26 сеп 2020

Субектът на науката за музиката: μουσικός – musicus – музиколог

Автор проф. д.изк. Кристина Япова от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Версии на модерността

По замисъла и темата си предлаганият проект е естествено продължение на двата ми предишни, които бяха посветени на изследването на знанието за музиката от възникването му в гръцката Античност до средата на ХХ век. Централният въпрос, около който това знание се е изграждало, е какво е това музика? Отговорите, които различните епохи са давали на този въпрос, са резултат от актуалните за тях идеи и ценности и същевременно са активни сили за издигането на нови идеи и ценности. Така, обектът в досегашните проекти е своего рода обект за обекта: знанието (за) музиката. Субектът на науката за музиката неизбежно излизаше напред в процеса на изследването и дори, когато се налагаше, ставаше временен център в изложението, но бързо биваше изтласкван встрани заради други неотложни въпроси. Тъй като субектната проблематика е изключително значима и заслужава специално внимание, предстоящият проект ще обърне посоката: заставайки от страната на субекта, той ще продължи да разисква музиката откъм него и през него.
„Кой е musicus?” – крилатият въпрос, зададен от Боеций в De institutione musica, не слиза от историческата сцена през цялото Средновековие, преминавайки, заедно с отговора на автора, почти във всеки следващ трактат по музикална теория. Но този отговор далеч не е първият: Платоновите Диалози разкриват недвусмислено какъв трябва да бъде човекът, който може да се нарече музикален (μουσικός). И едва през ХІХ век, когато науката за музиката приема името музикология, субектът на тази наука започва да определя себе си като музиколог. Но промяната не е само в наименованията: под нея кипи лава от съдържателни преобразувания, свързани с професионалните, а и личностните качества на този, който ще трябва да заслужи съответното наименование.
За музикалната наука проблематиката относно субекта е важна по няколко причини: преди всичко, тя рядко е стояла в центъра на нейното изследователско внимание, а в случаите, когато това е ставало, субектът е бил представян като парченце от пъзела на музикалната история, винаги едно и също, винаги така, както го е виждала съответната епоха. Но радикалното преосмисляне на темата за субекта, възприемането на нов подход към изследването му е крайно належащо не само по „обективни” причини, а и защото субектите сме самите ние, защото днес те носят нашите лица. И на нас не ни е все едно какъв портрет ще оставим за следващите поколения музиколози, защото ако той е слаб и отблъскващ, такива няма да има.
Субектът съм самият аз, а „субективността е единствената битийна самоочевидност, с която разполагам” – от тази идея на Едмунд Хусерл, развита в капиталния му труд „Кризата на европейското човечество и трансценденталната феноменология” (1936) ни дели близо век, но до днес музикологът остава глух за нея. В същия този труд авторът издига необходимостта от такава интелектуална технология, която той нарича „радикално картезианско епохе” (въздържане от отсъждане), възприемайки скептическото въздържание от Декарт – този апологет на разума, който още през ХVІІ век призовава всеки мислещ човек, който се стреми към истината, „поне веднъж в живота си да подложи всичко на съмнение”. Лично за мен този момент е настъпил.
Първата година от планирания срок ще бъде посветена на проучването на трудове върху музиката, формиращи понятие за субекта на музикалната наука. Изготвянето на текста ще започне от втората година, като в съдържателно отношение ще се предприеме преосмисляне на ресурсите, които всеки от тези трудове от различните исторически епохи носят в себе си, в контекста на актуални идеи на съвременната философия и музикология. В този контекст те ще служат за ориентири, или професионално и личностно идентификационни όси, в изграждането на идеята за музиколога днес. В края на периода ще бъдат обобщени и аргументирани основните тези, ръководени от идеята, че науката музикология и нейният субект са в състояние не само да пренасят на своя територия вече съществуващи философски положения и да прилагат изработени методи както от други науки, така и от минали времена на самата музикална наука, но и да откриват нови мисловни посоки благодарение на познавателните възможности, които самата музика носи в себе си. 
          Предвижда се изследването да бъде монографично по жанр.
Проектът ще се побере във възможностите за материално и техническо обезпечаване на института.