Хенрих Визнер (1864 – 1951) в българската култура: музикант, преподавател, обществен деец

Автор гл. ас. д-р Полина Антонова от сектор Музика

Към проблемногематичен модул Дигитализиране и архивиране на културното наследство

Хенрих Визнер е една от важните фигури в българската музикална култура от края на XIX и първата половина на XX в. Творческа му изява се разгръща в няколко направления, той е диригент, пианист, преподавател и обществен деец. Един от инициаторите за създаване на Музикално училище и Музикална академия в София и пръв преподавател в тях. Активен участник в Музикалния съюз, постоянно име в концертните програми на Лейб Гвардейския оркестър като камерен и солов пианист, и капелмайстор [Андреев, А. А. Летопис на Софийската филхармония. Книга първа. София: Лист, 2024, с. 11 – 529]. Чехът е от първите музиканти наложили парадигмата за концертна дейност по западноевропейски модел и музикално образование у нас. В неговия клас по пиано се обучават Панчо Владигеров, Тамара Янкова и други български имена. Въпреки своята ярка творческа изява, приносното дело на Хенрих Визнер остава в сянка и самостоятелно изследване, което да бъде посветено изцяло на него в българското музикознание до този момент няма.
Обект на изследване в предлагания планов проект е активната творческа дейност на Хенрих Визнер в нейните три направления като музикант, преподавател и обществен деец.
Предметът на изследване ще бъде фокусиран върху начина на вписване, творческите взаимодействия и значението на комплексната творческа фигура на Визнер в изграждането на българската музикална култура. 
1.Кратък анализ на степента на проучване на изследвания обект:
Името на Хенрих Визнер присъства в  „Енциклопедия на българската музикална култура“ със самостоятелна статия (с. 198 – 199). Също така се среща епизодично, от гледна точка на изявата му в областта на развитието на клавирното изкуство и педагогика у нас в изследването на проф. Правда Горанова (Горанова, П. Клавирното изкуство в България. Монография. София: Вулкан, 1999. 400 с.). В същият контекст са и статиите на Янкова, Тамара. Професор Хенрих Визнер. – В : Музикален живот, 1981, бр. 11 – 12, както и в Янтарски, Георги. Черти от портрета на Хенрих Визнер. – В : Музикални хоризонти, 1981, кн. 8. Името му като участник в Българския музикален съюз се споменава в статиите на Венкова, Стефка. Биографични данни за Николай Ив. Николаев. – В: Българско музикознание, 2019, кн. 2, с. 76 – 94 и Венкова, Стефка. Николай Ив. Николаев и музикалната дейност на „Славянска беседа“: приноси и взаимодействия. – В: Българската култура през първата половина на XX в. Взаимодействия и музикални контакти. Сборник от VIII академични пролетни четения. София:НМА, 2018, с. 200 – 209.
2. Научна новост
Основен акцент в работата ми ще бъде опитът да се разкрие цялостната творческа изява и активно присъствие на Хенрих Визнер в изграждането на българската музикална култура от първата половина на миналия век.
Изходна точка за предмета на изследване ще бъдат архивните материали във фондовете ДА София, фонд 1001К, оп.1 и оп. 2 – сбирка на Музикалната академия; НА БАН, фонд 321, оп.1 – личният архив на Хенрих Визнер, ДА София, фонд 1318К, оп.1 и оп.2  – сбирка на Дружество „Славянска беседа“ София (1880 – 1945); ДА София, фонд 1404К, оп.1 – сбирка на Николай Иванов Николаев,; ДА София, фонд  803К 1 – сбирка на Тамара Янкова, оп.1 и оп.2. Другата важна документална упора на изследването ще е и присъствието на Хенрих Визнер в музикалната периодика, критическата литература и други документи.
3. Ясна перспектива за целите и научното приложение и актуалност
Целта на предлагания планов проект може да бъде аргументирана в няколко посоки: 1.Да се допълни творческата биография на Визнер с непозната до този момент информация; 2. Да се осветлят в детайли всички аспекти на неговото основополагащо и дълго професионално присъствие в ареала на изграждащата се българска музикална култура от началото на миналия век; 3. Да се проследят и анализират творческите му взаимодействия, влияния и приноси в горепосоченият контекст. Бъдещото изследване може да се приложи във висшето музикално образование, конкретно в дисциплините История на българската музика и История на българската музикална култура.
4. Работна програма
Проектът ще бъде разработен в рамките на две години. Първата година включва събиране и проучване на архивните материали, периодика и допълнителни документални източници, литература и пр. Втората година ще включва активна работа върху написването на изследователския текст на проекта.
5. Жанр на изследването – монографично изследване, структурирано в три основни раздела и приложение.
6. Перспективи за сътрудничество с други научни, образователни и др. институции в страната или извън нея.
В етапното реализиране на проекта планирам да установя контакт с Клавирна катедра на НМА „Проф. Панчо Владигеров”, ДА София, НА БАН и др.
7. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Важна част от изследователската ми работа ще бъде изнасянето на междинните резултати от проучванията ми чрез доклади в научни конференции и семинари, както и частично публикуване на работата ми в академичното списание „Българско музикознание”.
Като краен резултат предвиждам цялостно монографично изследване.