Погледът от България към Латинска Америка. Ангажирано и/или автономно изкуство в графични образи и практики през 1960-те и началото на 1970-те години
Автор проф. д-р Ирина Генова от сектор Изобразителни изкуства
Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ВЕРСИИ НА МОДЕРНОСТТА
Срок 30.06.2026 г.
1. Тема на изследването
През 60-те и началото на 70-те години българската графика участва в множество изложби в Латинска Америка. Сред тях най-значими са: участията в Биеналето в Сао Пауло (януари 1966 г.; август 1967 г.); Съвременна българска графика в Перу – Лима; Чили – Сантяго 1970 г.; приложна графика, илюстрация и книжен дизайн в Куба – Хавана, 1970; г. Българска графична изложба в Сао Пауло, 1971 г., и др. По същото време латиноамериканска графика е представяна в изложби в България: Уругвайска графика, 1965; Кубински плакат, 1965 г.; Кубинска графика, 1966 г.; Чилийска революционна графика, 1971 г. и др. В променящите се условия обменът на циркулираща графика и типография оказва влияние и през 70-те години на ХХ век, а в началото на следващото десетилетие, през 1981 г., в контекста на мащабното пропагандно честване на 1300-годишнината на българската държава, на страната е дарена колекция от мексиканска графика, която е изложена в една от къщите в Стария град на Пловдив. През 1983 г. е публикувана книгата на Атанас Стойков "Изкуството на Куба".
В това изследване ще се разглеждат предимно произведения на графиката и типографията поради по-големия обмен (те пътуват най-лесно) и възможността за образни и стилистични съпоставки. В широка амплитуда от видове и жанрове графиката и типографията са терен както на относително автономно развитие на художествени практики (в гравюрите за изложбени зали), така и на политически ангажирани образи в публични пространства (в политическия плакат).
Това, което представлява особен интерес в графичните отпечатъци за изложбени зали, са актуалните за 60-те години на ХХ век идеи за изразяване на националната идентичност чрез реинтерпретиране на доакадемични художествени системи, които са
били признати за автентични. Стилистичните принципи на народната визуална култура у нас и интересът към доакадемичното изкуство в латиноамериканските култури ще се разгледат като възможни локални прояви на модерното изкуство и обогатяване на тенденциите в графиката след Втората световна война.
Обект на анализ ще бъдат творби на графиката и типографията от периода, достъпни в художествените музеи в България. Репродукции от страниците на каталози и списания са също от интерес за изследването. Критическият отзвук в комунистическа България на изложбите на графики и типография от латиноамериканските страни през 60-те и началото на 70-те години на ХХ век е едновременно източник на информация и обект на изследване. Преплитането на дискурсите на художествената критика и политическата пропаганда заслужава внимателен анализ.
Целта на проекта е да разшири днешното познание за художествения обмен в България по време на комунистическото управление и да коментира инициативите за и влиянията на разменените изложби в полето между решения на официалната идеология и въздействия в художествените практики.
2. Информация за степента на проученост и за научната новост на изследвания обект
В исторически план критическите статии за интересуващите ни художествени изложби, автори, творби са най-вече изворов материал. Споменатата монография на Атанас Стойков е пример за изследване от периода преди падането на Берлинската стена. Различни аспекти на контактите на комунистическа България с латиноамерикански страни с разнообразни политически режими са били обект на изследване в икономическата и политическата област. Пример за мемоарна литература е книгата на Богомил Герасимов „Дипломация в зоната на кактуса“.
Научната новост на предлаганата тема е в интереса към художествения обмен на графика и типография и обсъждането в тази връзка на сложните преплитания между ангажираните и автономните художествени практики.
3. Връзки с други проекти в изследователската група „Ново българско изкуство“
Проектът е в сходно широко изследователско поле по отношение на периода с плановата работа на доц. д-р Катерина Гаджева и на Наташа Ноева, която е в процедура
на защита на докторска дисертация.
4. Материално и техническо обезпечаване на изследването.
Изпълнението на проекта може да се осъществи с наличните ресурси на ИИИзк. Допълнително финансиране би било от полза за работа в големи чуждестранни библиотеки, но за него ще потърся други възможности.
5. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната и в чужбина.
Темата за контактите между европейските комунистически държави и държавите от Латинска Америка е актуална в международен план и в близка перспектива се очакват нови публикации. Темата ще бъде включена в университетски курсове за този период.
6. Възможности за публикуване на постигнатите резултати.
Както и в предишни случаи, части от плановия проект ще бъдат представени на конференциите на Института и на други научни форуми. Отделни подтеми ще бъдат предложени за публикуване в специализирани списания. Цялостното изследване ще бъде във вид на монография (ок. 120 страници).
