предстоящ, би било редно настоящата заявка да се смята преди всичко като споделяне на тема за бъдещо изследване, независимо дали тя ще е обвързана с плана на групата, сектора и Института, или не.   
В процеса на работа по последния ми проект, който беше обсъден на разширено заседание на групата с приобщаване на колеги от други изследователски групи на 18 септември т.г., един въпрос се появяваше периодично: как стоят нещата със субекта на науката за музиката във византийския Изток? Въпросът не е случаен. Триадата от понятията μουσικός – musicus – музиколог принадлежи на западноевропейската традиция и всяко звено от нея наследява предишното, съхранявайки основното понятийно ядро и развивайки съдържанието му според актуалността на съответната епоха. Тези три наименования посочват статуса на субекта на музикалната наука в йерархията (променлива във времето) между техните носители и останалите музиканти (субекти на съчинителската/композиторската и изпълнителската дейност). Дори при първо запознаване с византийските теоретични трактати (темата фиксира период, в който музикалната теория получава силно развитие), както и с музиката, създадена от творците по това време, става ясно, че във Византия не съществува самостоятелно понятие за научния субект.
Целта, поставена в предлагания индивидуален проект, е да се изследват причините за това положение на нещата, в което се наблюдават първоначално три специфики: 1) съчинителят и теоретикът във византийската музикална традиция от посочения период (изрично трябва да се изтъкне, че става дума за богослужебна музикална традиция, доколкото само в нея е налице музикална/невмена писменост) са една и съща личност, поради което носят общи имена – мелург, мелод, мелопоет, химнограф, – сред които преди всичко първото (в изследователската литература те са станали известни като „големите мелурзи“); 2) теорията на музиката във Византия е твърде различна от тази на Запад по целите, задачите и съдържанието си, както и в контекста на отношението теория – практика; 3) оттук, субектът на музикалното знание оформя образа си в зависимост от своя възглед за музиката, нейната роля и смисъл. Последният от трите пункта е от най-голяма значимост, тъй като изучаването му би позволило да се проникне по-дълбоко в мисленето и цялостния светоглед на човека на музиката от разглежданата традиция. За тази цел е необходимо да се предприеме херменевтичен прочит на посланията, изказванията и особено дефинициите, които теоретиците дават на такива основни понятия на византийската музика като „ихос“, „мелос“, „фони“ и др., както и на обясненията на знаците и техните видове – обяснения, представляващи на свой ред тълкуване.
За основен източник, едновременно първичен и вторичен, е избран корпусът от ръкописи Петербургски теоретикон (трилингва, гръцки, руски, английски), съставен от Евгений Герцман, заедно с неговите „Коментари“ и бележки (руски и английски): Герцман, Евгений В. Петербургский теоретикон/ Peterburg Theoretikon. Одесса: Вариант, 1994.
 
Сред изследванията, които са свързани по-тясно с темата, ще посоча само няколко:
Floros, Constantin. The Origin of Western Notation. Frankfurt am Mein: Peter Lang GmbH Internationaler Verlag der Wissenschaften, 2011.
Statis, Gregorios. Introduction to Kalophony, the Byzantine Ars Nova. The Anagrammatismoi and Mathemata of Byzantine Chant. Oxford, Bern, Berlin, New York, 2014.
Wolfram, Gerda. Byzantine Theoretical Treatises on Music in comparison with the Theoretikon Mega tes Mousikes by Chrysanthos of Madytos. – Epistēmēs Metron Logos, Vol. 0 (5), 2021.
Wellesz, Egon. A History of Byzantine Music and Hymnography. Oxford: The Clarendon Press, 1961.
Тончева, Елена. Исон-практиката в църковната музика на източноправославния балкански регион: идеята за многогласие. – Българско музикознание, 2001, № 3, 3-12; „Привежда в благоритъм душата си…“ (Псалмодиране в балканската славяноезична песенност през Средновековието). – Българско музикознание, 2001, № 4, 22-44 и други студии и статии от същия автор.
Срок – една година, форма на текста – студия, изложение – тезисно.
Предвижда се публикация (публикации) по темата.