8 мар 2022

Начало на българската професионална пианистична школа до 20-те години на XX в.

Автор гл. ас. д-р Полина Антонова от сектор Музика

Към проблемногематичен модул Дигитализиране и архивиране на културното наследство

1.Кратък анализ на степента на проучване на изследвания обект:
През 20-те години на XX век в изграждането на българската професионална клавирна традиция се открояват имената на Хенрих Визнер (1864 – 1951)[1], Ангел Букорещлиев (1870 – 1950)[2], Анастас Стоянов (1854 – 1930)[3], Иван Торчанов (1886 – 1928)[4] и др. Ярки личности, чиято комплексна творческа изява изиграва ключова роля за професионалната ни клавирна школа и това определя и яркото им присъствие в българската музикална култура.
Имената им фигурират в „Енциклопедия на българската музикална култура“. В изследването за клавирното изкуство в България на проф. Правда Горанова (Горанова, П. Клавирното изкуство в България. Монография. София: Вулкан, 1999. 400 с.) присъстват информативно като част от общото развитие на българското клавирно изкуство. Само информативно имената им са отбелязани в някои статии в списание „Българска музика“ (Андреев, А. Начало на българското изпълнителско и творческо клавирно изкуство. – В: Българска музика, 1959, № 8, с. 19; Ганев, К. Първи стъпки на българската клавирна музика. – В: Българска музика, 1969, № 3, с. 29 – 37) и др.
2. Научна новост
Целта на предлагания планов проект е да бъдат проучени: непознати до този момент архивни материали и критическата рефлексия в музикалната периодика; аналитично и в детайли да бъде разкрита конкретиката на приносната им дейност за създаването на професионалната ни клавирна школа. Ще подчертая, че в българското музикознание историята на клавирната ни школа е разглеждана подробно от времето на Андрей Стоянов (1922 – 1958), когато е професор в Музикалната академия) поради неговото фундаментално присъствие и принос, докато периодът в началото на века, когато са се полагали основите ѝ, не е бил обект на специално изследване. 
3. Ясна перспектива за целите и научното приложение и актуалност
Предлаганият изследователски проект се вписва в контекста на исторически и историографски изследвания, посветени на непознати или малко познати страници от музикалната ни култура, конкретно на изпълнителската и педагогическата пианистична практика като част от средното и висше музикално образование в България и изпълнителската концертна практика.
4. Работна програма
Проектът ще бъде разработен в рамките на две години. Първата година включва главно изследователска работа с архивни материали по темата.
Втората година предполага работа с допълнителни документални източници, литература и пр., и написване на текста.
5. Жанр на изследването – монографично изследване, структурирано в увод, три основни раздела и приложение:
В Увода ще бъде въведени основните изследователски подходи и най-общо архивните и други източници; 1) Начало на обучението по пиано (от средата на XIX до началото на ХХ век. Първите десетилетия на ХХ век; 2) Визнер, Букорещлиев и Торчанов: въвеждане на персоналии; 3. Опит за обобщение; Приложение с различни документални материали.
6. Перспективи за сътрудничество с други научни, образователни и др. институции в страната или извън нея
В процеса на работата върху предлагания планов проект ще бъдат проучени оригинални документи от ДА – Пловдив, ДА – София, НА БАН и други лични архиви.
7. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Важна част от изследователската ми работа ще бъде изнасянето на междинните резултати от проучванията ми чрез доклади в научни конференции и публикации в академичното списание „Българско музикознание”, а след успешното завършване на плановия проект, публикуването му като книга.

 


[1] Хенрих Визнер – пианист, педагог, диригент, един от инициаторите за създаване на Частното музикално училище в София. Той е първият преподавател по пиано и като такъв поставя началото на  българска професионална пианистична школа. Негови ученици са Панчо Владигеров, Тамара Янкова, Любомир Пипков и много други големи български имена на клавирното ни изкуство.
[2] Ангел Букорещлиев – композитор, диригент, музикален фолклорист и общественик, е първият български професионален пианист (Камбуров, И. Илюстрован музикален речник. София, 1933, с. 91 – 92). В неговата многостранна дейност пианото заема съществено място предимно с дългогодишна преподавателска работа.
[3] Анастас Стоянов – педагог, музикален издател и музикален деец. Пионер в създаването на първите български клавирни пиеси за пиано на фолклорна основа. Той изиграва важна роля за популяризирането на пианото и разширяване обхвата на изпълнявания репертоар.
[4] Иван Торчанов  завършва Виенската консерватория  и специализира при Леополд Годовски. Той сред първите български професионални пианисти. Завръща се в България през 1912 година. Има активна концертна дейност. От 1920 година преподава в Музикалното училище – София, а по-късно е професор в Музикалната академия. Той първият музикален педагог, организирал продукции за учениците си във Военния клуб.